Д-р Теодора Димитрова е специалист по “ушно-носно-гърлени болести” във Военномедицинска академия (ВМА), София. Участвала е в редица специализирани курсове в България и чужбина, в т.ч. в Грац, Австрия. Д-р Димитрова има интереси в областта на отохирургията, ендоскопската ринохирургия, пластично-възстановителната и естетична хирургия на лице, хирургия на шия, детска оториноларингология.
В това интервю коментираме с д-р Теодора Димитрова какво се крие зад израза “камъни в сливиците”, както и защо е важно да познаваме причините и превенцията на това състояние.
- Д-р Димитрова, защо „камъни в сливиците“, попаднах на това определение в една публикация? Вероятно има друг медицински термин?
- В никакъв случай не може да се каже, че „камъни в сливиците“ е медицински термин, по-скоро е разговорен, като напоследък стана известен с това, че може да е белег на хронично възпаление на сливиците. По-конкретно на небните сливици.
Правя това уточнение, тъй като има не само 2 небни сливици, които са лесно видими. Сливиците са изградени от лимфоидна тъкан със специфична структура, разположени на трите етажа на гълтача (фаринкса), които формират т.нар. пръстен на Валдайер. Имайте предвид, че сливиците играят важна роля в локалния имунитет на горните дихателни пътища, както и на храносмилателния тракт.
- Споменахте небните сливици. Те ли са най-предразположени към образуването на „камъни“?
- Да, тъй като структурата на небните сливици е специфична, те не са гладки, имат „дупчици“ пак разговорно казано. Това предразполага струпване най-често на храна, в комбинация с бактерии и гъбички, тъй като устната кухина в никакъв случай не е стерилна. Има бактерии, нормално обитаващи устната кухина, но в някои случаи те увеличават количеството си и се стига до дисбактериоза. Именно това предразполага формирането на бели тапи.
Те с времето стават твърди, наричат се още тонзилолити, същите тези „камъни в сливиците“, като разговорен термин. Те най-често засягат небните тонзили, които са видими с просто око. Ако трябва да се направи някакъв аналог, вероятно сте чували термина литиаза, латинското наименование на процеса на образуване на камъни. Например, нефролитиаза е образуване на камъни в бъбреците.
За да стане по-ясно, ще обясня по-подробно. Всъщност, говорим за т.нар. детритни (остатъчни) материи, казано на медицински език. И означава струпване на олющен епител, на храна, на мукус, което е благоприятна среда за бактериално или гъбичково възпаление на тонзиларната тъкан. Вече споменах за бактериите, но да допълня.
Тези, които са част от нормалната флора в устната кухина, се наричат сапрофити.
Има и патогени, които стават причина за остри и хронични бактериални възпаления на тонзилите, казано простичко – ангини. А голямото количество на тези детритни материи в криптите (дупчици, джобове) вече е признак за това хронично възпаление на сливиците.
Д-р Теодора Димитрова
- Как се проявява това състояние, с какви признаци и симптоми?
- Най-често пациентите идват при нас с оплакванията, че усещат дискомфорт, стигащ до болка в гърлото, като посочват едната или другата страна. Много характерен белег е лошият дъх – халитоза. В тази връзка ще отбележа, че болката може да отиде и към ухото, тъй като инервацията е сходна.
Друг симптом е болезненост при преглъщането. И тези оплаквания и симптоми са в зависимост от количеството на детритните материи или на тонзилолитите.
Всъщност това е накратко, самата структура на сливиците предразполага струпване на хранителни остатъци, което създава среда пък за развитие на бактериални и гъбичкови инфекции. Тонзилолитите нямат структурата на камък, както при другите органи, но поради твърдостта им ги наричаме така.
- Д-р Димитрова, в какво се изразява диагностиката на това състояние?
- За диагностика е необходимо преглед при специалист- оториноларинголог. По негова преценка е възможно микробиологично изследване на гърлен секрет, с цел уточняване и диагностициране на бактериално или гъбичково възпаление в устната кухина. Най-честите причинители са стрептококи и стафиилококи. От гъбичките – кандида.
Но по преценка на специалиста може да се наложи изследване на лабораторния показател антистрептолизинов титър (AST). При повишени стойности е показател за хронична стрептококова инфекция, което може да бъде показание за отстраняване на сливиците. Но позволете тук да акцентирам на самодиагностиката, която е характерна за нас, българите.
Лазерното премахване на сливиците покрива ли се от Здравната каса?
- В какъв смисъл самодиагностика и защо е важно да изтъкнем това?
- Важно е, защото много често се случва пациентите сами да си поставят диагноза. Някои при прегледа казват: имам бели тапи и камъни в сливиците. Самостоятелното отстраняване води до облекчаване на симптоматиката, но крие рискове. Може да доведе до допълнително инфектиране на структурите около сливиците. Едно от честите усложнения са перитонзилити и перитонзиларен абсцес.
- Как лекувате „камъни в сливиците“? Споменахте кога се стига до оперативно отстраняване на сливиците, но да посочите основното в терапията въобще.
- Всеки лекар подхожда индивидуално. Както казах, почти винаги вземаме гърлен секрет, тъй като много често има и бактерии, и гъбички. След което преценяваме необходимостта от специфично лечение. Повишените стойности на антистрептолизинов титър показват хронифициране на възпалителния процес. Което крие риск от засягане на други органи – сърце, бъбреци, стави. Необходимостта от оперативно отстраняване на сливиците е от компетентността на специалиста.
- Д-р Димитрова, може ли да се говори за профилактика и превенция на това състояние?
- Може, да. Основната превенция е добрата зъбна и устна хигиена. Липсата й е предпоставка за развитие на възпалителни процеси в устната кухина. Ние това го виждаме в практиката. Тези перитонзиларни абсцеси, за които споменах, много често се развиват именно при пациенти с недобре поддържана зъбна и устна хигиена.
Освен това при липсата на други симптоми дори не е необходимо специфично лечение. Достатъчна е тази профилактика. Напоследък често се използват пробиотици за устната кухина, които имат отношение към контрола на дисбактериозата и добрата устна хигиена.
Яна БОЯДЖИЕВА
