Д-р Красимир Хаджилазов е началник на отделение по ендокринология и болести на обмяната в Клиниката по вътрешни болести във Втора МБАЛ-София. Д-р Хаджилазов извършва ехографии на щитовидна жлеза и остеодензитометрия за диагностика на остеопороза. Притежава множество следдипломни квалификации и специализации в областта на обменните заболявания.

Характерното за подаграта и полезни съвети относно терапията и профилактиката на това заболяване вижте в интервюто с ендокринолога - д-р Красимир Хаджилазов. 

- Д-р Хаджилазов, как ендокринологията е свързана с ревматологията? 

- Да, подаграта е тясно свързано ревматологично заболяване, но реално погледнато, е част от разширеното понятие метаболитен синдром. Сборно понятие, което включва няколко основни заболявания, като на първо място се свързва с наднорменото тегло и най-вече с абдоминалното затлъстяване.

И съответно взаимоотношенията му с другите компоненти: наличие на захарен диабет или нарушение в глюкозния метаболизъм, артериална хипертония и дислипидемия. А в още по-разширен прочит на понятието метаболитен синдром се включва и повишената пикочна киселина. Маркер, който съдейства за възпалителни промени не само на ниво ставни компоненти. Смята се, че се асоциира и с промени в сърдечносъдовата система.

-  Какво е характерното за подаграта?

- Известна е още от древността като „заболяване на царете”, първите данни за нейното наличие датират от древен Египет. Наименованието подагра, преведено от латински изразява натрупване на болестна течност в ставните обвивки, в ставните сухожилия, което предизвиква симптоми на заболяване, т.е., болка, подуване, зачервяване, ограничаване подвижността на дадената става. 

Болка може да възникне както при натиск върху ставата, така и при нейните активни движения. Това заболяване най-често се свързва с повишени нива на пикочната киселина. Кристалите пикочна киселина, натрупвайки се вътре в ставната междина, започват да дразнят и да нарушават целостта на хрущяла, който покрива ставните повърхности на двете кости в ставата. 

Това довежда до възпалителни промени и в ставната отбивка отвътре, и на меките ставни компоненти от външната страна на ставата. Така се стига до директно увреждане на тези структури, като едновременно с това се предизвиква възпалителен отговор. В него участват и имунни клетки на организма, най-често т.нар. интерлевкини, както и други компоненти. 

Имайте предвид, че такава клинична изява (болка и подуване на ставата, най-често на палеца на крака), макар и в редки случаи, може да възникне и при нормални и ниски нива на пикочната киселина.  

Хиперурекемия се диагностицира, ако при мъжете показателят пикочна киселина е над 420 микромола/л, а за жените – повече от 360 микромола/л. Много повече е разпространено при мъжете. Дори Хипократ още е установил, че това състояние се среща много по-рядко при жени, които не са в менопауза и при евнуси, тъй като при тях няма отделяне на мъжки полови хормони. Относно клиничната изява на подаграта, ще отбележа, че не е задължително да е възпален само палецът на крака, може да възникне възпаление и на други стави. 

От друга страна, може да има отлагане на кристали пикочна киселина в т.нар. тофи. Образно казано, това са мехурчета или торбички, разположени не само отвън върху ставните повърхности, но и по ушните миди, и по други части от кожата на тялото. Характерното за тези тофи е, че не са толкова болезнени и може да не предизвикат възпаление на мястото, където са се появили. 

Докато в ставите, кристалите пикочна киселина, триейки се в ставните повърхности, предизвикват небактериален възпалителен процес. От лабораторна гледна точка, израз на този възпалителен процес е покачването на определени маркери. Например, повишаване на С-реактивния протеин, на утайката също. А когато се прибавят и по-тежки възпалителни промени, могат дори и левкоцитите да се повишат. 

- Какво провокира повишаването на пикочната киселина?  

- Установено е, че в около 50-60% от случаите заболяването е генетично обусловено. Обвиняват се мутации на три основни гена, които имат отношение към метаболизма на пикочната киселина в организма. Другият етиологичен фактор, който се споменава най-често и който можем да променим чрез начина си на живот и най-вече с храненето, са хранителните компоненти, които приемаме. Те също могат да повишат пикочната киселина. 

Това доказва, че за да се развие това заболяване, или трябва да имаме мутации в някои от гените, или наличие на два основни фактора: единият е повишено производство на пикочна киселина в организма заради по-висок прием на хранителни компоненти, от които се получават кристалите пикочна киселина

Другият - нарушен метаболизъм на тези компоненти. 

Основният компонент са пурините, като от тях се получават метаболитите, крайният от които са пикочните кристали. Друг момент: може метаболизмът на пурините да е нормален, но да е смутен от тяхното излъчване от организма. А това става основно чрез бъбреците. 

Като трети вариант може да споменем състояния или заболявания в организма, които не са свързани с хранителните навици на човек, а с разрушаване на клетки в организма поради възпалителен или туморен процес, при който се освобождават големи количества пикочна киселина.

И не на последно място – медикаментите, с които се стимулира като страничен ефект образуването на по-големи стойности на пикочна киселина в организма. Но трябва да отбележим и това, че самата пикочна киселина е изключително необходима за организма. Тя се смята за един от компонентите на антиоксидантната система в организма, затова и ниските, под нормата, стойности са проблем. 

Д-р Красимир Хаджилазов

- Как се поставя диагнозата подагра? 

- На първо място е наличието на възпалителни процеси в ставите - най-вече с водеща локализация основата на палеца на крака. На второ място като лабораторен белег е, че има смущения в обмяната на пурините, повишени нива на пикочна киселина. Дали те ще дадат тази клинична изява под формата на възпаление на стави или няма, е едната страна на въпроса. Но другата страна е свързана с метаболитния синдром. 

Т.е., дори повишените нива на пикочна киселина да не дадат клинична изява в ставите, те имат отношение към сърдечносъдовия статус и към протичането на други заболявания в организма, свързани с наднормено тегло,  с глюкозен метаболизъм, с артериалното налягане и т.н.

Затова при годишния профилактичен преглед, заедно с изследването на холестерола, на кръвната захар, на креатинина, на урея, на чернодробните ензими, в този панел да бъде пуснато и изследване на пикочната киселина. Или поне една обикновена урина, където ще се види дали има кристалчета пикочна киселина, която ще ни алармира да изострим вниманието си върху серумните нива.   

- Какво провокира пристъпа на подагра?

- По принцип, до пристъп не се стига изведнъж, вече говорихме кое повишава нивата на пикочна киселина. Но, както казах и при нормални нива на пикочна киселина, пак може да възникне пристъп на подагра, като той се провокира по няколко начина. Единият начин е от прекомерно внасяне в организма на пурини с храната. Или от някакъв процес, който довежда до нарушеното  отделяне на метаболитите им от пикочните пътища, т.е., някакво бъбречно заболяване.

Полезни билкови лекарства при подагра

Пристъп може да възникна при ускорен клетъчен разпад, който възниква при много бързо и рязко отслабване на килограми по каквито и да е причини – диетични или някакви болестни. А също и при прилагане на някои типове химиотерапия относно туморен процес, при който от разпадналите се клетки се освобождават големи количества пикочна киселина. 

Както и при разпад на туморни процеси в резултат на техния естествен ход или лечение. Около 80% от пикочната киселина се отделя с бъбреците, 20% от червата. Така, че е много важна връзката на бъбречната функция с метаболизма, по-скоро с екскрецията на метаболитите на пикочната киселина. Също така прекомерният прием на алкохол може да наруши този баланс в организма. 

- Какво е медикаментозното лечение на подаграта?

- В тази връзка ще припомня, че в нашия разговор стана ясно, че има два основни патогенечни механизма: единият се изразява в смущение в обмяната на метаболизма на пурините. Т.е., в случая се използват медикаменти, които да се намесят в този метаболизъм.

Другият механизъм има отношение към отделянето, т.е., екскрецията на пикочна киселина от организма. Към първата група спадат медикаменти, наричани блокери на един ензим, който има отношение към образуването на кристалите на пикочна киселина при метаболизма на пурините. Трябва обаче да отбележим, че този тип медикаменти обикновено се използва след подагринозни пристъпи.

Те не са за овладяване на пристъпите, а целят намаляване производството на пикочна киселина като краен продукт от метаболизма на пурините. Другият тип медикаменти имат отношение към изнасянето на пикочната киселина извън организма. 

Полезни съвети 

• Първо, да се ограничи храната от животински произход, най-вече тъмночервени и дивечови меса. Също така и консумацията на колбаси, тъй като включват и други компоненти, които имат отношение към покачване нивата на пикочна киселина. По-добре човек да яде по-чисти меса, които сам си приготвя. Препоръчително е месо и месни продукти да се ядат не повече от 3 пъти седмично, по 120 г, под формата на пържоли или готвено ястие. Не повече от 70 г колбаси на седмица. Използвайте по-бели меса – пилешко, говеждо, може и свинско, но без мазнини. Мазнините да се ограничат, да се използват основно тези от растителен произход, а не например от сланина. 

• Карантията (вътрешните органи) също съдържа доста пурини, както и някои морски дарове. Хора, които знаят, че имат този проблем, по-добре да се откажат въобще от консумацията на карантия. 

• Удачно е да се ограничават пушените продукти и меса, тъй като пурините в тях като количество се повишават. 

• Ако човек иска да получава животински белтъци, може да мине на друг вариант. Два-три пъти седмично консумирайте риба, но да не е много тлъста, тъй като се смята, че приетите в по-голямо количество мазнини блокират изхвърлянето на пикочна киселина чрез бъбреците и водят до повишаване нивото й в кръвта. В крайна сметка, е полезна всякакъв вид прясна риба, но пак повтарям, по-малко тлъста. Тлъстата риба обаче, от друга страна, има много омега-3 мастни киселини, които са полезни. Така че, нямаме чак толкова претенции към нея.

• Да се консумират по-нискомаслени млека и млечни продукти, но да не се преустановява приемът на мляко. Защото се смята, че млякото съдейства за понижаване нивото на пикочна киселина. Наблягайте на нискомаслено прясно и кисело мляко, извара. 

Люцерна и живовляк срещу подагра

• Друг важен момент е свързан с въглехидратната обмяна.  Удачно е да се намали приемът на плодове в по-големи количества, тъй като фруктозата, която се използва и като подсладител в т.нар. диабетични продукти, може да доведе до покачване нивата на пикочна киселина. Консумирайте плодовете цели, а не под формата на джусове и сокове, тъй като по този начин се изнасят фибрите от напитката. А те стимулират перисталтиката на червата, което съдейства за по-бързото преминаване на всичко, което се консумира.

• Консумирайте зеленчуците сурови или леко приготвени на пара. Удачно е на всяко хранене да се сяда със зеленчуци, особено листни. Те стимулират перисталтиката на червата и съдействат за „улавяне” така да се каже, на мазнини и въглехидрати. Така забавят тяхното усвояване и съдействат за изхвърляне на част от мазнините, белтъците и въглехидратите с изпражненията навън.

• Спокойно използвайте и зърнените продукти.  Пълнозърнестите брашна са удачни за въглехидратната обмяна, при диабет, затова още по-добре биха паснали в ситуацията. Ограничете до минимум картофените производни под формата на чипс, на крокети.

• Що се отнася до яйцата, те не биха съдействали толкова за покачване на пикочната киселина при разумна употреба – да кажем 3 пъти седмично, по 1 яйце не е проблем. 

• По отношение на субпродуктите – проверявайте какво съдържат, да нямат много фруктозни компоненти и други добавки.

• Относно консумацията на леща, грах, соя, някои зеленчуци, като спанак, броколи, съдържат растителни протеини и съответно пурини. Години наред се дискутираше дали имат някакъв ефект върху покачването на пикочната киселина. В крайна сметка се установи, че не оказват някакъв съществен ефект в покачване нивото на пикочната киселина и се прецени, че не трябва да се ограничават като прием.  

• Изключително важен е приемът на вода, на течности, поне 2 литра на ден. А хората с проблеми, за които говорим, могат да приемат и повече течности, като естествено, трябва да се съобразяват и със сърдечносъдовата система, и с някои други заболявания, които изискват ограничаването им. Подходяща при хипеурекемия и подагра е изворната, трапезната вода, както и нискоминерализираната. „Когато се вземат строго специфични минерални води, трябва да се чете какво е съдържанието на минерали в тях, защото могат да се объркат някои процеси. Винаги проверявайте какво е рН на минералната вода, тъй като тя може да промени баланса между това дали да останат разтворими кристалите на пикочната киселина или да се съдейства за тяхното слепване, т.е., получаването на песъчинки. Много широко се приема като понятие минералната вода, едва ли не ти се казва: пий минерална вода и толкова. Не, трябва много да се внимава, от минерална вода до минерална вода има голямо значение за състоянието на здравето.

• Алкохолът естествено е желателно да се избягва, тъй като повишава нивото на пикочна киселина в организма. Освен това се смята, че потиска отделянето на метаболитите на пурините с урината. От друга страна, пиенето на алкохол стимулира производството на пикочна киселина и в самия черен дроб. Бирата, която не е толкова високоалкохолна напитка, включително и безалкохолната, съдържа пурини, които дори и в тази си форма могат да повишат нивото на пикочната киселина. 

 Яна БОЯДЖИЕВА