Д-р Теодора Димитрова е специалист по ушно-носно-гърлени болести. Специализирала е във ВМА-София и към момента е част от екипа за кохлеарни имплантации на Военна болница, начело на който е проф. Венцислав Цветков. Нейните професионални интереси са в областта на отохирургията, ендоскопската ринохирургия, пластично-възстановителната и естетичната хирургия на лице, хирургия на шия, детска оториноларингология.
Д-р Димитрова е участвала в редица специализирани курсове в България и чужбина, в т.ч. по Функционална ендоскопска синус хирургия, отохирургия в Астрия и във Франкфурт, Германия. Член е на Българския лекарски съюз и Българското национално сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия.
Глухотата е едно от най-тежките увреждания за хората, тъй като ограничава възможността за общуване, развитие и интеграция в обществото. По статистически данни на Световната здравна организация повече от 30% от хората имат слухови проблеми. Средна до пълна глухота имат 6,4% от хората.
Това са 466 милиона души, като 9% от тях са деца. В България хората със средна до пълна глухота са над 400 хиляди души, от тях 40 хиляди са деца. А тенденцията е тревожна, очаква се до 2050 година броят на хората със слухови проблеми да нарасне още повече. От 1000 новородени едно се ражда с пълна глухота. С възрастта броят на хората с тежки слухови проблеми се увеличава, за да достигне до двама на всеки трима души на възраст над 65 години.
Какво е предназначеното на кохлеарната имплантация и какъв е ефектът от този метод за коригиране на слуха, вижте в интервюто с д-р Теодора Димитрова?
- Д-р Димитрова, да започнем с въпроса често ли се среща това състояние - глухотата?
- Напоследък загубата на слуха, свързана с възрастта, се превръща в правило. Разбира се, има и изключения, но истината е, че нараства процентът на пациентите над 65-годишна възраст със значима загуба на слуха.
А това влияе на качеството им на живот като цяло: на ежедневните им дейности; на комуникацията с околните и т.н. Ако трябва да посоча статистика, около 40% от хората над 65-годишна възраст страдат от загуба на слуха, а над 75-годишна възраст този процент значително се увеличава.
- А може ли да се забави този процес? Само напредналата възраст ли е причина, или има и други фактори, които влияят на загубата на слуха?
- Трудно може да се каже дали може да се забави този процес, защото в това отношение всичко е много индивидуално. Има хора, които са предразположени към увреждане на слуха. Но често като причина и провокатор може да се посочи средата, в която живеем.
Например, вирусите, които редовно ни атакуват, са невротоксични, а основните усложнения от тях са свързани с увреждането на нерви. И когато се засегне и слуховият нерв, това дава отражение на слуха. Но, както казах, това е индивидуално. Има пациенти, които често боледуват, но нямат такъв проблем. И обратното, разбира се. Наследствеността също има известна връзка с намаляването и загубата на слуха.
Слуховата загуба, свързана с възрастта, се нарича пресбиакузис. Характерно за нея е, че е симетрична, т.е., засяга двете уши; звукоприемна (засяга предимно високите честоти) и прогресивна с напредването на годините.
- Може ли да се обясни механизмът, по който се случва загубата на слух, свързана с възрастта?
- В началото засяга високите честоти от честотния диапазон, а впоследствие може да премине вече и към по-ниските. Най-неприятно е като обхване т.нар. говорен диапазон на честоти – от 500 до 2000 херца. Тогава пациентите най-значимо усещат промените и съобщават, че имат затруднения в комуникацията с околните. Те трудно разбират какво им се говори, особено ако са в шумна среда.
Възрастните пациенти, които идват при нас, казват: аз чувам, но не разбирам. Това е много характерно за загубата на слух, свързана с възрастта. Механизмът, по който протича този процес, може да се приеме като т.нар. бавно стареене на слуховата система.
Накратко то включва загуба и увреждане на сетивните клетки, разположени във вътрешното ухо. Това може да е в резултат на нарушено кръвоснабдяване, особено при пациенти с придружаващи заболявания, като артериална хипертония и захарен диабет например. По-често при пациенти с дългогодишен захарен диабет има данни за прогресивно влошаване на слуха.
Освен тези възрастови изменения, които са свързани със загуба на сетивни клетки и намаляване на нервни клетки в слуховия нерв, имат значение и инфекциозните фактори, които споменах. Усложненията от грипните вируси включват засягане на слуховия нерв. Други провокиращи фактори са звуковата травма, т.е., излагането на силен шум – било то системно, ежедневно, или звукова травма. Това са основните фактори, най-общо казано, които могат да повлияят намаляването и загубата на слуха.
Загубата на слуха може да е бърза или постепенна
А основният рисков фактор за възрастовото намаляване на слуха са метаболитните, съдовите нарушения. В кръвоносните съдчета, които хранят вътрешното ухо, е възможно да се образуват тромби, които нарушават кръвоснабдяването на сетивните клетки и слуховия нерв, което неминуемо води до спад на слуха.
- В кой момент от прогресията на намаляване на слуха идват при вас за консултация и помощ?
- Това е другото характерно при загубата на слуха. Пациентите се обръщат към нас, когато вече състоянието им е клинично напреднало. В тази връзка искам да изтъкна, че ние можем да повлияем до известна степен с медикаменти. Да, процесът на намаляване и загуба на слух в никакъв случай не може да спре. За забавяне също трудно може да се говори. Но с прилагането на медикаменти може да се подобри кръвоснабдяването на вътрешното ухо, в което се намира и слуховият нерв.
Но първо е необходимо е да се прецени степента на слуховата загуба, т.е., има ли вариант да се повлияе с медикаменти и налага ли се слухопротезиране, т.е., поставяне на слухов апарат. Веднага казвам, че това е по абсолютна преценка на лекаря и по-конкретно – на аудиолога.
Това са специалистите, които основно се занимават с състояния, засягащи слуха. Те преценяват възможно ли е слуховият апарат да помогне на пациента. И ако това не е вариант, може да се предложи поставяне на кохлеарен имплант.
Д-р Теодора Димитрова
- Преди да продължим с вариантите, чрез които можете да коригирате намаления или напълно изгубен слух, да поговорим за диагностиката. В какво се изразява тя?
- Когато човек отиде при специалист оториноларинголог и съобщи за своя проблем, най-напред той извършва обстоен преглед на УНГ органите. След което се правят допълнителни изследвания
Основното изследване при такива състояния е т.нар. тонална прагова аудиометрия. Тя всъщност ни насочва към диагнозата и какъв е типът намаление на слуха.
Има значение дали са засегнати структурите на средното ухо (слуховите костици, тъпанчевата мембрана), или пък вътрешното ухо. Важно е да се види дали засягането на слуха е симетрично, т.е., има спад на слуха и на двете уши, или е едностранно.
При едностранно засягане на слуха може да се направи образно изследване (компютърна томография, магнитен резонанс) с цел да се изключат други причини, като туморни процеси в понтоцеребералния ъгъл. Друго състояние, за което е характерно едностранното намаление на слуха, е болестта на Мениер. За тези състояния са необходими допълнителни изследвания.
-Какви са начините и методите за коригиране на загубата на слух, свързана с възрастта?
- Характерното за коригирането на възрастовите промени в слуха е, че в повечето случаи те започват със слухопротезиране. Има различни слухови апарати, аудиологът преценява какъв тип от тях ще е най-подходящ за конкретния пациент, а инженерите правят настройките.
Пациентът в своето ежедневие усеща и разбира дали това е подходящото за него средство, с което да възстанови качеството на живот и комуникацията си с околните. При възрастните пациенти се минава през етап слухопротезиране. Ако то не дава резултат, може да се премине към преценка за оперативна намеса и поставяне на кохлеарен имплант. Важно е да подчертая, че кохлеарната имплантация на възрастни пациенти в България се поема от Здравната каса.
Отбелязвам го, защото много хора не го знаят, доскоро това касаеше само имплантацията при деца с вродена глухота. Но за да се стигне до това решение, се събира комисия от лекари: УНГ-специалисти и аудиолози, които преценяват кога и дали е подходящо поставянето на кохлеарен имплант.
- Вероятно има критерии, по които се определя кой е подходящ, вие споменахте, че си има Протокол за това?
- Прогресиращата слухова загуба е основна индикация за поставяне на кохлеарен имплант. Възрастта в случая не е критерий. Разбира се, необходимо е да се прецени и рискът от операцията за всеки пациент. Т.е., вземат се предвид и придружаващите заболявания на пациента. Ние сме имплантирали вече доста пациенти над 65-годишна възраст и смеем да твърдим, че са с много добър резултат. Ние, разбира се, оперираме пациенти на всякаква възраст – от 1 годинка, до над 65. Най-малкият ни пациент е на 9 месеца.
- Може ли да се говори за предимства на кохлеарните импланти пред слуховите апарати?
- Предимствата са много големи, но в случая тук не става въпрос за заместване на едното с другото. Ако може пациентът да чува със слуховия апарат, си остава с него. Към оперативна намеса се пристъпва тогава, когато има индикации за нея.
Слуховите апарати са приложими при пациенти с тежка слухова загуба – от 40 до 60 децибела. Когато тази слухова загуба стигне над 70-80 децибела, т.е., практическа глухота, тогава можем да говорим за вариант кохлеарен имплант.
Ефектът на кохлеарната имплантация се изразява в това, че пациентите получават слух, който е много близък до физиологичния.
Антибиотиците и хининът може да причинят загуба на слуха
- Има ли противопоказания този метод?
- Противопоказанията касаят пациенти, които са с мозъчни увреждания и аномалии във вътрешното ухо, които не позволяват поставянето на кохлеарен имплант. А при възрастните със запазена анатомия като противопоказание могат да се посочат придружаващи заболявания, които възпрепятстват подлагането им под обща анестезия.
- А може ли да се говори за странични ефекти от кохлеарната имплантация?
- По принцип, странични ефекти няма, усложнения се случват, но те са сведени до минимум. И то най-често свързани с възстановяването на оперативната рана. Дори да се случи, може да бъде коригирано. По принцип, всяка операция е рискова, кохлеарната също крие своите рискове, но те са обсъждани предоперативно. Пациентът съответно знае за тях. Да не пропусна да кажа и това, че индивидуално се преценява за конкретния пациент поставянето едностранно или двустранно на кохлеарен имплант.
Като обобщение може да се каже, че слуховите апарати и кохлеарните импланти са най-често използваните устройства за повлияване от среден до тежък пресбиакузис. Чрез тях се постига добро качество на живот. Социално-активните пациенти възстановяват ежедневието си такова, каквото е било преди загубата на слуха. Може би е любопитно вашите читатели и хората въобще да научат, че слухът е единственото сетиво, което може да бъде заместено от електронна протеза.
За профилактиката
“Слуховият скрининг не е рутинна част от изследванията на пациенти в напреднала възраст. А това е важно. Липсата на информираност по отношение на настоящите терапевтични подходи и ползите, които предлагат на пациентите, е проблем на ниво първична медицинска помощ. Нивото на профилактика в България не е достатъчно добро и затова е важно по-често да се говори, да се пише за тези наистина ефективни методи. Много хора не са чували за кохлеарна имплантация.
Позволете ми съвсем накрая да споделя случай с пациент, 40-годишен, със загуба на слуха по друга причина. Той изпитваше много колебания преди да вземе решението дали да се подложи на тази операция. Наскоро го попитах доколко оправдани са били притесненията и страховете му, и той много ясно ми отговори, че те са били съвсем излишни и напразни. Сподели, че сега животът му е както преди да загуби слуха си. Всъщност, това е идеята: животът на този млад човек тръгва с пълните си обороти, такъв, какъв е бил”, допълни специалистът.
Яна Бояджиева
