Д-р Първолета Петева завършва Медицински университет София с отличие през 2014 година. От 2015 година е част от екипа на отделение по Ревматология към УМБАЛ “Софиямед’’ с ръководител доц. Маринчев, д.м.
През 2019 година успешно полага държавен изпит и придобива специалност по Ревматология.
Д-р Петева е ежегоден лектор на Националните конгреси по Ревматология, автор нас статии и притежава сертификати по мускуло-скелетна ултрасонография, взима участие в международни обучения в Германия, Италия, Чехия.
Хоноруван преподавател в Софийски университет. Извършва ревматологични консултации, диагностика и лечение на дегенеративни и възпалителни ставни заболявания, системни заболявания на съединителната тъкан, опорно-двигателния апарат, костите, ставите и мускулите.
- Д-р Петева, как да разберем, че страдаме от подагра, има ли симптоми, които да ни подскажат това?
- Преди първата криза от подагра повечето пациенти не знаят, че страдат от това заболяване. Терминът подагра идва от гръцкото название за крак-капан. Първите симптоми са остра и внезапна болка в една става - често, но невинаги палец на ходило, придружени със затопляне и зачервяване, затруднена походка.
Трябва да се уточни, че подагра и висока серумна пикочна киселина не е едно и също. Ежедневно пациенти идват със завишена пикочна киселина, които смятат, че страдат от подагра, и са започнали самоволно лечение за това.
Д-р Първолета Петева
Високата серумна пикочна киселина – хиперурикемията - е често срещана сред мъжете и жените след менопауза.
Асимптомната хиперурикемията е метаболитно отклонение, което може да предшества с години развитието на типична за подагра клинична картина, води до завишен сърдечносъдов рисков фактор, често се комбинира със затлъстяване, артериална хипертония и дислипидемия и се нуждае от лечение.
Редовните профилактични прегледи с измерване на серумна пикочна киселина и консултация с ревматолог спомагат за верифициране на рискови пациенти, терапия и предотвратяване на развитието на подагра. Фамилната анамнеза за подагра, бъбречно заболяване или прием на някои лекарства също поставя групи пациенти в риск за развитие на подагра.
- Съществува ли сезонно обостряне на заболяването и как да го различим?
- Нивата на серумна пикочна киселина са индивидуални и зависят отчасти от неподлежащи на промяна фактори като пол и генетична предиспозиция.
Друга част от факторите, водещи до болестта, като диета, телесно тегло, двигателен режим и чревен микробиом могат да се модифицират. Литературата показва, че нивата на серумна пикочна киселина имат циркаден ритъм - променят се в рамките на деня, но и през различните сезони, с най-високо нива през пролетта и лятото. Допълнително топлото време с дехидратация на организма спомагат за концентрация на серумната пикочна киселина и подагрозна криза. Моята практика показва, че концентрацията на празници с консумация на богати на пурини храни и алкохол е най-честата причина за сезонност при пациентите с подагра.
Лекар обясни как да се предпазим от развитието на подагра
- Веднъж поставена диагнозата, има ли стъпки в лечението, които всеки пациент трябва да извърви? Какви изследвания и преглед при специалист ревматолог трябва да направим?
- Подаграта е често срещано заболяване с голяма социална значимост, но въпреки това има много митове и грешни практики при диагностиката и лечението й. На първо място диагнозата й се поставя от лекар ревматолог. Ревматолозите са специалистите, които могат да различат първична подагра от такава, свързана с друго заболяване, и да проведат последователно лечение, което да предпази пациентите от хронифициране на заболяването с развитието на подагрозен артрит с тофи.
Лечението на високата серумна пикочна киселина без оплаквания, острата подагразна криза и хроничната подагра с тофи са различни неща. Лечението на всеки пациент е индивидуално и съобразено с придружаващите му заболявания. Ако лекарство е помогнало на познат с подагра, то не означава, че е подходящо и за вас. Често първите подагрозни кризи преминават сами, което дава увереност на пациентите, че могат сами да се справят с тях без посещение при специалист. Срещата с ревматолог цели не само да овладее острата болка и да нормализирана серумната пикочна киселина, но и да обучи пациента за заболяването и терапията.
- Доколко е важно заболяването да се контролира?
- Важно е подаграта да се контролира поради нейния естествен ход - повтарящи се пристъпи с различно дълги „светли периоди“, които накрая при липса на лечение водят до хроничен инвалидиращ артрит със загуба на ставна функция. Известна е и връзката между подаграта и други заболявания като артериалната хипертония, миокарден инфаркт, инсулт, затлъстяване, дислипидемия, захарен диабет тип 2 и бъбречни заболявания, псориазис. Болката и възпалението, подагрозните тофи и ограниченията в двигателния режим и диетата намаляват качеството на живот на нашите пациентите.
Често пациентите ни питат докога трябва да приемат медикаменти или да спазват диетичен режим. Няма универсален отговор. Постигането и поддържане на стойности на пикочна киселина от 340-360 µmol/L и редовният контрол от ревматолог са фактори, които позволяват да се премине към нефармакологична терапия на болестта.
- Какъв процент от пациентите в амбулаторната ви практика страдат от подагра и забелязва ли се увеличение в тази болест, която е известна като „бича“ на XXI век?
- Срещаме се ежедневно с пациенти с подагра. Това е и една от най-честите причини за спешен преглед от ревматолог поради острата болка и възпаление. Смятам, че те са едни от най-трудните за терапия болни, защото трябва да се убедят в необходимостта от дългосрочно наблюдение и терапия.
Повечето болни споделят, че не приемат храни, известни като предизвикващи подагрозни кризи, не желаят да приемат дълго медикаменти, да провеждат чести кръвни изследвания. Тук идва отговорността ни като ревматолози да обясним естеството на заболяването, как може да прогресира то и до какви усложнения може да доведе без необходимото лечение.
