Доц. Красимира Христова е кардиолог и доказан експерт в неинвазивната образна диагностика на сърдечносъдовите заболявания. В момента е медицински директор на Медицински център по сърдечносъдови заболявания - София. Президент е на Българската асоциация по сърдечносъдова диагностика и председател на Фондацията по неинвазивна образна диагностика в кардиологията.
Разговаряме с доц. Красимира Христова в навечерието на Софийските дни на eхокардиографията, които ще се проведат от 8 до 10 април.
- Доц. Христова, какво ново ще се случи на предстоящите Софийските дни на ехокардиографията?
- Софийските дни на ехокардиографията се организират за седма поредна година от Фондацията по неинвазивна образна диагностика в кардиологията и от Българската асоциация по сърдечносъдова диагностика. Събират се водещи специалисти в тази област от Европа и Америка, за да ни запознаят с тенденциите в развитието на неинвазивната образна диагностика. Темата тази година е диагностиката на клапните заболявания и лечението им според новите препоръки от 2021 г.
Новостите ще представят специалисти от Германия, Англия, Италия, Франция и САЩ. Имаме специална сесия, на която даваме възможност на млади колеги да презентират свои интересни клинични случаи и по този начин да станат разпознаваеми сред специалистите в Европа, но в същото време - с награден фонд, който се поема от нашите спонсори - обучение на Европейския форум по ехокардиография. От миналата година се дава и специална награда на името на проф. Маурицио Галдеризи – един от доайените на Европейската асоциация по ехокардиография.
- Защо е толкова важно специалистът кардиолог да има експертиза по ехокардиография?
- Работата на кардиолога е свързана в голяма част с неинвазивната диагностика. Целта ни е да възпитаме кардиолози, които да могат рано да диагностицират проблемите, да търсят най-подходящото лечение и да проследяват пациентите. Прието е неинвазивната оценка на пациента да предхожда инвазивна оценка на състоянието на сърдечносъдовата система, което се прави тогава, когато вече е наложително инвазивното лечение.
- Какви състояния и болестни процеси могат да се диагностицират с ехокардиография?
- С ехокардиография може да се диагностицират всякакви проблеми на сърцето, като се започне с вродените заболявания. Те се откриват в ранна детска възраст, но може да се видят и още в утробата на майката. Затова на Софийските дни на ехокардиографията имаме специална лекция, посветена на вътреутробните сърдечни проблеми. Запознаваме колегите с пренаталната ехокардиография, която все още е приоритет на малка част от педиатрите и акушер-гинеколозите. Ранното разпознаване на такъв проблем дава възможност да се роди здраво дете.
С ехокардиография може също да се открият придобити пороци на сърцето, да се проследяват бременни с риск за усложнения, каквато е перипарталната кардиомиопатия (левокамерна систолна дисфункция в края на бременността и първите пет месеца след раждането), да се наблюдава състоянието на пациенти с хронична исхемична болест на сърцето, с ремоделирана камера вследствие на миокарден инфаркт и нейното обратно развитие при лечение. Може да наблюдаваме също пациенти след COVID-19, които имат голям риск от развитие на миокардити.
Доц. Красимира Христова
- Каква е ролята на ехокрадиографията за оценката на сърдечносъдовия риск?
- Ехокардиографията има основна роля в оценката на сърдечносъдовия риск, при това за ранно откриване на тези състояния. При пациент с артериална хипертония и с дислипидемия можем да открием ранните нарушения в диастолната функция. Стрес-ехокардиографията намира приложение при исхемична болест на сърцето. Така пациентът може да бъде насочен за ранна интервенция преди още да се е развил остър миокарден инфаркт или остър коронарен синдром. При редовно ехокардиографско проследяване сърдечните пороци се насочват в правилния момент за оперативно лечение.
Освен това ехокардиографията намира приложение при спешните състояния – остър белодробен тромбемболизъм, животозастрашаваща аортна дисекация. Може също да се определя хемодинамичното състояние на пацент в Шокова зала. В диагностицирането на спешните състояния намира място и белодробният ултразвук, което за съжаление, не се практикува от повечето кардиолози. А това е изследване, при което само за 1 – 2 минути можем да проследим състоянието след COVID-19 и да проведем лечение не само на усложненията на сърцето, но и на уврежданията на белия дроб.
- Мъжете или жените са по-уязвими от сърдечносъдови инциденти?
- Смяташе се, че в млада възраст жените са донякъде протектирани от женския полов хормон естроген. През последните години се доказа обаче, че няма голяма разлика между мъжете и жените по отношение на уязвимост и засягане от сърдечносъдови инциденти. Нещо повече – жените между 45- и 55-годишна възраст страдат повече от сърдечносъдови заболявания и смъртността при тях е 10 – 12% по-висока, в сравнение с мъжете.
Натрупаните мазнини по тялото определят сърдечносъдовия риск
В този възрастов диапазон жените са изложени на доста рискови фактори – стрес, напрежение, включително промяна в хормоналния статус. Затова сърдечносъдовите инциденти при жените в този период от живота са много по-тежки и често завършват фатално. Докато след 55-годишна възраст почти няма разлика в сърдечносъдовия риск при жените и мъжете.
- Какви са причините за сърдечносъдовите заболявания при жените?
- Жени, които са имали усложнения по време на бременност, като развитие на артериална хипертония и гестационен диабет, задължително трябва да бъдат проследявани от кардиолог в следващите 2 до 5 години. Ако те не редуцират теглото си, ако не овладеят артериалната хипертония, ако останат с диабет и след раждането, особено когато са на възраст между 40 и 45 години, подлежат на ежегодни профилактични прегледи.
Има голям бум на инвитро процедурите, на които основно се подлагат жени между 40 и 45-годишна възраст. А това допълнително увеличава сърдечносъдовия риск, появяват се артериална хипертония, гестационен диабет, метаболитен синдром и предиспозиция към прееклампсия. На тези жени трябва да се обърне особено внимание след раждане, добре е да бъдат проследявани стриктно от личен лекар и кардиолог.
- Вярно ли е, че симптомите на инфаркт и инсулт са нехарактерни и не се разпознават при над 50% от жените?
- Симптомите на инфаркт и инсулт при жените са различни, в сравнение с тези при мъжете. Един миокарден инфаркт може да бъде неразпознат дълго време, защото обичайно не протича с типичната болка в гърдите. Вместо това, жената може да има общо неразположение, главоболие, световъртеж, дискомфорт в гастро-интестиналния тракт. Едно замайване може е симптоматика на транзиторна исхемична мозъчна атака. Затова симптомите при жените не трябва да бъде подценявани.
Ние препоръчваме по-активен контрол на жените в рисковата група от 45 до 55-годишна възраст. Често наблюдавана е микроваскуларната ангина, която може да имитира остър коронарен синдром. И тук е ролята на образната диагностика, която да покаже, че големите коронарни съдове не са засегнати толкова, колкото малките периферни съдове. Лечението при тези пациентки също се извършва по друг начин.
За профилактика на сърдечносъдовия риск е задължително проследяване на показателите на липидната обмяна, на кръвната захар, да се редуцира наднорменото тегло, да не се прекалява с употребата на готварска сол и като цяло, да се придържаме към здравословен начин на живот с редовна физическа активност, ежедневни разходки поне по 7000 крачки на ден.
Мара КАЛЧЕВА
