Доц. Иван Иванов е ръководител на Националната референтна лаборатория “Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност” към Националния център по заразни и паразитни болести.

По повод Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност и COVID-19 (18 - 24 ноември 2021 г.), доц. Иванов обясни основните грешки, които се допускат при употребата на антибиотици, и неблагоприятните последици от антимикробната резистентност.

- Доц. Иванов, каква е употребата на антибиотици в България, особено сега в условията на пандемия от COVID-19?

- Работя в лаборатория, която обобщава данните за резистентността на бактериите и за консумацията на антибиотици, и наблюдавам доста сериозни негативни тенденции в последните месеци в България.

За разлика от нас, в Европа се наблюдава тенденция за намаляване на общата консумация на антибиотици средно с 18%. От 27 европейски държави, които докладват консумацията си на антибиотици през 2020 г., единствено България съобщава за ръст на антибиотичната консумация в извънболничния сектор, и то с 30%.

Дори държави, в които традиционно се прави нерационална употреба на антибиотици, като Италия, Гърция и Румъния, докладват за спад на приема им. 

Най-често използваната група антибиотици у нас с ръст от 40% са макролидите, които са животоспасяващи в извънболничната помощ. Специално използването на азитромицина – ключов антибиотик от групата на макролидите, е нараснало с над 100%.

Това ще доведе в най-скоро време до резистентност на микробите към макролидите и намалена ефективност на тези антибиотици, които често се използват за лечение на заболявания в детска възраст, например бактериални пневмонии и ангини. Ще има 

проблем и при лечението на сексуално-предавани инфекции, на язвената болест и др. Нарастването на резистентността на микробите към тези антибиотици ще доведе до зачестяване на рецидивите от тези инфекции и на случаи, които не се поддават на терапия.  

В лабораторията ежеседмично получаваме запитвания от лекари как да лекуват мултирезистентни щамове. Така че, ситуацията в България става доста тревожна. През 2019 г. мултирезистентните бактерии в България бяха 44,9%. Сега дори се страхувам да гадая колко процента от щамовете вече са носители на резистентност.

- Защо допуснахме свръхупотреба на антибиотици?

- Повечето хора в България смятат, че антибиотиците лекуват COVID-19 и всякакви други вирусни инфекции. Реално, само 7% от боледуващите сега имат нужда от антибиотик – при доказана инфекция от бактерия, насложена върху коронавируса, което означава задължително болнично лечение. Смущаваща е статистиката в извънболничната помощ: около 75% от хората вземат поне един антибиотик, а 34% и повече в курса за терапия на COVID-19.

Доц. Иван Иванов

Отдавна беше доказано, че тази употреба за леки и среднотежки случаи е излишна. Пациенти с COVID-19 развиват вирусна пневмония, която не може да се лекува с антибиотици. Тези факти трябва да стигнат до клиницистите и до широката общественост, за да спре прекомерната, абсолютно ненужна и много опасна употреба на антибиотици. 

Също толкова опасно е и самолечението. Някои хора само при наличието на положителен тест за коронавируса и без никакви симптоми започват да приемат антибиотик. Превенция на COVID-19 не може да се прави с антибиотици. Безсмислено е. Превенция в масовия случай се прави само с ваксина. Наистина, случват се пробиви във ваксините при някои хора, но това е особеност на тяхната имунна система.  

- Смятате ли, че Министерството на здравеопазването сгреши, като включи антибиотици в списъка от безплатни лекарства в ковид-зоните? 

- Да, първите три препарата, включени в списъка с лекарства за изписване безплатно в ковид-зоните, са антибиотици. Никой от тях не се препоръчва за лечение на COVID-19 от Европейския център за лечение и контрол на заболяванията, нито от Американския център за контрол на заболяванията.

Ние от Националната лаборатория по контрол и мониториране на антибиотичната резистентност, написахме писмо по този повод до Министерство на здравеопазването, като приложихме графики за свръхконсумацията на антибиотици в България. Научната литература е категорична по този въпрос: антибиотиците нямат място в терапията на COVID-19

От МЗ обаче, ни отговориха така: „Оценяваме вашата активна позиция, но в ковид-зоните работят лекари и сестри, те преценяват какво да се изписва на пациентите“. 

25 000 европейци умират годишно заради резистентни на антибиотици бактерии

Проблемът е, че антибиотиците са в списък за безплатни лекарства, и това обяснява много неща. Такава практика е прецедент в Европа и няма никаква научна обосновка.  

- Учените не работят ли по създаването на нови антибиотици?

- Трудно се разработват нови молекули антибиотици. В момента в света се проучват 43 молекули, но само 7 от тях са минали достатъчно клинични проучвания и вече могат да се използват в практиката. Проблемът е, че тези 7 антибиотици имат много тесни индикации и не могат да се справят с панрезистентните бактерии, с които се сблъскваме в болниците. 

За първи път в научната общност се обсъжда използването на алтернативни антибактериални средства. Тези молекули не са типични антибиотици, а имуностимулатори, бактериофаги, моноклонални антитела. Това означава, че учените започват истински да се притесняват, че антибиотиците може да спрат да работят. Затова се насочват към алтернативни терапии. 

Доц. Михаил Околийски: Част от лекарите боравят безотговорно с тези медикаменти

На старта на Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност, коментар по темата направи и експертът към Световната здравна организация - доц. Михаил Околийски. 

„Антимикробната резистентност е особено актуална тема във времената на COVID-19, когато много от опитите за клинична намеса и повлияване на вируса погрешно се правят чрез антибиотици – заяви доц. Околийски. – Информацията за свръхупотребата на антибиотици и пагубните последици от това трябва да стигне до всеки човек. Надявам се вече да е стигнала и до медицинските специалисти, въпреки че много голяма част от лекарите боряват безотговорно с антибиотици. 

Антимикробната резистентност е една от най-големите заплахи за човешкото здраве през настоящия век. Неслучайно, СЗО определи антимикробната резистентност като една от десетте най-големи заплахи за здравето на хората, наред с климатичните промени, патогените, които се появяват на 5 – 6 години, като SARS-CoV-2 и др. 

Въпреки, че СЗО заедно с най-компетентните специалисти от Националния център по заразни и паразитни болести и от ветеринарния сектор, преди три години разработи мултисекторна Национална програма за антимикробна резистентност (АМР), тя все още не се приема от Министерство на здравеопазването. Направихме постъпки Програмата да бъде придвижена от служебния министър, но това не се случи.

Надяваме се новото правителство и новият министър на здравеопазването да обърне внимание на този проблем, защото последствията от АМР вече са фатални 

Една от стъпките, които СЗО препоръчва, са обучения на общопрактикуващите лекари за това да не се изписват антибиотици, без да има нужда от тях, без да се прави антибиограма. Иска ни се и техните пациенти да бъдат по-загрижени за своето здраве и както се интересуват от страничните ефекти на ваксините, да се поинтересуват и какви са последиците от свръхупотребата на антибиотици. А това означава невъзможност в бъдеще да се лекуват с антибиотици дори безобидни инфекции. 

Ние сме включили антимикробната резистентност в двегодишното споразумение за сътрудничество между СЗО и българското правителство, което предстои да се подпише. Ще продължим да опитваме да мотивираме правителството да приеме Националната програма за антимикробна резистентност, защото тя е ключова. Ако няма системни усилия на държавно ниво, негативните тенденции няма да спрат и много българи ще умират от предотвратими инфекции и други заболявания“.

Мара КАЛЧЕВА