Д-р Тодор Драганов е специалист по съдова хирургия.
През 1991 г. завършва медицина във ВМИ - Плевен, а през 1997 г. придобива специалност хирургия във ВМИ - София.
Работил е като ординатор хирург в ОТОБ - гр. Горна Оряховица, специалист хирург в МЦ “Здраве” - Павликени и клиничен ординатор в Клиниката по съдова хирургия и ангиология на болница “Св. Екатерина” в София.
Към момента е част от екипа на Клиниката по съдова хирургия към Университетската болница “Дева Мария” в Бургас.
Член е на Европейската асоциация по съдова хирургия и на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология.
- Д-р Драганов, какво е вашето впечатление, имаме ли като пациенти погрешни представи за разширените вени?
- Честно казано, да. Пациентите мислят за разширените вени и за варикозната болест едва тогава, когато получат някакво усложнение или установят драстични, видими изменения по краката си. Тогава, от козметична гледна точка или от суетност при жените, решават да посетят лекар.
Тоест, неглижират се началните симптоми на болестта и се търси помощ, след като вече има усложнения. Да, забелязва се такъв момент, доста от пациентите имат неправилна представа за разширените вени.
- Споменахте за симптомите. Кои са признаците, които показват за проблем с вените?
- Едни от първоначалните симптоми на развиващата се венозна недостатъчност са: първо, тежест, чувството за уморени, оловни крака вечер след работа, обикновено, нощни крампи. И вече по- късно, след развитието на заболяването, промени в кожата.
Може да има парене в ходилата и някакъв вид болка. Често ни търсят пациенти с болки, които са от контингента на невролозите. Реално погледнато, началните симптоми са твърде общи, за да насочат към венозното заболяване. Когато няма достатъчно ниво на обща медицинска култура, пациентът тръгва по ортопедии, по невролози и се стига до неглижиране на проблема.
- А може ли и как ние, като пациенти, да различим към кой специалист трябва да се насочим - невролог, ортопед или съдов хирург? Знаете за проблема с направленията...
- Трудно е това да се установи от самия пациент. По-скоро, личният лекар е човекът който би трябвало да насочи пациента към правилния специалист. Но, в интерес на истината, и той на последно място мисли за проблеми с вените. По-скоро, в началото пациентите се насочват към невролог, когато дойдат с такива оплаквания при личните лекари.
Тоест, пациентът може малко трудно в началото, когато няма усложнения, да различи какъв е точно проблемът в крайниците му.
7 упражнения ще ви спасят от разширени вени
- Кои са най-разпространените митове относно варикозните болести?
- Един от тях е, че болестите се срещат по-често при жените. Това не е точно така, въпреки че и в доста учебници е написано, че две трети от хората с разширени вени са от женски пол. Това объркване идва от факта, че статистиката, която се води, се прави на базата на това кои пациенти са посетили лекаря и съответно, са провели лечение
Естествено, жените са тези, които се грижат повече за краката си и обръщат по-рано внимание на тези проблеми. И затова, когато погледнеш колко души минават през кабинета на ден за преглед, от 10 човека - шест-седем ще са жени. Но всъщност, понякога по-тежките форми на варикозната болест са при мъжете.
И много често те, неглижирайки този факт, прекарват на крак флеботромбози на крайниците, което води до постфлебитен синдром. А той се лекува вече много трудно.
Другият мит е, че бременността води до образуване на разширени вени. Самата бременност, при която плодът компресира таза и спира отока на венозната кръв от крайниците, е факт и предразполага към увеличаване обема на вената, визуализацията й, отоци по краката.
Освен това и прогестеронът оказва влияние за отока. Но всички тези проблеми изчезват след раждането постепенно, ако преди бременността не ги е имало. Повечето родилки споделят: “Появи ми се една вена по крака след първото раждане и така си остана”. Тя си е имала проблем с вената, който просто се е усложнил и тя се е разширила, станала е по-голяма заради бременността.
И третият, най-важният мит е, че дори да си оперираш вените, те ще се появят отново. Няма как вени, които са били болни и са били отстранени, след това, да се появят отново. Те се отстраняват от тялото механично.
- А какви са тогава реалните причини да се появят отново разширените вени?
- Има два варианта като причина за появата на разширени вени отново. Първият е: да не са правилно отстранени всички по време на операцията. Вторият: след години, може някоя друга клапа да започне да не работи и отново да се получи рефлукс. Така, че разширените вени не “излизат” отново след операцията. Могат да се появяват други, ако има предразположение или ако не е извършена както трябва процедурата.
Д-р Тодор Драганов
- В какво се изразява коварството на варикозата?
- Няколко са сериозните усложнения, които могат да настъпят. Едното от тях, което е малко по-безобидно, но не и безопасно, това е повърхностният тромбофлебит
Поради това, че вените са разширени и не могат да делитират, кръвотокът още повече се забавя и се завихря, което води до образуване на тромби. Тромбофлебитът е възпаление само на стената на съда и то се изразява в зачервяване по хода на вената. Впоследствие може да се образува и тромб във вената.
И когато този тромбофлебит тръгне нагоре по бедрото и достигне горната му трета, наближи мястото, където повърхностната вена се влива в дълбоката, тук вече има риск образувалият се вътре във вената тромб да се откъсне и част от него да предизвиква белодробна емболия, движейки се по кръвотока нагоре.
Другото усложнение е абсолютно безсимптомно. Може дори и от едно пътуване със самолет или с автобус пет-шест часа, когато човек е в принудително положение на краката, да се формира директно тромб в дълбоките вени на подбедрицата. Това често се случва, а човек няма как да разпознае проблема предварително, тъй като се предизвиква от генетично предразположение към тромбообразуване. Има специален тест, с който може да се установи това предразположение към усложнения.
Усложненията от тромбофлебита или дълбоката фемотромбоза, развиваща белодробна емболия, е другото усложнение при възрастните хора с много дълга история на варикозната болест. Това е много неприятно усложнение, трудно лечимо, а самата терапия е доста скъпа, което води до социален и всякакъв вид дискомфорт.
- Какво представлява тестът, за който споменахте при генетична предразположеност към тромбообразуване?
- Когато се получи такъв тромбофлебит при млади хора или без някаква причина се прояви тромбоза на дълбока вена на подбедрицата, е желателно да се направи този кръвен тест. Чрез него се открива генетично предразположение на различни фактори на кръвосъсирването. Аномалии, които водят до образуване на тромби по-често, отколкото при здрави хора. А това вече налага медикаментозна терапия и то доживот.
Имам много често такива случаи в практиката си, като напоследък зачестяват. Когато се разпитат такива пациенти за семейната генеза, етиологично се вижда, че или майката, или бащата имат флеботромбоза. На млади хора, с развита дълбока флеботромбоза, е добре да се направи този тест. Казва се за тромбофилия.
- Кои методи се предпочитат като най-информативни при варикозата?
- Златният стандарт не само при нас, но и навсякъде по света, е сонография с цветно кодиран доплер. На него се вижда кръвотокът, скоростта и посоката му във вената, дали има рефлукс. Тоест, прави се обстойно изследване с доплера, който е с 98% и повече достоверност дали има запушена вена, клапна инсуфициенция. Изобщо, това е диагностично най-добрият вариант. Другото е класическият преглед, но той само може да ни насочи към проблема.
Доплерът е основен метод, както рентгенът при ортопедите за счупени крайници.
- Има ли връзка между варикозните вени и дълбоката венозна тромбоза?
- Дълбока тромбоза може да има и без да има варикозни вени. Но реално погледнато, забавянето на кръвотока в повърхностната част от венозната система на крака способства за по-голямо забавяне на кръвотока в дълбоката вена. Това ускорява риска от появата на такава дълбока тромбоза.
Тоест, те не са причина, но подпомагат процеса. Например, при два крайника, единият от които е здрав, а другият - с варикоза, процентно е много по-вероятно да се появи дълбока тромбоза на този, който вече има разширени вени. Затова е хубаво да се премахва венозният застой на крака, за да си върви оттокът на кръвта по нормалния път.
- Казвате, че есенният сезон е най подходящият за лечение на варикозата. Защо?
- По две причини. Първата е, че за всички операции е подходящо по-хладното време - нито студено, нито горещо.
Температурите през есента са такива, че организмът по-лесно понася следоперативния стрес. А конкретно при лечението на вените, след операцията се налага носенето на компресиращ чорап, който създава доста голям дискомфорт при някои пациенти.
Това са двете причини. Иначе, може да се оперират вените и през лятото и аз съм го правил. Не е проблем, но все пак е хубаво температурите да бъдат подходящи за организма, за по-леко понасяне на самата операция и за следоперативния период.
Вълшебна билка избавя от разширени вени
- Стигнахме до лечението. Кои са съвременните постижения на флебологията по отношение на терапията?
- Варикозата се е лекувала още преди ерата на фараоните. Има такива данни в Елбруския папирус, в който много преди Хипократ се описва някакво лечение. Споменавам този факт, защото това е може би, една част от хирургията, където най-бързо се появяват и изчезват различни методи за лечение.
Развива се с бързи темпове техниката и непрекъснато се предлагат нови апарати и методи. И след като се види в практиката дали е успешен или не за пет-шест години, той постепенно изчезва като вариант. Бъдещето безспорно е на минимално инвазивните методи.
Те са с най-минимална травматичност за пациента, която му позволява още на следващия ден или след два-три дни да е в състояние да извършва нормалните си дейности. Такава се е наложила като златен стандарт в момента лазерната аблация на вената. Прилага се от 20 години и има доказано най-добри дългосрочни резултати.
Отделно, най-много проучвания има върху нея. Тя е от минимално инвазивните методи. Освен нея, сега навлиза в практиката и механо-химичната аблация. Това са апарати, с които се постига механична деструкция вътре на лумена на вената, съчетано с химичен агент, който допълнително подпомага спирането на кръвотока. Друг вариант е много популярната напоследък склеротерапия с пяна. Но тя си има съответните показания.
На Запад е изключително развит този метод, но там първо, хората търсят специалист в много ранен стадий на заболяването, когато съдовете имат съответния лумен. При нас по-скоро, тази терапия се прилага при ретикуларни вени. А вече по-големите по диаметър вени са предмет на варектоцемии, защото е по-добър вариант.
- Бихте ли уточнили, мининимално инвазивните методи само в началните стадии ли е добре да се прилагат?
- Вече се прилагат по-широко. Лазерната аблация съвсем спокойно замества този стар метод - стрипинга, с отворената хирургия. Разбира се, има контраиндикации за прилагането на минимално инвазивните методи. Например, при диаметър на вената от два сантиметра няма как лазерът да отдаде достатъчно енергия, за да може да се извърши отвътре аблацията. Там трябва да се приложи стрипинг. Тоест, зависи от диаметъра на вената.
До един сантиметър и половина се прилагат минимално инвазивните методи. Но, ако вената е по-голяма, над сантиметър и половина, по-добрият вариант е да се приложи отворената хирургия.
- Храненето оказва ли влияние при профилактиката на заболяването?
- Храната не оказва такова голямо влияние по отношение на вените. Тя е важна за артериите и склерозата. При вените основният рисков фактор е застоялият начин на живот по скоро, а не с какво се храни човек. Спортуването е много добър вариант за профилактиката им.
- Имали ли сте в практиката си такива случаи, в които не е могло да помогнете на пациента? Толкова късно е потърсил помощ, че вече няма какво да се направи.
- По-скоро съм имал в практиката си случаи, в които съм помогнал, като не съм оперирал пациента. Но, не съм имал случай, в който да не съм могъл да помогна оперативно на някой човек със заболяване на вените.
- Как така сте помогнали, като не сте оперирали?
- Ще обясня какво имам предвид. Днес дори този пациент беше при мен. Има много редки случаи в практиката, в които имаме тотално запушване на една от главните вени, по която се оттича кръвта от единия крак. Намира се в корема.
И при този пациент се беше случило такова запушване преди много време. Явно, той не е знаел за проблема. Идва при мен за операция на вени. Но при диагностиката с доплер установих, че тази вена, която се намира дълбоко в корема и към която трябваше да се насочи кръвта, след като се премахнат повърхностни вени, не функционира. И организмът си беше създал, така да се каже, обходен маршрут подкожно, през вени на корема - добре изразени, грамадни на вид.
През тях кръвта влиза директно в другия крак. А вените, за които той дойде да оперираме, са разширени по простата причина, че дълбоката вена няма как да закара кръвта нагоре и тя започва да протича по-повърхностните вени, които поемат функцията й.
На практика, ако го бях оперирал и му бях премахнал повърхностните вени, кракът му щеше да стане двойно по-голям, по-дебел. Тоест, нямаше да може от никъде вече да се оттича кръвта. Малко сложно звучи, но не съм имал случай по някакъв начин да не съм успял да помогна. Най-важното е, че лекарят първо трябва да гледа да не вреди, както беше в този случай, вместо да прави една операция на всяка цена, от която няма смисъл и ще навреди на пациента
Милена ВАСИЛЕВА
