Белодробната емболия е едно от сериозните състояния, които могат да завършат с фатален изход, ако не потърсим бързо медицинска помощ. Какво представлява заболяването, как да го разпознаем и да се предпазим от него - на тези въпроси отговаря д-р Петя Хубенова, анестезиолог-реаниматор в Отделението по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ “Александровска”.
Тя е завършила Медицински университет-София. През март 2012 г. започва работа като анестезиолог в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение - III-НАИЛ в УМБАЛ “Александровска”. От 2017 г. има успешно защитена специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”. Същата година започва работа и като асистент към Катедрата по анестезиология и интензивно лечение. Към момента д-р Хубенова е лекар - главен асистент.
- Д-р Хубенова, какво е белодробна емболия и какви са причините за нейната поява?
- Белодробната емболия и дълбоката венозна тромбоза са двете клинични изяви на т.нар. венозна тромбоза или венозната емболична болест. Белодробният тромбемболизъм е третата по ред причина в световен мащаб за настъпването на остър коронарен синдром след остър миокарден инфаркт и исхемичен мозъчен инсулт.
- Кои са рисковите фактори за появата на това състояние?
- Рисковите фактори се разделят в няколко групи. Едната група - значими рискови фактори, са свързани със скорошна фрактура - в рамките на един месец, на големи кости, най-вече на долен крайник.
Риск е и хоспитализацията поради сърдечна недостатъчност или предсърдно мъждене. Алопластика на тазобедрена или на колянна става, тежка съчетана травма, остър миокарден инфаркт, критични епизоди на венозна тромбоза, дълбока венозна тромбоза, травми на гръбначния стълб - всички те са рискови фактори с висок процент да се развие белодробен тромбемболизъм. Факторите, които са с умерен риск, са свързани с автоимунни заболявания, химиотерапия, застойна сърдечна недостатъчност, хормонално-заместителна терапия.
Има и по-слаби рискови фактори - това са пациенти със залежаване, особено в интензивните отделения повече от три дни, хора със захарен диабет, високо кръвно налягане, което не е добре контролирано, напредването на възрастта, отношение има и затлъстяването, бременността също.
- Какви са първите симптоми на белодробния тромбемболизъм?
- Белодробният тромбемболизъм е много коварно състояние и клиничната му изява невинаги е еднозначна и лесно разпознаваема. Много често се свързва с гръдна болка, затруднение в дишането. Ако е по-масивна, белодробната емболия може да протича с рязка промяна в кръвното налягане. Може да протече с неврологична симптоматика - прилошаване, припадък. Възможно е да се изяви и с нарушение на дихателната функция - ниска сатурация, нисък въглероден диоксид. Но може да протече и без симптоми. Белодробният тромбемболизъм може да бъде случайно открита находка.
- Може ли да се постави диагноза за наличие на движещ се тромб в кръвоносната система, преди да се появят някакви оплаквания?
- По принцип самият белодробен емболизъм е точно това, което описвате - възникването на тромб, който възпрепятства потока на кръвта в някой от съдовете в белодробния паренхим. Като този тромб може да е с произход от дълбоката венозна система или отдругаде - например амниотична (околоплодната) течност при бременни жени и в ранния следродов период.
Начините, по които се диагностицира наличието на белодробен тромбемболизъм, са различните видове образна диагностика, като златен стандарт към момента е компютърно-томографската терминална ангиография. Има обаче тенденция на свръхдиагностика на белодробен тромбемболизъм, тъй като поставянето на диагнозата много често е по метода на изключването.
В общи линии се използва клиничното състояние на пациента - наблюдава се как постъпва в болницата, какви промени настъпват в неговото състояние, в показателите, които се проследяват. Могат да настъпят промени в електрокардиограмата с дясностранно обременяване, възможно е да се направи рентгенова снимка, за да се изключи друг процес, ангажиращ белодробния паренхим, ехокардиографията също би подпомогнала диагностиката.
В крайна сметка диагнозата белодробен тромбемболизъм се поставя на базата на няколко симптома и фактори, които биха били причина за развиване на това състояние. Но както вече споменах, в световен мащаб има тенденция към свръхдиагностика, т.е. почти всяко състояние го слагаме в панел “обсервация” - съмнение за настъпване на тромбемболизъм, но невинаги това се доказва и е точно така. Заради това са разработени най-различни клинични ръководства, които да подпомогнат диагностиката и ранното откриване на това заболяване, защото в крайна сметка, има възможност то да бъде повлияно.
- И стигаме до важния въпрос: Има ли лечение и какво е то?
- Да, има лечение, разбира се, много е важно в кой момент ще се диагностицира настъпването на белодробната тромбемболия. Второто, което има значение, е каква част от белодробния паренхим е засегната. При по-леките случаи в началото на терапията на пациента се подава кислород назално и се прибягва директно към антикоагулантна терапия. Стандартен антикоагулант е хепаринът и неговите производни - нискомолекулните хепарини като клексан и фраксипарин.
В дългосрочен план за лечението на това състояние при рецедивиращ тромбемболизъм или при пациенти с други прояви на тази болест - венозен тромбемболизъм, които имат нужда от хронично лечение, се прибягва до индиректни антикоагуланти. Добре познат на пациентите в нашата страна е синтром, но има и по-нови медикаменти, които са по-лесни за дозиране и не изискват постоянно проследяване на коагулационния статус на пациента. В острата фаза значение има бързата ориентация на лекуващите лекари и вземането на своевременни мерки. Като в острата фаза може да се прибегне и към евакуиране на тромба със специфични инвазивни техники.
- Каква е профилактиката за хора в риск?
- Когато става дума за оперирани пациенти, активната рехабилитация раздвижването в постоперативния период е най-добрата профилактика. Това е едно от важните условия за бързото възстановяване на пациента. Това е и част от протоколите за ускорено следоперативно възстановяване и от протокола за профилактика на белодробен тромбемболизъм.
При пациентите, за които това не е възможно поради тежестта на състоянието им в момента се препоръчва пасивното раздвижване, пасивна рехабилитация на част от тялото. За следоперативни пациенти, които се залежават повече от 3 дни, е препоръчителна и антикоагулантната терапия. При пациенти с фрактури профилактиката е движението, антикоагулантни препарати и по възможност, ластични чорапи на долните крайници, за да се създаде умерено налягане и да се предотврати евентуално застояване на кръвта.
- Д-р Хубенова, вие сте от медиците, които още от началото на пандемията от COVID-19 в България сте на първа линия. Година по-късно знаем ли повече за вируса и неговото лечение?
- Аз самата се интересувам от развитието на нещата - от научна гледна точка, по отношение на ковид пандемията и все още не смея да кажа, че имаме готов терапевтичен протокол, чието приложение ни гарантира положителни резултати за пациента и за нас като лекуващи лекари. Все още са доста неясни нещата, многолика е картината при различните пациенти.
Разбира се, има значение каква е възрастта на пациента, какви са придружаващите му заболявания, но при хора на една и съща възраст с гранични заболявания ковид инфекцията може да протече по съвсем различен начин.
Аз се придържам към това, че е важен имунитетът на човек и той да се поддържа в добра форма, което включва минимални физически усилия, пълноценен и разнообразен режим на хранене, разпределен в хода на деня, което да подпомага организма, за да може, ако се случи инфекция, да има ресурс, който да му помогне да се справи със ситуацията.
- Всяко заболяване има своята критична точка. Кой е критичният ден при коронавируса?
- Да, може да се каже, че и той има своята критична точка. Обикновено в края на първата седмица, до десетия ден става ясно как ще протече инфекцията при даден пациент, дали започва да се възстановява, дали се задържа тежко състояние, без влошаване, но и без подобряване или започва да се влошава.
Румяна СТЕФАНОВА
