Д-р Веселина Кабакчиева е възпитаник на Медицинския университет в Пловдив, откъдето се дипломира през 2011 г. Още оттогава интересите й са в областта на трудно зарастващите рани. През 2022 г. придобива специалност по хирургия. От 2012 г. до момента работи в Отделението по хирургия на болница „Медлайн“ в Пловдив.
Разговаряме с д-р Кабакчиева по един много сериозен проблем - трудно зарастващите рани.
- Д-р Кабакчиева, кога за една рана се казва, че е трудно зарастваща?
- Рана, която не е заздравяла повече от 3 месеца, наричаме хронична.
- Кои са причините за такива язви?
- Те са присъщи предимно на хората с хронични заболявания, сред които са диабет, сърдечна недостатъчност, разширени вени и др., както и декубитални рани вследствие на залежаване. Хронични рани получават и пациенти със запушени артерии най-често по крайниците. Раните при тези пациенти се появяват когато основното заболяване не е добре контролирано.
Или вече появилите се рани още в ранен етап са били неглижирани или са били лекувани неправилно. Често такива пациенти или не са търсили медицинска помощ, или са обикаляли дълго време по лекари, по болници. Хората трудно се ориентират. Има и друг проблем - не всеки специалист знае как да обработва хроничните рани. Лечението на тези рани е комплексно. В него участва не само хирург.
- Кога човек с подобна рана трябва да потърси хирург?
- Препоръчително е да се потърси хирург веднага, щом човек се нарани по-сериозно. Особено внимателни трябва да са хората със споменатите заболявания. Ако една рана не заздравява повече от месец, все едно дали пациентът има или няма хронично заболяване, желателно е да потърси специализирана лекарска помощ.
Проблемът е, че у нас са малко хирурзите, които са специализирани в лечението на такива рани. Човек трябва да наблюдава внимателно раната си - ако има гной, ако крайникът започва да се подува, мястото около раната да се зачервява, ако е на крака и той започва да потъмнява, ако има болки, трябва да потърси квалифицирана помощ.
- Повече ли стават хората с такива рани?
- Да, много повече са през последните година-две. Заприлича на епидемия.
- На какво се дължи това?
- Възможно е едно от обясненията да е в затварянето по време на Ковид-19 и хората не са посещавали редовно лекарите си, не са ходили на профилактични и контролни прегледи. В последните 1-2 години тези пациенти се увеличиха много. В същото време и самите рани са много по-тежки, лечението им е трудно и бавно, но заеме ли се специалист, нещата се случват. За съжаление, при мен идват и пациенти с неспасяеми рани.
- Какво е лечението?
- То зависи предимно от причината за появата на раната. При обикновени рани нещата са ясни - кислородна вода, йодасепт, превръзка. Развитието на хроничната рана обаче зависи от основното заболяване. Ако пациентът е диабетик, страда от сърдечна недостатъчност, има запушени артерии, трябва преди всичко да се постави под контрол основното заболяване, успоредно с третирането на раната.
Понякога причината е недобре контролирана кръвна захар или пациентът е на хапчета, а трябва да мине на инсулин. Много е важно за диабетиците да бъдат прегледани от съдов хирург, да се направи ангиография, за да се види дали няма запушване на артерии и ако има, първо да се опита да бъде отпушена. Около 90% от тези пациенти имат запушване на съдове.
Често се ампутира крак, без да се провери дали пациентът няма запушване на съдовете. Тоест, ампутират крака, без да са отпушили съдовете и човекът става инвалид, а това води след себе си проблеми и за пациента, и за семейството, и за обществото. За съжаление, има много такива хора. Много често съм имала пациенти с такива рани и първо ги изпращам на съдов хирург, отпушват съдовете и избягваме ампутация на крак, или в краен случай се ампутират един-два пръста и човекът избягва инвалидизацията.
Д-р Веселина Кабакчиева
- Превръзки със смрадлика, невен и пр. помагат ли?
- На здрави хора с инцидентна рана - да. Но при хроничните рани не вършат работа. При тях е необходима специализирана хирургична помощ. За съжаление, много пациенти преди да попаднат на специалист, ползват различни мазила, купуват си препарати от ветеринарни аптеки, но по този начин само влошават положението. Много болни ги превързват близките им вкъщи, но при манипулацията не ползват ръкавици, стерилни марли и пр. и това влошава още повече нещата.
- Какво представлява вакуум терапията?
- Специална гъба се слага в раната и прави микродеформации по повърхността на раната, тоест непрекъснато я разранява в малка степен. По този начин праща сигнали към мозъка и той отделя растежни фактори, които заздравяват раната. Един вид хронично дразнене, което казва на мозъка, че някъде по тялото има рана и тя трябва да заздравее. Това е механизмът на работа.
Това е херметично затворена система, която не може отвън да бъде отворена. Освен това вакуумът подобрява локалното кръвоснабдяване - кръвоносните съдове около раната, разширява лумена и подобрява храненето на тъканите, подобрява кръвообращението, ускорява образуването на нови кръвоносни съдове. Лечението е безболезнено.
Вакуум апаратът стои денонощно върху раната, като на около 10 дни се сменят превръзките с нови. Консумативите са еднократни и стерилни, но пациентите трябва сами да си ги купуват. Не са много евтини. Но лечението с вакуум излиза значително по-евтино (и като разход на пари, и като физическа болка, и в емоционално отношение) от пръскането на пари по мехлеми с непредсказуем резултат.
Скъсява се времето за излекуване на раната. И нещо важно - човекът не се инвалидизира. Разбира се, дори и с вакуум, лечението на раната не е изолирано - успоредно трябва да върви и терапията на основното заболяване. Минимум един месец е вакуум терапията, в зависимост от раната. Но в масовия случай пациентите са 2 до 3 месеца на вакуум.
Мария ИВАНОВА
