Началникът на Клиниката по дерматология във ВМА-София д-р Весел Кантарджиев е трето поколение лекар. И двамата му дядовци - по майчина и по бащина линия, са били професори. Неговият баща - проф. Тодор Кантарджиев, е директор на Националния център по заразни и паразитни болести. От 2004 г. до 2006 г. д-р Весел Кантарджиев работи като доброволец в Клиниката по дерматология на ВМА. След това 4 години специализира в нея, като продължава да работи тук като ординатор, от 2014 г. става началник на отделение, а от юни 2015 г. вече е началник на клиниката.
Херпес зостер е често срещано заболяване, което се проявява с неприятни обриви, които засягат кожата и периферните нерви в определена зона на тялото. Смята се, че около 50% от хората над 80 години могат да получат херпес зостер. Кои са симптомите на херпес зостер и за лечението на това заболяване разговаряме с д-р Кантарджиев.
- Какво е херпес зостер, д-р Кантарджиев?
- Херпес зостер е вторично заболяване, причинено от реактивацията на варицела зостер вирус след прекарана първична активна или латентна инфекция обикновено в ранна възраст. Варицела зостер вирусът е алфахерпес вирус от семейството на херпесните вируси, който причинява две заболявания - варицела и херпес зостер, които протичат с различна клинична картина. Предава се по въздушно-капков и контактно-битов механизъм. Попаднал в организма, вирусът се размножава в епителните клетки, следва първично и вторично разпространение по кръвта. При първичното се засяга черният дроб и слезката, а при вторичното - Т-клетки, отговорни за протеини, които се свързват с рецепторите на кожата, водещо до нейното увреждане. Засяга и сензорните неврони, където остава в латентно състояние.
- Какво активира вируса?
- Активирането на вируса корелира с острата фаза на друга инфекция или обострянето на хронично заболяване. Обикновено се свързва с наличието на стрес, претърпяна травма, провеждането на лъчетерапия, както и приемането на имуносупресори.
- Кой е предразположен към това заболяване?
- Херпес зостер обикновено се среща при хора над 50-годишна възраст, но е възможно да се прояви и при млади, които са имали първична варицелна инфекция през първите години на живота си. Възможността за развитие на заболяването се увеличава с възрастта. Според последните проучвания херпес зостер се среща при 2,5 на 1000 души между 20 и 50 години, при 5,1 на 1000 между 51 и 79 години и съответно 10,1 на 1000 при възраст над 80 години.
При имуно-компроментирани пациенти, например тези с HIV, заболяването е в пъти по-срещано.
- Каква е клиничната картина на заболяването и кои части на тялото може да засегне?
- Протичането на заболяването може да се раздели на няколко фази. Първата протича между 5-7 дни и се манифестира с гъделичкане, сърбеж или болка, като все още няма кожна изява. В някои случаи може да се сбърка със симптоматика при инфаркт или плеврит. Дерматологичната изява се наблюдава в над 95% от случаите, като представлява еднообразен обрив, представен от групирани мехурчета, изпълнени с течност върху зачервена кожа по хода на съответния засегнат нерв едностранно. На 3-ия ден има нов тласък на заболяването, а на седмия се наблюдава образуването на корички.
- Заразен ли е херпес зостер?
- Заболяването херпес зостер само по себе си не е заразно, но херпес зостер вирусът, който го причинява, е. Ако човек не е прекарал варицела, то той може да се зарази по контактен път, ако обривът на пациента с херпес зостер не е достигнал до образуването на корички.
Проф. Тодор Кантарджиев
- Какви усложнения може да предизвика заболяването?
- Херпес зостер може да протече с много усложнения. Най-честото от тях е постхерпесна невралгия, което се наблюдава при 10-15% от пациентите. Възможно е засягането на очедвигателното рамо на троичния нерв, което може да доведе до слепота. Друго усложнение на херпес зостер засяга вестибуло-кохлеарния нерв, познато още като Рамзи-Хънт синдром, водещо до главоболие, гадене, повръщане и глухота. Възможна е и вторична инфекция, при което могат да се засегнат черният дроб - хепатит, бял дроб - пневмония, или мозъка и менингите - енцефаломенингит.
- Може ли да се говори за превенция? Помагат ли имуностимулаторите?
- Превенцията на първичната инфекция с варицела се е превърнала в основен фокус в световен мащаб. Използва се прилагането на варицела зостер имуноглобулини за всички съмнителни имунокомпроментирани пациенти при първия им досег с вируса, до 96 часа от експозицията. Също така, се препоръчва и за майки, заболели няколко седмици преди раждането. Протективният ефект трае до три седмици.
Одобрено е и прилагането на варицела зостер ваксина, която е високоефективна. Прилага се в две дози - едната на 12 месеца на детето и втората между 4- и 6-годишна възраст, за да се осигури протекция и да се индуцира продължителен ефект. Проучванията показват, че ваксината осигурява цялостен имунитет в 70-90% от случаите, като е установено, че ваксинираните деца страдат много по-рядко от херпес зостер в сравнение с тези, придобили естествен имунитет след прекарана първична инфекция. Засега ваксината не е задължителна в България, но се обсъжда включването й в имунизационния календар като компонент от тривалентата ваксина - морбили, паротит, рубеола.
Имуностимулаторите имат определена роля в превенцията на заболяването, но те не могат да осигурят цялостен имунитет, затова се препоръчват като допълнителна мярка за предпазване.
- Какво е лечението?
- При херпес зостер е важно лечението да започне през първите 72 часа, но предприемането на мерки в рамките до 7-ия ден не е фатално. Прилагането на противовирусни лекарства например Acyclovir и Valaciclovir - е терапията одобрена от Американската федерална агенция по лекарствата.
Прилагат се и аналгетици за постхерпесната невралгия. Витамин B комплекс също е препоръчителен. Важно е да се знае, че приемането на аспирин по време на заболяването може да доведе до сериозни увреждания в черния дроб.
- Херпесът, който се появява по устните, може ли да прерасне в херпес зостер?
- Херпесът по устните се предизвиква при инфекция с херпес симплекс вирус, а херпес зостер е в резултат от инфекция с варицела зостер вирус. Макар и да са от едно семейство, двата вируса не са свързани. Честата реинфекция с херпес симплекс може да е сигнал за отслабена имунна система, което впоследствие да доведе до реактивация на варицела-зостер вируса по друг механизъм.
Румяна СТЕФАНОВА
