Българското дружество по алергология стартира кампания за по-добър контрол на уртикарията в условията на пандемия. Целта е да се популяризира информацията за необходимостта от консултация със специалист, адекватна диагностика и запознаване със съвременните възможности на лечение, за постигане контрол на симптомите и подобряване на качеството на живот на пациентите с уртикария.
В кампанията участват Клиниката по алергология на УМБАЛ “Александровска”, която вече е част от веригата международни експертни центрове UCARE за лечение и проследяване на пациентите с уртикария, Глобалната европейска мрежа по алергия и астма GA2LEN (https://www.ga2len-ucare.com) и платформата https://www.healee.com/bg. На тази специализирана платформа за онлайн консултации всеки пациент от страната и чужбина може да се регистрира и да си избере сред алерголозите тези, които участват в кампанията за безплатни консултации до края на ноември. Пациентите може да пращат снимки, медицински документи и да получат диагноза.
Ето какво обясни на старта на кампанията алергологът доц. д-р Мария Стаевска.
- Доц. Стаевска, какво представлява уртикарията?
- Уртикарията е една от най-честите кожни болести и сред най-масовите причини за консултация с общопрактикуващ лекар, педиатър, дерматолог, алерголог и за посещение в спешен център. Страдащите от уртикария у нас са над 200 000 души. 20% от хората получават уртикариални обриви в някакъв момент от живота си. В голяма част от случаите обривът е съчетан с оток (около 60%) и в 10% може да бъде само оток.
Уртикарията бива остра и хронична. Това всъщност са две различни болести и подходът към лечението им е съвсем различен. Острата уртикария преминава до шест седмици, а хроничната трае много дълго, понякога години.
Най-честата причина за остра уртикария е инфекция - респираторна, от Епщайн-Бар вирус или друга. С появата на COVID-19 видяхме, че и този коронавирус се нарежда в групата на причинителите на остра уртикария. По-рядко, около 9%, причина за уртикария са лекарства - например аспирин и аналгин. Само в 1% причина за остра уртикария са храни.
Най-честите храни, които водят до алергия: морски дарове, ядки, някои плодове, предизвикват и остра уртикария. По псевдоалергичен механизъм същото правят и яйцата, особено по Великден, когато са леко престояли, ягодите и риби като паламуд и скумрия. По-рядко се случват контактни уртикарии по време на поленовия сезон или при контакт с животни, ухапвания от насекоми. Но в 50% от случаите не можем да намерим външна причина за уртикарията. Така че не е изненадващо инфекциите в тялото да са вътрешна причина за уртикария. Вирусните инфекции много често предизвикват реакции на кожата. Ние имаме пациенти, които се обриват при всяка вирусна инфекция.
- Какво е положението на пациентите с уртикария в условия на COVID-19 пандемията?
- Особено важно в условията на COVID-19 пандемията е да се познават проявите на уртикарията, тъй като обривите могат да бъдат както сигнал за нова поява или влошаване на съществуваща уртикария, така и един от първите симптоми на COVID-19.
Научна статия е обобщила протичането на заболяването при 202 пациенти с COVID-19 и с уртикария на възраст от 2 месеца до 64 години. Повечето от пациентите са жени, само двама са мъже. 11 от пациентите са лекувани в интензивно отделение и двама са починали.
Излиза, че в 10% от случаите уртикарията е първият симптом за COVID-19. Ще вметна в тази връзка, че в нашата клиника идват пациенти с уртикария от цялата страна. Имахме случаи да приемем пациенти с остра уртикария, които са дали отрицателен тест за COVID-19. Но след някой и друг ден започват да дефилират и другите симптоми на коронавирусната инфекция.
При 45% от пациентите в същото изследване симптомите на COVID-19 и уртикарията стартират едновременно. Обривите обикновено изчезват в рамките на една седмица. При две от децата в тази група пациенти уртикарията е единственият симптом. Това не е изненадващо, защото децата карат инфекцията по-леко.
- Какво представлява хроничната уртикария?
- Един от 200 души в Европа се диагностицира с хронична уртикария и 40% от тях продължават да са под наблюдение. Това не е бързопреходно заболяване. Среща се два пъти повече при жените.
След пет месеца 50% от пациентите все още имат симптоми, след три години 30% са със симптоми, след пет години - 10%, при малко пациенти е възможно да продължи 10 - 20 години. В нашите проучвания 72% от засегнатите са жени, и то в най-активната възраст - между 20 и 40 години, когато имат много социални връзки. Уртикарията влошава сериозно качеството на живота им. То е съпоставимо с влошеното качество на живот при пациенти с исхемична болест на сърцето, които очакват да им се постави байпас.
- Какви са честите грешки в лечението?
- Много често хроничната уртикария се приравнява с острата уртикария и се търсят същите причини. А реално нещата са много различни. Уртикарията може да е спонтанна, но е възможно да се индуцира от студ или от топлина, от натиск, от тежест, от слънце.
Обикновено се дават лаксативи за изчистване на тялото от храна причинител, а реално при хроничната уртикария причината не е храна. Пациентите са оставяни на диети с месеци и до такава степен, че правят анемии и отслабват драстично. Спират им се лекарствата за кръвно и за други заболявания, въпреки че те са важни за лечението. Всъщност има смисъл да се спрат само нестероидните противовъзпалителни средства - аналгин, аспирин, амидофен. Те са най-честата причина за хоспитализация на пациентите с хронична уртикария. При 22% от болните при прием на нестероидни противовъзпалителни лекарства се влошават толкова, че стигат до болница.
- Реално какъв е проблемът при хроничната уртикария?
- Пациентите ходят от лекар на лекар, търсейки външна причина. Но причината най-често е вътре в тях - автоалергично или автоимунно състояние (обикновено тиреоидит на Хашимото, базедова болест, диабет, виталиго). Допълнително при най-малък стрес, алергични храни, лекарства или инфекции може да настъпи влошаване и поява на обриви. Но диета не е необходимо да се спразва. Диета се прилага само след консултация с алерголог и тестване.
- Как лекувате хроничната уртикария?
- Обикновено започваме с новата генерация неседативни антихистамини. Антихистамините извървяха доста дълъг път, докато стигнат до съвременните си форми. Жалко е, че голяма част от пациентите все още се лекуват със старите антихистамини, които имат много странични ефекти: умора, виене на свят, нарушаване на съня.
Антихистамините трябва да се приемат дълго време. Грешка е самоволното спиране на лечението, защото отново се появяват обривите. Ако препоръчаната доза не е достатъчна, трябва да се повиши дозата. Понякога се прилагат и кортикостероиди, но в никакъв случай те не трябва да се приемат дълготрайно, както някои пациенти правят. Така само ще си навредят.
С новите антихистамини, приемани по една таблетка дневно, решаваме проблема на 40% от пациентите с хронична уртикария. За останалите пациенти трябва да повишим дозата на 4 таблетки дневно. Наше е едно от най-цитираните в Европа проучвания, което доказа нуждата от високи дози антихистамини за лечението на хронична уртикария. Така се постига 70% контрол на заболяването. Но ако и това не е достатъчно, трябва да се обърнем към биологична терапия. Проблемът е, че биологичните медикаменти са сравнително скъпи и не се реимбурсират от Здравната каса. Понякога в нашата клиника получаваме дарения от фирмите и можем да помогнем на нашите пациенти. Ако и биологичното лечение не помага, се прилага имуносупресор.
Мара КАЛЧЕВА
