Д-р Кремена Найденова завършва Медицински университет - Варна. След дипломирането си през 2012 г., д-р Найденова постъпва в Отделение “Спешна медицина” на МБАЛ “Св. Анна”, Варна. Там лекува и наблюдава редица пациенти с алергични заболявания, което я насочва към специалността “Клинична алергология”. Придобива тази специалност в Медицински университет - София през 2017 г. Редовен докторант е в Медицинския факултет на МУ - София.
Научните й интереси и публикации са в областта на респираторната алергология, включително алергични болести на горни и долни дихателни пътища, с фокус върху алергичния ринит и бронхиалната астма.
Автор е на редица научни публикации в български и чуждестранни медицински издания, както и съавтор към книгата “Th17 cells in Health and Disease”.
Към момента е част от екипа на ДКЦ “Александровска” и няколко други медицински центъра.
Пролетта вече е тук, а заедно с нея и алергиите на стотици деца и възрастни се проявяват отново или се задълбочават. Повече по темата вижте от алерголога д-р Кремена Найденова.
- Д-р Найденова, синоними ли са понятията сезонни алергии и сенната хрема?
- Това е едно и също заболяване, но по-правилно е да се каже сезонен алергичен ринит, който представлява възпаление на носната лигавица, провокирана от сезонни алергени. В началото на 19-и век терминът „сенна хрема” произлиза от предположението, че алергичният ринит се предизвиква от вдишване на сено през летните месеци и е описано за пръв път от John Bostock.
- Кои са периодите на обостряне на сезонния алергичен ринит, свързани с цъфтежа на определени видове растения?
- Хората със сезонен алергичен ринит, в зависимост от полена, към който са сенсибилизирани (чувствителни), проявяват симптоми в сезона на активно разпространение на поленовите зърна от съответните растителни видове – дървета (през пролетта), житни и тревни растения (края на пролетта и летните месеци) и плевели (края на лятото и началото на есента). Влажното, ветровито и по-топло време спомага за разпространението на цветния прашец, докато дъждът го изчиства от въздуха и пациентите се чувстват значително по-добре.
- Как се проявява сезонно протичащият алергичен ринит?
- Водещите симптоми при сезонно протичащ алергичен ринит са сърбеж, често кихане, отделяне на воднист секрет от носа, по-късно и запушване на носа. Често засегнати са и очите с реакция от конюнктивите, проявяваща се със зачервяване, сърбеж и сълзене (алергичен конюнктивит). Характерно за сезонно протичащия алергичен ринит/риноконюнктивит е повтарянето на оплакванията по едно и също време от годината. Например, всяка година през пролетния или пролетно-летния сезон. Първите симптоми на алергичен ринит често се проявяват в училищна възраст.
- Какъв е съвременният подход в лечението на сезонните, в това число и на пролетните алергии?
- Препоръчваме на пациентите симптоматично лечение: малко преди започването на поленовия сезон да приемат като първа линия антихистаминови препарати, т.нар. противоалергични медикаменти, с което да изпреварят разгръщането на клиничната симптоматика. При недостатъчно повлияване на симптомите и персистиращо запушване на носа, препоръчваме и приложението на локални антиалергични спрейове за нос, които се различават от обичайните спрейове, които използваме при ринити, причинени от вирусна инфекция или „настинка“.
- Какво представляват т.нар. „ваксини” срещу алергия и как се провеждат?
- Това е т.нар. алерген специфична имунотерапия, която се въвежда инжекционно (субкутанна имунотерапия) или под формата на капки или таблетки (сублингвална имунотерапия) в постепенно увеличаващи се дози от алергена, към който е чувствителен пациентът. Това лечение е с продължителност 3-5 години и „обучава‘‘ имунната система, че въведеният алерген не е вреден. След продължителния курс имунотерапия при последваща среща със съответния алерген пациентът не проявява симптоми или реагира леко.
- Какви изследвания предхождат лечението?
- Важно е да се проведе консултация със специалист-алерголог, който да прецени към кои алергени да проведе изследването, а не пациентът да посети лаборатория и да проведе изследвания по свое усмотрение. Най-достъпен, високоспецифичен и с бързо получаване на резултата е т.нар. кожен тест с убождане, който е безопасен, безболезнен и достатъчно информативен.
Посредством него, в рамките на 20 минути, получаваме резултат за чувствителността към изследваните алергени. Допълнителни изследвания се налагат в случай на по-тежко протичащ алергичен ринит, когато алергичното заболяване прогресира и е засегнат и долният дихателен път (белият дроб) и пациентът проявява симптоми на бронхиална астма – задух, кашлица, свирене в гърдите. Симптомите от страна на белия дроб могат да се проявят по време на поленов сезон (т.нар. сезонна бронхиална астма) или да персистират целогодишно.
- Всеки ли може да се „присъедини” към редиците на страдащите от алергии, независимо от възрастта и времето на появата им?
- Обичайният ход на алергичните заболявания започва в кърмаческа възраст, като атопичен дерматит и хранителна алергия. Най-често в училищна възраст се развиват симптоми на алергичен ринит, който по-късно може да прогресира в бронхиална астма. Това се наблюдава при 40% от пациентите. Възможно е първа проява на симптоми на алергично заболяване и в тийнейджърска или по-зряла възраст.
- Изяснен ли е механизмът за появата на алергиите? Как по-точно цъфтящите растения предизвикват алергична реакция?
- Алергията е генетично предразположение на организма да реагира спрямо безвредни за организма вещества от околната среда (домашен прах, храна, полени и др.), като реакцията води до увреждане на различни органи и системи, и развитие на алергични заболявания: алергичен ринит, алергичен конюнктивит, бронхиална астма, атопичен дерматит и др. Най-разпространеното алергично заболяване е алергичният ринит, който може да протича сезонно или целогодишно.
Важна роля, като индуктори на полинозите (при сезонния ринит), имат поленовите зърна, които се отделят от растенията при опрашване. Когато попаднат в контакт с лигавиците (конюнктиви, носна лигавица, вдишване през устата, а оттам в белия дроб) на предразположените към алергия хора и последващо освобождаване на съдържащите се в зърното алергени, предизвикват активиране на каскада от реакции, водещи до гореописаните симптоми на алергичен ринит/конюнктивит.
- При лека форма на полиноза може ли да помогнат само антихистамините?
- Да, напълно достатъчни са при леко протичащ сезонен алергичен ринит.
- Ако алергията се е появила в детството, може ли да очакваме детето да я „израсне”?
- Това е характерно за хранителната алергия. В кърмаческа възраст някои деца развиват алергия към протеина на млякото, която с напредването на възрастта може да премине, но е възможно да бъде последвана и от друго алергично заболяване, следвайки хода на прогресия на алергията в т.нар. атопичен марш. Когато говорим за полиноза, чувствителността към полените отслабва по сила с напредването на възрастта.
- Пациентите със сенна хрема могат да получат алергични реакции и към растителни храни, плодове и зеленчуци?
- Пациентите, страдащи от поленова алергия (например, свръхчувствителност към дървесни видове), могат да проявят кръстосана алергична реакция към някои ядки, плодове и зеленчуци (ябълка, череша, киви, суров лешник, морков, целина). Това е в резултат на съдържащите се общи компоненти в растителните видове и храни.
Означава се като „орален-алергичен синдром‘‘, при който консумацията на някои от гореизброените в сурово състояние предизвикват парене, сърбеж в устната кухина, понякога може да е придружено с подуване на устните. Когато преминат термична обработка, може да не се прояви такава реакция или да е слаба по сила.
- Какъв е съветът ви към пациентите със сенна хрема, за да преминат през този сезон по-леко и с по-малко обостряния на симптомите?
- Да спазват препоръките на проследяващия ги алерголог, да стартират с лечението по-рано от започването на поленовия сезон. Всяка година се изготвя актуален поленов календар, показващ активната поленова концентрация на водещи за съответния сезон растителни видове. По време на повишена поленова концентрация да ограничат посещения на места с много растителни видове, като паркове, тревни площи, планини.
Милена ВАСИЛЕВА
