Д-р Татяна Ангелова, д.м., е специалист по физикална и рехабилитационна медицина, председател на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация и експерт към Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. В момента е управител на балнеолечебен център в Кюстендил. Ето какво сподели д-р Ангелова пред в. “Доктор” за възможностите на тази област на медицината.

След колко време имам право на ново направление за рехабилитация?

- Д-р Ангелова, повечето хора не разбират какво точно представлява физикалната терапия и рехабилитация. Какво е особеното при този вид лечение?

- Рехабилитацията е процес на възстановяване здравето на пациента, а физикална терапия са методите, с които се работи. Това са естествените лечебни фактори - климат, минерална вода и лечебна кал, както и процедурите с електролечение, ултразвукова терапия, магнитотерапия, лазертерапия, светлотерапия с кварц и инфрачервени лъчи. Към тях спада и кинезитерапията с нейните специфични методи за функционално възстановяване на определени мускулни групи и стави. Не можем да не включим и възможностите на лечебния масаж.

- Какви заболявания се третират по този начин?

- Преди всичко на опорно-двигателния апарат - възпалителни и дегенеративни ставни заболявания от обсега на ревматологията, ортопедични и травматологични. Рехабилитационното лечение е също задължителен етап от комплексния терапевтичен подход при пациенти със заболявания на централната и на периферната нервна система - състояния след инсулти, множествена склероза, болест на Паркинсон, детска церебрална парализа, плексити и радикулити, вертеброгенни заболявания (свързани с промени в структурите на гръбначния стълб), следоперативни състояния на централна и периферна нервна система. Изключително важна е и рехабилитацията при заболявания на сърдечносъдовата система. В това направление сме длъжници на пациентите. Малко структури в страната работят рехабилитация след сърдечносъдови операции.

Тест за здравето на очите

- Какво е важно да се знае за този тип лечение?

- Рехабилитацията е онзи последен и задължителен етап от лечението на пациентите, чрез който те се възстановяват по-бързо и се връщат на работа. Това могат да бъдат хора, преживели мозъчен инсулт, черепно-мозъчно травма, сърдечносъдов инцидент, тежки травматични състояния с последвали неврохирургични или ортопедични операции.

Рехабилитацията може да бъде и поддържаща терапия, чрез която пациентът съхранява нормалната функция на опорно-двигателния си апарат, за да може самостоятелно да се обслужва и да води пълноценен начин на живот. Тази продължителна поддържаща рехабилитация е задължителна за болни с ДЦП, множествена склероза, болест на Паркинсон, болест на Бехтерев и т.н. Много необходима е и за страдащите от артрозна болест. Така те може да отложат оперативната интервенция на ставите или на гръбначния стълб. Положителният ефект на този тип лечение трае от 3 до 6 месеца. По тази причина е желателно хроничноболните с тези диагнози да провеждат рехабилитация два пъти в годината.

- Достъпна ли е за българските пациенти рехабилитацията?

- Рехабилитацията на всички тежки заболявания е включена в клиничните пътеки, които се заплащат от Здравната каса. Но продължителността на този вид лечение е крайно недостатъчна. Ако има решен проблем, то е с рехабилитацията на децата с церебрална парализа и със синдрома “акушерска ръка”. Осигурено е финансиране всеки месец, за да могат засегнатите деца да поддържат резултата, който са постигнали от досегашната рехабилитация, и да надграждат над него.

Но финансирането на рехабилитацията за възрастни е недостатъчно, поради което и лечебните курсове са само от 7 до 10 дни. Например хората, претърпели оперативна намеса след катастрофа или прекарали мозъчносъдов инцидент, имат право на рехабилитация само един или два пъти в годината от 7 до 10 дни, което нито е достатъчно, нито може да даде желания ефект

Пациентите нямат право да слеят това лечение, а трябва да мине минимум един месец между първия и втория курс на рехабилитация. Това е загуба на ценно време. Рехабилитацията е бавен процес, за който е нужно натрупване и надграждане на резултатите, наблюдение и навременна промяна на лечебния план. Ето защо, Здравната каса е длъжник на пациентите. Никъде в Европа и в САЩ няма толкова кратка рехабилитация след операция или мозъчносъдов инцидент - 7 или 10 дни. Пациентът може да си продължи рехабилитацията, но за негова сметка.

От страна на НЗОК няма разбиране, че рехабилитацията трябва да се реимбурсира достатъчно, за да може пациентите да се възстановят пълноценно и да се върнат без увреждания на работа. Коментира се, че е голям броят на хората, които провеждат рехабилитация в болнични условия. Но българското население е застаряващо, което с годините страда все повече от заболявания на опорно-двигателния апарат .

Ежегодното провеждане на активна рехабилитация при хора със заболявания на опорно-двигатения апарат или на периферна нервна система, води до укрепване на мускулатурата, съхраняване на подвижността на ставния апарат, забавяне на тежките инвалидизации и влошено качество на живот, и отлагане на оперативните интервенции.

- Колко трябва да продължи рехабилитацията на пациент с инсулт?

- Зависи от състоянието. Десет дни са недостатъчни и за леките инсулти. Първоначалната рехабилитация трябва да трае поне 20 дни. За тежките инсулти в Западна Европа се започва с 20-дневна рехабилитация, след което се отчита резултатът и се прави план за последващата рехабилитация, която продължава три месеца.

В България в настоящия момент това е немислимо. При инсултноболните най-активна трябва да е рехабилитацията през първата година. Това е най-благодатният период за възстановяване на пациентите. В следващите години трябва да се продължи с т.нар. поддържаща рехабилитация, за да не се загуби постигнатото. Опитът ми показва обаче, че ако пациентът е достатъчно мотивиран и има финансовата възможност да провежда продължителна рехабилитация, понякога се случват чудеса и на втората, и на третата година - те задържат и надминават първоначално постигнатите резултати.

Докато работех в Неврологичната клиника на Националната болница за рехабилитация в кв. “Овча купел“ в София, след продължителна рехабилитация, включително и говорна, пациентка проговори на втората година след инсулта.

Експерти обясниха опасна ли е синята светлина от енергоефективните крушки и как да се предпазим

undefined

Д-р Татяна Ангелова

- Каква е ролята на балнеолечението при хора с бъбречна недостатъчност?

- Балнеолечението при тези болни беше добре развито преди промените през 1989 г. То се извършваше в Хисаря и в Горна баня - в отделенията за балнеолечение и рехабилитация на пациенти с бъбречни заболявания. Работех във втора клиника на Научния институт по курортология и физиотерапия в кв. “Горна баня“. Там имаше отделения за балнеолечение на бъбречни и урологични, гастроентерологични и жлъчно-чернодробни заболявания. В тях се проучваше ефектът както на минералната вода в Горна баня върху пациентите, така и на други преносими минерални води при посочените заболявания.

Там разработих темата за комплексното балнеолечение при пациенти с някои нефропатии в стадии на хронична бъбречна недостатъчност

Постигахме много добри резултати благодарение на комплексния терапевтичен ефект и на състава на минералната вода - слабоминерализирана - 140 мг/л и с почти липсващ флуор. За съжаление, с реорганизирането на българското здравеопазване такива заболявания останаха извън вниманието на нашата специалност.

Балнеолечение се провеждаше активно и при пациенти, направили литотрипсия (разрушаване на камъни в бъбреците) или оперирани за бъбречнокаменна болест. Когато посещаваха ежегодно Горна баня или Хисаря, при тях рязко намаляваха бъбречните кризи и обострянето на възпалителните процеси. В момента след литотрипсия пациентът си отива вкъщи и никой не проследява състоянието му. А то изисква активно балнеолечение, за да се дренират максимално бъбречните пътища и да се отделят пясъци и шлаки. Неслучайно и в Горна баня, и в Хисаря имаше “колекции” на спонтанно елминирани конкременти и пясъци.

В Горна баня имаше и гастроентерологично отделение, в което се повлияваха добре от балнеолечение пациенти с операция на жлъчния мехур и прекарали хепатит. Но всичко това е история. Стигна се дотам някои от методиките вече да не се помнят и да няма как да се приложат след време. А лекарите от другите специалности нямат и понятие, че балнеолечението при тези болести е давало положителен ефект.

Длъжници сме и на хората, прекарали пневмонии и оформили хронична обструктивна болест, както и на деца, и възрастни с бронхиална астма. За тях няма клинична пътека за климато-, балнеолечение и рехабилитация. Преди години те я провеждаха в Сандански, където климатът и минералната вода са най-подходящи. Това е градът с най-висока отрицателна йонизация на въздуха.

Подходящи за астматици са също курорти като Велинград и по Черноморското крайбрежие - “Св. Константин и Елена”. Здравната каса въобще не предвижда включването на такава клинична пътека и разширяване на заплащания пакет в областта на рехабилитацията.

- Каква апаратура използвате и какви са новостите в това отношение?

- Можем да се гордеем, че в областта на физикалната и рехабилитационна медицина съчетаваме Западната с Източната школа. Има разработени методики за електролечение, светолечение, лазерна терапия при много заболявания. В това отношение сме в по-добра позиция, отколкото някои западноевропейски страни, при които акцентът на рехабилитацията е кинезитерапията.

Новото в последните години е роботизираната рехабилитация. Апаратурата обаче е скъпа и действа на малко места в България. Чрез кампанията “Българската Коледа” се доставиха роботи в клиники за рехабилитация на детска церебрална парализа в Специализираната болница за рехабилитация на ДЦП “Св. София” в столицата, в Медицинския университет в Пловдив, в Специализираната болница за рехабилитация в Котел. Тези роботи се натоварват максимално поради лесната им експлоатация и възможностите за пасивно и активно раздвижване на пациентите.

Друга новост е двигателната рехабилитация чрез интерактивни игри. Тя е много подходяща и за деца, и за възрастни, защото пациентът е силно мотивиран и изцяло включен през цялото време. Новите методики дават изключително добри резултати и има смисъл нашето здравеопазване да инвестира в тях.

Оптимист съм за развитието на рехабилитацията в нашата страна, защото имаме добре обучени специалисти, които с невероятни усилия се опитват да съхранят добрите лечебни методики и да внедрят и разработят нови. Те го правят въпреки ширещото се неразбиране, че инвестирането в рехабилитация води до големи финансови икономии - защото пациентите се възстановяват много бързо.

undefined

У нас все още няма локомат

“Локоматът е ново поколение робот, какъвто все още няма в България. При нас се работи с роботи, които не са базирани на толкова високи технологии”, коментира д-р Ангелова.

При рехабилитация с Локомат пациентът се “поставя в робота”, отчитат се неговите двигателни дефицити и се задава програма за раздвижване на увредените групи мускули. Пациентът може да участва активно, ако е в състояние да го прави, или да участва пасивно, ако има тежки двигателни увреждания. Тази апаратура тренира мускули, които в ежедневието не се включват, или засилва недостатъчно активните групи мускули, за да се постигне баланс в мускулатурата и съответно в опорно-двигателната система. По този начин може да се прави по-продължителна рехабилитация при много тежки заболявания.

“Например пациент с множествена склероза не би издържал дълго време в салона за лечебна физкултура. Трябва да му се дават почивки на всеки 15 минути. Двукратно на ден е нужна кинезитерапия поради особеностите на заболяването. Но прилагайки специализирана рехабилитация с робота Локомат, пациентът може да бъде раздвижван както активно - с негово участие, така и пасивно, без да е необходимо да полага усилия.”

Благотворителна кампания

Продължава благотворителната кампания “Локомат за България” за закупуване на медицински робот за рехабилитация. Този път към инициативата се присъединиха българи, живеещи в Карлсруе, Германия. С концерт на 3 март Българското академично дружество “Кирил и Методий” в германския град подкрепи инициативата на д-р Анелия Хохвартер.

“Намираме кампанията за смислена и многообхватна, тъй като с поне един Локомат много хора ще могат да се възползват от адекватна рехабилитация. От друга страна, ще се намалят молбите за рехабилитационно лечение в чужбина и ще остане бюджет да се ползва за други терапии”, убедени са от Българското академично дружество “Кирил и Методий” в Карлсруе. В различни европейски клиники цената за един 25-дневен курс с Локомат е между 3700 и 6000 евро, като в нея не влизат разходите за път и престой. Според д-р Хохвартер апаратът може да се закупи за 370 000 евро, като в цената влиза 3-годишно сервизно обслужване, доставка и обучение на персонал.

Сметката, на която може да се направят дарения, е: Анелия Петрова Хохвартер “Локомат за България”

IBAN: BG60 UNCR 7000 1522 7289 49 (в Евро)

IBAN: BG65 UNCR 7000 1522 7289 56 (в лева)

BIC (SWIFT): UNCRBGSF