Доц. д-р Радин Цонев: Вече и в България има безплатен скрининг за хепатит С и В

Доц. д-р Радин Цонев е специалист по вътрешни болести и гастроентерология, началник на Гастроентерологичното отделение в “Болница Токуда” от 2013 г. Д-р Цонев има призната научна степен “Доктор по медицина” от ноември 2019 г., а от 2022 г. е доцент към Клиниката по вътрешни болести.

Специализирал в Холандия и Рим - Университетска католическа болница “Джемели” при проф. Гуидо Костаманя. Член е на Българското дружество по гастроентерология; на Българската асоциация по ултразвук в медицината; на Българската асоциация по изучаване на черен дроб; на Европейската асоциация по изучаване на черен дроб. 

Научните интереси на д-р Цонев са в областта на хепатологията. С лечение на хронични вирусни хепатити се занимава от 2004 г. до днес. Има множество публикации в наши и чужди списания. Центърът по хепатология на “МБАЛ-Токуда”, който ръководи д-р Цонев, е един от водещите в страната за лечение на хроничните вирусни хепатити.

Безплатният скрининг стана възможен с промени в Наредба №8 и 9 на МЗ, които разширяват обхвата в частта си “дейности по профилактика на населението”. Беше учреден и Експертен консултативен съвет по вирусни хепатити, който да подпомага МЗ при осъществяване на превенцията и контрола, епидемиологичния надзор, диагностиката, лечението и медицинските грижи в областта на вирусните хепатити. Разговаряме по темата с един от участниците в този Експертен съвет, доц. д-р Радин Цонев.

- Доц. Цонев, може ли вече спокойно да се каже, че от хепатит С не се умира?

- Да, може да се каже, а хубавото при хепатит С е, че от 6-7  години вече разполагаме с лечение, което дава 98% излекуване от заболяването. Преди това този показател беше с много по-нисък процент. Само по себе си обаче като проблем в момента не стои лечението на това заболяване, тъй като то е много лесно и успешно бих казал.

За 4 седмици човек се излекува почти на 100%. Проблемът е по отношение на скрининга, защото в момента има 70 000 души в България, които са с хепатит С, но нито те знаят, че е така, нито ние, лекарите, сме наясно кои са точно тези пациенти, за да можем да ги издирим и да започнем да ги лекуваме.

- Но вече се очертават условия за напредък и по отношение на скрининга. Разкажете какво е новото в това отношение.

- Това всъщност, което успяхме да постигнем, е да се приеме  Наредба №8 на МЗ, която вече е факт. Да, макар и в началото съпроводена с неизбежни спънки, сега вече е реалност. Което означава, че вече съществуват кодове за профилактика през Здравна каса. Т.е., пациентите вече могат да отидат при личния лекар, а той да ги насочи към съответната лаборатория. Там те да се подложат на изследвания и ако се окажат положителни, тези пациенти да бъдат насочени към медицинските центрове за лечение на хронични вирусни хепатити. 

Или казано накратко, всичко това дава възможност чрез личните лекари населението на България между 40 и 60-годшна възраст да бъде скринирано за хепатит В и С. Това, което ни нарежда сред една от водещите съседни държави в Европа, са планове за профилактика, диагностика и лечение.

Веднага бързам да отбележа, че този напредък по отношение на скрининга, както вие се изразихте, се случва благодарение на нашия Експертен съвет, в който и аз участвам, както и благодарение на правителството, което взе това решение, преди още да се появят служебните кабинети. Но, за да се стигне до такъв резултат, от Експертния съвет работихме много през изминалите 7 години по отношение на скрининг, диагностика и лечение на хроничните вирусни хепатити.

Внимание: Ето къде най-често се хваща хепатит Б

- А как пациентът да заподозре, че може би носи вируса на хепатит С или на хепатит В? Или е по-правилно да попитам кои са рисковите групи? 

- Да започнем с това, че всички онези хора, които някога през живота си са получили кръвопреливане, без значение кога назад във времето, трябва да потърсят начин, по който да се изследват за хепатит В и С. Хората, претърпели големи операции, налагащи големи кръвопреливания, също влизат в тази рискова група. Както и онези пациенти, на които са били осъществени някакви вливания на белтъчни продукти в случаи на изгаряния и т.н. А сега вече, както казах, това става и чрез личните лекари. Това са онези групи от хора, които са рискови и трябва да го знаят. Затова в началото посочвам тях. 

Другите рискови групи са ясни: това са хората с по-различно поведение, в смисъл тези, пристрастени към наркотици. Както и онези с рисково поведение в сексуалните си отношения. Ние, здравните работници, също не сме имунизирани за хепатит В и С във връзка с работата, която изпълняваме. Но пак във връзка с въпроса ви, искам да наблегна на това, че така или иначе, това, което сега правим, не е някакъв селективен скрининг. В повечето държави е така – на база рискови групи, това е селективният скрининг. Ние извършваме нещо като системен скрининг, т.е., определена група от хора, които да се изследват. 

Обяснявам го, за да се направи разликата и да се разбере по какъв начин ще се случва скринингът. Такъв беше подходът преди много десетилетия в Съединените Щати по отношение на т.нар. „Бейби бум поколение”. Този подход се приложи след войната до 1955 г., тъй като тогава се повишиха много случаите на хепатит С, свързани с по-рисковия начин на живот и заразяване

Доц. д-р Радин Цонев

Но като цяло, пак ще кажа, ние в момента сме една от държавите, които успешно се справяме с инфекцията на хепатит С. Тук е мястото да посоча, че за този резултат допринесе и фактът, че вече отпадаха редица изисквания като чернодробна биопсия, която беше задължителна преди да започне лечението. Сега вече това не е необходимо поради опростяване и на лечението, и на диагностиката. За целта разполагаме с неинвазивни тестове за оценка на чернодробната функция и наличие на чернодробни ензими. 

Нека не пренебрегваме и факта, че все още има стигми, все пак ние живеем на Балканите. Затова повечето хора идват и казват: „Ако е възможно, не пишете в болничния ми лист, че имам хепатит В или С, защото работя във фабрика за шоколад. И ме е страх, че моят работодател няма да е съгласен да работя там.” Друг е въпросът дали неговият работодател въобще е наясно какво е хепатит В или С. Но като цяло, често се стига точно до това: като разбере, че този човек има хепатит, той няма да го иска в екипа си. От друга страна, стигма има и в обществото. Т.е., ако този човек е заразен, как моето дете ще ходи на детска градина с неговото дете. Ние трябва да се борим с тези стигми. 

- Д-р Цонев, разкажете повече за хепатит В. Какво е различното при тази форма на заболяването, каква е диагностиката, терапията и прочее? 

- При хепатит В нещата действително са малко по-различни. Защото на практика, все още воюваме с това заболяване, него не можем да го излекуваме за 8 или 12 седмици. А това няма как да стане, защото там геномът е изключително изменчив по отношение на ДНК-структурата. Какво правим в момента? Тези хора, които ги идентифицираме и ако подлежат на лечение, го започваме, то е дългогодишно.

Ако не са подходящи за лечение, ги наблюдаваме. Няма хепатит В, който да го оставим без наблюдение. Имаше периоди, когато говореха за безсимптомна болест, но това вече не е така. Всеки случай на хепатит В трябва да бъде наблюдаван, за да не доведе до цироза и до рак.

- Как стигате до тези пациенти и те до вас? 

- Това са хора, които пак личните лекари или пациентските организации ги изпращат, защото те скринират немалко от тях. И съответно, установяват, че имат хепатит В. Някои пациенти пожълтяват, влизат в инфекциозна болница, след което като преминат задължително през 6-месечен курс на проследяване, се установява, че имат хронична инфекция. Тогава ги изпращат към нас.

При всички положения всяка болница (в нашата също) има и вътрешен скрининг. Когато се появи нарушен чернодробен показател в някакво изследване в интервенционалните звена на болницата, те задължително пускат изследване и за хепатит. Ако то излезе положително, се обаждат от клинична лаборатория на екипа ни, за да го поемем този човек. Защото на практика, може да се окаже, че ако например се установи това за боляване при конкретния човек, но само се отбележи в епикризата, той може и да не разбере за какво става дума.

Покрива ли Здравната каса изследванията за хепатит B и сифилис за бременни?

Съвсем различно е и е желателно, да не кажа задължително, да се поговори с този човек, да му се обясни какво заболяване са му открили и съответно да му се предложи по-нататък решение – алтернатива на този проблем.

- За да не се скъса връзката?

- За да не се изпусне връзката, защото се оказва, че на някои хора е установено наличието на хепатит В по друг повод: например са му сменяли сърдечна клапа, оперирали са го от сърце или друга интервенция, никой обаче не му е казал, че има хепатит В. И след време се развива цироза. Това не бива да се допуска, разбира се, защото всички тези хора, които имат наличие на HBsAg-антиген, трябва да бъдат изследвани задължително. 

Често пъти те ходят и в центровете да даряват кръв, защото са здрави хора. Там им казват, че имат хепатит В или С, и отново ги изпращат при нас. Така че и от тук също има една бройка хора, които се появяват. Все пак в България има 240 хиляди души, които са се докоснали до хепатит В вирусната инфекция. Слава Богу, че 85-90% от тях са изчистили вируса спонтанно.

И са останали само 10%, за които вече ние сме длъжни да се грижим. Веднага отбелязвам, че се грижим и за останалите, защото там има едни частици, които остават в организма. Затова е добре на всеки 6 месеца да се провежда изследване и впоследствие наблюдение. Особено изследване с ехограф. 

Тук е мястото да посоча, че терапията при хепатит В е с хапчета. Стига обаче, пациентът да покрие критериите. Защото, когато започваме една терапия, ние гледаме да сме отговорни и да преценим дали всеки болен се нуждае от нея. Там има, аз го споменах, известни рестрикции, че трябва да се извърши чернодробна биопсия. От медицинска гледна точка тя все още е издържана и не  може изцяло да се пренебрегне. Ако имаме добро лечение, подобно на това за няколко месеца да изчистим един организъм, тогава може да отпадне този вид биопсия, но засега все още продължава да е едно от необходимите изисквания. 

Хроничните вирусни хепатити В и С не се проявяват със симптоми. Черният дроб не боли. Човек си живее тихо и кротко, хапва си, пийва си. И в момента, в който коремът му се напълни с течности и той пожълтее, тогава тръгва по доктори. Така че от тази гледна точка не бива да се разчита на подобен вид оплаквания. Достатъчно е да се пускат изследвания поне 2 пъти в годината.

Яна БОЯДЖИЕВА