CAR-T клетъчната терапия е революционна и то не само в педиатрията, а в онкологията като цяло. Досега пациентите със злокачествени туморни образувания се лекуваха само с лъче- и химиотерапии. Вече има и нова възможност с имунотерапия да се използват собствените имунни клетки на пациента. С доц. Корай Ялчън говорим за това как се прилагат тези методи при деца.
Визитка♦ Доц. Корай Ялчън е детски онкохематолог в турската болница Аджибадем Алтанизаде. Той се занимава с костно-мозъчни трансплантации и до този момент заедно с екипа си е извършил над 700, като прави средно по 100 на година. Д-р Ялчън е бил изследовател в един от изпитателните центрове, провеждащи първата одобрена CAR-T клетъчна терапия в педиатрията. Член е на Европейската хематологична асоциация и Международното дружество по детска онкология. |
- Доцент Ялчън, как CAR-T клетъчната терапия може да помогне на малък пациент, болен от рак?
- Приятно ми е да съм тук. Благодаря за любезната покана. CAR-T клетъчната терапия включва извличане на стволови клетки от кръвта на пациента. След това в лаборатория ги обработваме и ги връщаме отново в тялото му. Какво представлява генетичната модификация на извлечените клетки? Модифицират се така, че се получават нови рецептори на бластоцисните клетки. И при CD19 позитивни левкемийни клетки, те започват да атакуват раковите клетки. Какво правим в лабораторията, след като ги извлечем? Ние броим тяхното количество, модифицираме генно тези Т клетки, в лабораторията те започват да експресират и едва след това ги въвеждаме в организма на пациента. И веднъж въведени в организма, собствените му клетки започват да убиват раковите клетки.
- При всеки стадий на болестта ли може да помогне и при всеки вид хематологично злокачествено заболяване ли действат тези CAR-T клетки?
- Надявам се, че в бъдещето тази терапия ще помогне при всички видове ракови образувания, но засега са ограничен брой. На този етап прилагаме CAR-T клетъчната терапия само за ракови заболявания, които са причинени от CD19-позитивни клетки. Това са левкемия и лимфома, както и множествен миелом. В наши дни правим много клинични изследвания с тази терапия върху солидни тумори и то не само при децата.
- При децата раковите заболявания протичат много бързо и агресивно. Колко време отнема превръщането на собствените клетки в CAR-T клетки и няма ли да закъснее лечението?
- Това е много добър въпрос. При педиатричните пациенти ракът се развива много бързо. Така че имаме време. Модифицирането на CAR-T клетките отнема 20 дни, понякога 15 дни, но ние в лабораторията извършваме много сериозен качествен контрол. И това може да отнеме около 3 месеца. Въпросът ви е много важен и в друг аспект. Има два вида CAR-T клетки. Едните ги наричаме академични, а другите са търговски. Академичните са тези, които произвеждаме в медицинска лаборатория. Ако не успеем да ги произведем, тогава се обръщаме към фирмите, произвеждащи така наречените търговски CAR-T клетки и това отнема по-дълго време. Но в Аджибадем ние създаваме свои академични CAR-T клетки и незабавно можем да ги приложим на пациента.
- Как един родител да разпознае признаци за левкемия или мултиплен миелом, след като почти няма симптоми? За какво трябва да се вглежда?
- Левкемията при децата се развива доста бързо, тя е агресивно заболяване и симптомите стават видими в много ранна фаза. Не може да се чака дълго. Обикновено в рамките на една-две седмици признаците дават повод за идентифициране. Левкемията е заболяване на кръвните клетки. Развива се тромбопения, свързана с кървене и хематоми, анемия. Анемията се познава лесно, защото кожата на детето става много бледа. Освен това се развива левкопения, която води до чести инфекции. Детето бързо се уморява. Най-вече умората и бледата кожа са първите симптоми.
- Има ли някакви противопоказания за използването на CAR-T клетки при деца?
- Не бих казал, че това са точно противопоказания, но за момента CAR-T клетъчната терапия се прилага на пациенти с CD19 позитивна диагноза. Понякога се развиват и други симптоми, единият от които е интоксикация. Това са по-скоро нежелани събития, с които ние сме наясно и можем да ги контролираме с помощта на медикаменти. Необходимо е време, за да се наблюдава ефект на терапията. Проследява се пациентът през продължителен период, но нашите наблюдения са, че CAR-T терапията е много ефективна.
- CAR-T терапията се прилага при лупус и склеродермия. Действа ли?
- Да, това отново е добър въпрос, защото патофизиологията на автоимунните заболявания, които цитирахте, е свързана с CD19-позитивните В-клетки. И тази терапия е подходяща в такива случаи. Ще ви дам пример. В Германия - момиче с много тежка форма на лупус. Оказва се, че заболяването й не реагира на стероиди и имуносупресори. При нея се приложи CAR-T клетъчната терапия и резултатите бяха много добри.
Доц. д-р Корай Ялчън
- Вие извършвате толкова много костномозъчни трансплантации годишно и за вас и екипът ви това е рутинна процедура. В кои случаи се препоръчва тази терапия при деца?
- При децата полето на приложение на костно мозъчните трансплантации е много широко. Прилага се и при немалигнени заболявания. Например, когато имаме не функциониращ костен мозък или някакъв имунодефицит при малки пациенти. Най-широко се използва костномозъчна трансплантация, когато има левкемия при деца. Трансплантират се стволови клетки. Има някои специфични имунодефицитни заболявания, при които се прилага, както и при адено кортикодистрофия.
- Лечение на толкова много заболявания с една костномозъчна трансплантация. Панацея ли е?
- Не може да се счита за панацея. Много е подходящо лечението със стволови клетки, когато имаме заболяване на кръвоносната система или на имунната система. Докато за други заболявания, които не са на тези две системи, стволово-клетъчните трансплантации не са подходящи.
- Трябва хората да пият имуносупресори през целия живот при костномозъчните трансплантации, както е при другите трансплантации?
- При децата имуносупресивни медикаменти са дават в продължение на шест месеца. Ако има някакви усложнения, този период може да бъде по-дълъг. Но в повечето случаи не се налага медикаментозно лечение до края на живота.
- Когато роднина не може да стане донор, на какви показатели трябва да отговаря един външен донор?
- Когато сред роднините няма подходящ донор, се търси в банка на донори. Ние в Турция имаме такава. Ако не се намери в националната, се обръщаме към Европейската банка на донори, например в Германия. Ако и там не се открие, се търси в световната банка на донори. Но това е труден процес. Днес нашето мото е „Всеки пациент може да бъде донор“. Това означава, че можем да идентифицираме подходящите донори. Не е необходимо те да бъдат абсолютно идентични. Когато на един пациент се наложи трансплантация на стволови клетки, ние можем да приложим т.нар. хаплоидентична трансплантация, което означава, че ако няма пълно съвпадение, търсим да е поне наполовина. Това половин съвпадение може да се открие при близките роднини на пациента - майка, баща, брат или сестра.
- Препоръчвате ли съхраняване на стволови клетки от пъпната връв на бебето?
- Добър въпрос. Преди десетина години това беше много модерно. Но днес, в ерата на хаплоидентичната трансплантация, мисля, че нуждата от замразени стволови клетки от пъпната връв е доста намаляла и за трансплантация не препоръчвам да се използват, а в бъдеще виждам използването им в регенеративната медицина. Имам много богат опит със стволовите клетки. Продължаваме проучванията със стволови клетки и в този смисъл съм силно заинтересован да работя и в този аспект като имунотерапия.
- Ако един малък пациент от България дойде във вашата болница в Турция, какво трябва да донесе като изследвания и каква е процедурата?
- В Турция имаме много пациенти от всички краища на света. За нас е важно да получим цялата медицинска документация. От какво страда пациентът, какви лечения са му прилагани, какви нежелани събития е имало това лечение - цялата медицинска документация. На второ място този пациент трябва да желае да приеме лечение в чужбина и да поиска да дойде при нас.
- Благодаря ви, доцент Ялчън! Пожелавам ви да нямате много пациенти от България.
- Благодаря ви много за поканата и за хубавия разговор. Напълно съм съгласен с вас – не искаме да виждаме болни деца, само щастливи, здрави и играещи.
Магдалена ГИГОВА
