Д-р Николай Янев, д.м., специалист по белодробни болести, с клиничен опит в областта на обструктивните и възпалителните заболявания на белите дробове. Интервенционален пулмолог в „Бронхологично отделение” към МБАЛББ „Света София” и специалист в Амбулатория по белодробни болести. Владее инструментална диагностика – бронхоскопия, ехография на гръден кош, функционално изследване на дишането и диагностика на пациенти с нарушения на дишането по време на сън (сънна апнея).
Преподавател е по „Белодробни болести” на български и чуждестранни студенти в МУ– София. Член е на Българския лекарски съюз; на Българското дружество по белодробни болести; на Европейското респираторно дружество; на Европейското дружество по бронхология и интервенционална медицина и на Световното дружество по бронхология и интервенционална медицина.
С д-р Николай Янев разговаряме за често срещаното състояние - сънна апнея.
- Д-р Янев, в какво се изразява обструктивната сънна апнея? По какви причини възниква и се развива това заболяване?
- Това е хронично заболяване, което се свързва с частично или пълно затваряне на горните дихателни пътища заради отпускането на мускулите на мекото небце и езика по време на сън. Най-често заболяването се среща при хора с наднормено тегло; при такива с повишено кръвно налягане; с рисково поведение (повишена консумация на алкохол или успокоителни медикаменти).
Много по-често се среща при пушачи, има и фамилна генеза, предразположеност. Затова пациенти, чиито роднини страдат от сънна апнея, са с много по-висок риск. Не трябва да се забравят и другите рискови фактори, като захарният диабет и редица метаболитни заболявания.
- Повечето от нас свързват сънната апнея с хъркането. С какви симптоми се проявява това заболяване?
- Много често хъркането се свързва със заболяването, което отчасти е истина, но не всеки човек, който хърка, има обструктивна сънна апнея. Най-характерният симптом е честото спиране на дишането по време на сън. За което обикновено алармират съпругите на пациентите. Или въобще, брачната половинка, която чува през нощта как човекът до нея спира да диша за няколко секунди по време на сън.
НЗОК покрива ли изследването за сънна апнея?
Други симптоми, които ни насочват към диагнозата, са дневна сънливост, неравномерно дишане през нощта, често нощно уриниране. Характерно е сутрешното главоболие, кашлицата. А някои пациенти с по-голяма давност на заболяването проявяват симптоми на депресия, липса на енергия и мотивация. И още един, по-скоро ограничен признак, е гастроезофагеалната рефлуксна болест.
- А по колко пъти най-много може да спре дишането по време на сън?
- Това става ясно, когато изследваме човека. Когато той има няколко от посочените симптоми, подлежи на полиграфско изследване. И точно това е основната ни цел - да се види колко пъти на час спира дишането по време на сън да се установи дали е частична обструкция или напълно спиране, т.нар. апнея. Патология е всичко над 5 пъти за час.
Много рядко пациентите идват с такава ниска честота, обикновено са с 30 до 100 пъти спиране на дишането на час. Обструктивната сънна апнея е скрита, неразпознаваема болест. Затова пациентът трябва да се мотивира да види рисковите фактори и да послуша съпругата си. Повярвайте, най-водещата сила в това отношение са брачните половинки.
Д-р Николай Янев
- Как поставяте диагнозата?
- За да се постави диагнозата, е необходимо провеждането първо на консултация, за да може да се прецени дали не се касае евентуално за друга болест, която може да има подобни симптоми. И тогава се попълва въпросник, който степенува риска от това заболяване.
При пациент с висок риск е необходимо провеждане на изследването, което се нарича полиграфия. Представлява 8 до 10 часа запис на жизнените показатели на мозъка, сърцето, мускулите и дихателните нарушения. И това изследване на практика, доказва или изключва наличието на заболяването. Освен това, степенува каква е тежестта за заболяването при хора с обструктивна сънна апнея.
- Идват ли много хора с такива оплаквания?
- Имаме такива пациенти, не бих казал, че са много, идват такива, които са вече с изразена симптоматика. Конкретно в моята амбулатория по белодробни болести се провежда диагностиката и лечението на нарушения на дишането по време на сън, защото разполагаме с такава апаратура и възможност за провеждане на изследването, дори в домашни условия.
- Как лекувате такива хора?
- Лечението е едно-единствено, на практика избор няма. След доказване на заболяването, лечението се провежда с въвеждане на налягане в дихателните пътища. Целта е да се държи отворен прозевът, за да може дишането да се случва по нормални физиологични норми. Как става точно? Пациентът спи с маска, която или е само за нос, или е комбинирана за нос и уста, и през тази маска се въвежда физиологично налягане, което държи дихателните пътища отворени.
Хубавото е, че може да се изследва колко ефективно е такова лечение, защото в първия етап доказваме болестта. А във втория етап виждаме кои са най-точните настройки на апарата за дишане, така че индексът спиране на дишането на пациента по време на сън да спадне до физиологичните норми, т.е., под 5.
Това изследване е продължително. На практика, всяка нощ, в която пациентът спи със своя апарат, изпраща информация до лекуващия лекар и можем да проследим колко ефикасно е лечението нощ за нощ. Ако се налага, пак дистанционно могат да се направят фини корекции, към които поносимостта на пациента спрямо лечението да е адекватна.
Покрива ли НЗОК апарата за дишане при сънна апнея?
- Може ли да се каже, че така спасявате живот?
- На практика, да. Вижте, обструктивната сънна апнея не е остра болест, която да е причина за смърт. Но е хронично заболяване, което увеличава риска от смърт най-вече от страна на сърдечносъдовата система, което е голям проблем.
На практика, болшинството от пациентите със сънна апнея страдат от някои заболявания, които се свързват с нея. Това са артериална хипертония, захарен диабет, затлъстяване, ритъмни проводни нарушения, мозъчен инсулт. Тук е мястото да посоча като една скрита причина за смърт високият риск от пътно транспортни произшествия. Такива пациенти са сънливи, унесени, могат да заспят на волана. Затова е необходимо, особено при професионални шофьори, това изследване да се провежда задължително. Така ще се изключи заболяването, особено когато говорим за фирми, които транспортират опасни материали.
- Необходимо ли е паралелно със сънната апнея да се лекуват и заболяванията, с които тя е свързана?
- Необходимо е, да. Когато вече има сънна апнея и пациентът е с развити усложнения, като захарен диабет, високо кръвно, ритъмни нарушения, тези състояния не се лекуват поотделно, а комплексно. Лекува се сънната апнея като рисков фактор и вече развитите заболявания трябва да бъдат подложени под контрол. За да може да има максимална полза за пациента.
- Можем ли да посочим, макар и някаква приблизителна, статистика за страдащите от това хронично заболяване?
- В България статистиката не е точна. Ние нямаме единна база данни, за да знаем какъв е процентът на заболелите. А още по-сигурно от това е, че голяма част от болните все още не го знаят. Някъде между 5 и 10% от мъжете над 50 години категорично имат сънна апнея, при жените е доста по-малък процентът. Но въпреки всичко процентът на изследваните и доказаните е в пъти по-нисък.
Както споменах, обструктивната сънна апнея е хронично заболяване, което се разкрива само ако активно се търси. Затова е много важно всеки, който има съмнение, да провери дали симптомите, които вече изброих, са налични при него и да търси специалист.
Яна БОЯДЖИЕВА
