Защо инфекциозната мононуклеоза може да се сбърка с грип, заушка и дори вирусни кожни обриви?
Може ли веднъж заболял от мононуклеоза, да се зарази отново? Защо маските и миенето на ръцете заради пандемията от COVID-19 предпазиха мнозина и от инфекциозна мононуклеоза, обяснява специалистът по инфекциозни болести д-р Яна Аксентиева.
Визитка♦ Д-р Яна Аксентиева е специалист по инфекциозни болести в София. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2018 г., а от 2023 г. има придобита специалност “Инфекциозни болести”. От 2018 г. до 2023 г. работи в Спешното отделение към УМБАЛ “Св. Анна София” и е сред лекарите на първа линия по време на пика на пандемията от COVID-19. От 2019 г. е част от екипа на Инфекциозното отделение към болницата и консултант по инфекциозни болести в лечебното заведение. От 2024 г. преглежда амбулаторно пациенти в МЦ “Русев”. |
- Д-р Аксентиева, има ли ръст на заболелите от мононуклеоза през този сезон?
- По мои наблюдения заболелите тази година не са повече от предходните години преди пандемията. По време на COVID-19 се спазваха противоепидемични мерки, които ограничиха заболеваемостта както от коронавирусната инфекция, така и от повечето инфекциозни заболявания, включително и от мононуклеоза.
- Може ли да се говори за сезонност?
- Не. Заболяването не е характерно за определен сезон, но се наблюдават повече случаи в края на зимата и началото на пролетта. Някои проучвания свързват тази тенденция с ниското ниво на витамин D през това време на годината, което има отношение към имунния отговор на организма.
- Казват, че в момента върлува „коктейл“ от вируси. Може ли човек да се зарази едновременно с вирусите на COVID и на мононуклеоза?
- Може, разбира се. Но вероятността човек да е носител на вируса на Епщайн-Бар и да се зарази с COVID-19 е по-голяма, отколкото да се зарази с двата вируса едновременно. Коронавирусната инфекция отслабва имунната система, което може да провокира изява на инфекциозната мононуклеоза.
- Какво представлява мононуклеозата?
- Инфекциозната мононуклеоза е заболяване, което се причинява най-често от вируса на Епщайн-Бар (EBV). В по-редки случаи може да се причини и от цитомегаловируса. EBV e ДНК вирус от групата на херпесните вируси, който е широко разпространен сред населението.
Инфекциозната мононуклеоза се характеризира с висока температура, остър тонзилит (възпаление на сливиците), увеличени лимфни възли (предимно шийни), хепатомегалия (увеличаване на черния дроб) и спленомегалия (уголемяване на слезката).
- Как протича заболяването?
- То може да бъде симптомно или безсимптомно. При симптомната инфекция, според начина на протичане, се различават лека, средно тежка и тежка форма.
При леката форма обикновено пациентите се оплакват от слаба болка в гърлото, отпадналост, увеличени шийни лимфни възли.
При средно тежката симптомите включват остър тонзилит със силно увеличени сливици, изразени налепи по тях, увеличени до над 0,5 см шийни лимфни възли, аксиларни (лимфните възли в областта на подмишниците), ингвинални (слабинната област). Обикновено се наблюдава и хепато- и спленомегалия с увеличени чернодробни ензими.
От изследване на пълната кръвна картина се устанонява левкоцитоза (увеличаване на броя на левкоцитите в кръвта) и лимфоцитоза (увеличен брой имунни клетки, наречени лимфоцити) и моноцитоза (завишен брой моноцитити - вид бели кръвни клетки).
При тежката форма на мононуклеоза пациентите са с изразена адинамия (безсилие, силно намалена двигателната активност) и хипертрофия на тонзилите (уголемяване на сливиците), като има опасност от стесняване или обтуриране (запушване-б.р.) на дихателните пътища и асфиксия (задушаване).
Също така заболяването може да се раздели на още три форми: ангинозна, която протича с преобладаващ остър тонзилит, гландуларна – с преобладаващи увеличени лимфни възли, и фебрилна – предимно с висока температура.
- Откъде идва наименованието на болестта?
- Това заболяване има много имена. Известно е като инфекциозна мононуклеоза, защото е контагиозно (заразно-б.р.) и в кръвната картина се наблюдава увеличен брой на моноцитите (атипични мононуклеарни клетки).
Жлезиста треска или болест на Файфър - за пръв път се описва от Емил Файфър през 1889 г. Болест на Филатов - на името на руския педиатър Нил Филатов. И, разбира се, болест на целувката, заради най-честия начин на разпространяване при младото поколение.
- Как се пренася заразата?
- Основно чрез слюнка при тесен контакт, но е възможно и по въздушно-капков път – при кашляне, кихане, при допир на общи повърхности и вещи, хранене от общи блюда и прибори.
Има описани случаи на предаване посредством други телесни течности, кърма, както и при трансплантация на органи, в които се намира вирусът.
- Само между хората ли става заразяването?
- Хората са единственият естествен гостоприемник за Епщайн-Бар вируса. Той е силно клетъчно тропичен и заразява само човешки B-клетки, които изразяват CD21 рецептор.
- Има ли „предпочитана“ възраст?
- В регионите с ниски хигиенни стандарти (развиващите се страни) Епщайн-Бар вирусът обикновено инфектира децата в ранна възраст и инфекциозната мононуклеоза се среща по-рядко.
Но в районите с по-високи хигиенни стандарти, инфекцията с вируса по-често се отлага до зрелостта и инфекциозната мононуклоза е по-разпространена. У нас обичайно се среща при подрастващите и във възрастта до 30-35 г.
Д-р Яна Аксентиева
- По различен начин ли протича заболяването при деца и при възрастни?
- Симптомите на мононуклеоза варират между различните възрастови групи. Подрастващите и младите (на 15-24 г.) най-често проявяват забележими класически симптоми на мононуклеоза, които обикновено са по-тежко изразени, докато бебетата и малките деца обичайно нямат симптоми или, ако ги проявят, те са много леки. 95% от населението на възраст до 40 г. има антитела към EBV, което показва предшестващи срещи с вируса.
По-възрастните също могат да развият заболяването - при тях оплакванията, които са предвестници на болестта, продължават по-дълго - 6-8 седмици, но е възможно заболяването да протече единствено с повишена телесна температура. При тях е по-вероятно да се засегне черният дроб и да се установят повишени стойности на чернодробните ензими.
- Какъв е инкубационният период?
- Времето от заразяването на организма до появата на първите клинични признаци продължава около 4-6 седмици.
- Как започва болестта?
- Предвестниците й са умора, обща отпадналост, болки в мускулите, които могат да продължат до 1-2 седмици. Началото на болестта е остро, с висока температура 39-40 градуса, болки в гърлото и увеличаване на лимфните възли.
- Може ли да се обърка с други заболявания и кои са те?
- Инфекциозната мононуклеоза често може да се сбърка с бактериални тонзилити, предимно със стрептококова инфекция. Затова нерядко се изписва антибиотик, който няма отношение към вирусната инфекция.
Ако пациентът се лекува за стрептококов тонзилит с антибиотици от групата на пеницилините, може да се развие обрив по тялото, който обхваща предимно торса и горните крайници. Дължи се на преходна пеницилинова свръхчувствителност. Преминава след преустановяване на лечението с антибиотика.
Други заболявания, с които може да се сбърка, са грип, Лимфом на Ходжкин, ХИВ, токсоплазмоза, HHV6, дифтерия, паротит, при поява на обрив – с други вируси, които протичат с кожни обриви.
- Как се диагностицира?
- Към тази диагноза насочва клиничният преглед и измененията в кръвната картина, някои от които вече споменахме.
За доказване на заболяването се използват серологични изследвания. PCR изследването може да даде положителен резултат дълго време след срещата с причинителя, което да бъде подвеждащо при поставяне на диагнозата.
- Лечимо заболяване ли е?
- Инфекциозната мононуклеоза – да. Симптомите й отшумяват за няколко седмици. Но вирусът на Eпщайн-Бар като херпесен вирус остава в организма до живот.
- Щом вирусът остава в организма, какви са възможните последици? Може ли да увреди някои органи?
- Вирусът на Eпщайн-Бар се свързва с развитието на редица автоимунни и ракови заболявания, като мултиплена (или множествена) склероза, ревматоиден артрит, възпалителни заболявания на червата (IBDs), тип 1 диабет, ювенилен идиопатичен артрит и цьолиакия, назофарингеален карцином, лимфом на Бъркит, Ходжкинов лимфом, рак на гърдата и на стомаха.
- Само веднъж в живота си ли може да се зарази човек с вируса на това заболяване?
- След като човек се излекува, което може да отнеме месеци, обикновено няма повече симптоми. Описани са и рецидиви на заболяването, но е много рядко човек да боледува два пъти.
- Какво е лечението?
- Все още няма етиологично лечение. Терапията е симптоматична и патогенетична (с цел да се спре развитието на болестния процес). Необходимо е антисептично (противобактериално) третиране на гърлото срещу възпалителния процес, като по този начин се намалява рискът от развитието на бактериална инфекция.
Съвременни проучвания насочват към използването на имунотерапевтични средства за подпомагане на имунната система да се справя по-лесно и бързо с вируса, като прилагането им се предписва от лекар.
- Колко време трае лечението?
- До отшумяването на симптомите. А това може да продължи от една до няколко седмици.
- Какво трябва да е поведението на пациента по време на лечението? Какъв хранителен и двигателен режим да има?
- Зависи от тежестта на инфекцията. При леките случаи пациентът има нужда само от повече почивка и правилна диета, с която да си осигурява всички необходими хранителни вещества.
При по-тежките случаи се налага режим на легло, минимални физически натоварвания (почивка на организма и предпазване от едно от най-тежките усложнения при мононуклеоза –разкъсване на слезката), течно-кашави храни заради острия тонзилит.
- До какви усложнения може да доведе заболяването?
- Най-честите усложнения са вторична бактериална инфекция и бактериален тонзилит. Срещат се агранулоцитоза, хеморагия, анемия, разкъсване на слезката, което е спешно медицинско състояние, асфиксия (поради обструкция на дихателните пътища), иктер (жълтеница).
Могат да се развият и неврологични усложнения – енцефалит, увреждане на черепно-мозъчни нерви със съответната обща или огнищна неврологична симптоматика.
- Какъв е рискът за хора с хронични заболявания - диабет, сърдечносъдови заболявания, астма, ХОББ и др. ако заболеят или са около болни от мононуклеоза?
- Поначало хората с хронични заболявания имат отслабена имунна система. Това увеличава риска от заразяване и клинична изява на инфекциозната мононуклеоза.
- Може ли човек да се предпази от мононуклеоза и как? Какви са вашите препоръки?
- Както казах, 95% от хората се сблъскват с вируса до 35-та си година. Това е неизбежно. Но малка част от тях развиват симптомите на мононуклеоза.
Ако се знае за близък човек със симптоми, трябва да се спазва висока лична хигиена и да се избягва близък контакт с него, хранене от едни и същи прибори, използване на еднакви домашни пособия.
- Има ли ваксина срещу мононуклеоза?
- Няма достъпна за населението ваксина. Разработена е ваксина, която е насочена към гликопротеина gp350 на EBV. Тя доказва ефективност в намаляването на честотата на инфекциозната мононуклеоза, но не предотвратява появата на латентна (непроявена-б.р.) инфекция.
Мария ИВАНОВА
