Ендокардитът е възпаление на вътрешния слой на сърцето и може да доведе до сериозно увреждане на сърдечната клапа. Тъй като е потенциално животозастрашаващо, възпалението може също да окаже влияние върху продължителността на живота. Обикновено е резултат от бактериална инфекция.
Ендокардът (endo = вътре и kard = свързан със сърцето) са структурите на съединителната тъкан, които частично покриват вътрешността на сърцето и образуват сърдечните клапи. Поради изпомпващите действия на сърдечния мускул и произтичащия от това кръвен поток, свободно подвижните части на ендокарда, подобно на клапите на двигателя, остават в постоянно движение и по този начин са изложени на силно механично напрежение.
Възпалителните процеси на ендокарда, могат да доведат до тежки белези, сраствания и функционални ограничения на сърдечните клапи - с дълготрайни ефекти върху работата на сърдечния мускул и по този начин функцията на кръвообращението.
Острият ендокардит е фатален в над 15 процента от случаите. Ендокардитът обикновено възниква или като неправилна реакция на имунната система след стрептококова инфекция (ревматичен ендокардит) или при възпалителни процеси, причинени от микроби (инфекциозен ендокардит). Особено често се засяга митралната клапа, т.е. клапата между предсърдието и вентрикула в лявото сърце. Съществуват две форми на състоянието – ревматичен ендокардит и инфекциозен ендокардит.
Ревматичният ендокардит често засяга не само ендокарда, но и целия сърдечен мускул (миокард) и външната обвивка на сърцето (перикард). Отключващият фактор е предишна инфекция с определен тип бактериален патоген. Лошото управление на собствените защитни сили на тялото може да доведе до прекомерна реакция на имунната система, при което не са атакувани патогените, които причиняват заболяване, а по-скоро собствената тъкан на тялото - в този случай ендокарда и сърдечните клапи.
В по-редки случаи други заболявания предизвикват такъв неинфекциозен (абактериален) ендокардит. Те могат да доведат до възпаление на съединителната тъкан в цялото тяло - и по този начин и до възпаление на съединителната тъкан на сърдечните клапи. Те включват например хроничен полиартрит, болест на Бехтерев и лупус еритематозус.
Обратно, при инфекциозния ендокардит възпалението на тъканта на клапата се отключва директно от бактерии, които се установяват и размножават на мястото (бактериален ендокардит). Гъбичките също могат да причинят ендокардит. Ревматичният ендокардит се среща по-често при деца и юноши, отколкото при възрастни. Бактериалният ендокардит може да се появи много внезапно (остра форма) и след това за кратко време да доведе до висока температура, слабост и проблеми със ставите, понякога кожни промени, дори слабо кървене и задух.
При по-честата, коварна (подостра) форма фокусът е върху бавно развиващите се, неспецифични симптоми, например умора намалена работоспособност, леко повишаване на температурата, нощно изпотяване или намаляване на червените кръвни телца – ендокардит. Не е необичайно възможността за сериозно сърдечно заболяване първоначално да бъде пренебрегната и взета под внимание едва когато се появят сърдечни шумове по време на преглед със слушалка.
В случай че болестта продължи дълго време, без да бъде лекувана, могат да се появят симптоми на сърдечна недостатъчност. Ако ендокардитът се разпознае твърде късно, възпалението многократно въздейства върху предварително увредената сърдечна клапа и причинява непоправимо увреждане. Това е хроничното протичане на заболяването. Ранната диагностика на ендокардита е от решаващо значение.
Дори ако лекарят не може да види директно възпалителния процес в сърдечните клапи, има някои инструменти, които улесняват диагностицирането. Това са медицинска история на пациента, особено ако има прекаран вече тонзилит или възпаление на ставите и други оплаквания. По време на физическия преглед той обръща особено внимание на това, дали има кървене в някои участъци на кожата и лигавиците, а при преслушване – за сърдечни шумове.
Ехографията на сърцето може да покаже тежко възпаление, отлагания и промени в сърдечните клапи. ЕКГ показва дали сърдечният мускул също е засегнат от възпалението и е налице и миокардит. Ако се подозира ендокардит, хемокултурите – посявки на кръв в микробна среда, се извършват няколко пъти, за да се идентифицира микробът-причинител.
Това е най-добрият начин да се намери подходящ антибиотик или противогъбично лекарство. Най-сериозното усложнение на острия бактериален ендокардит е животозастрашаващата обща инфекция на целия организъм - сепсисът, която многократно се подхранва от възпалителния "тлеещ огън" в ендокарда и може да доведе до смърт.
Освен това отделни частици от възпалителните отлагания могат да се отделят от сърдечните клапи, да достигнат по кръвен път до мозъка, да блокират там важни съдове и по този начин да предизвикат инсулт. Ако се преживее острата фаза, може да се развие непоправимо увреждане на сърдечната клапа - особено в случай на хроничен, повтарящ се ендокардит - което в дългосрочен план може да отслаби сърдечния мускул, да наруши сърдечно-съдовата функция и да увреди белите дробове. Напреднал дефект на митралната и аортната клапа, които са най-често засегнати, води до сърдечна недостатъчност а рискът от аритмия и предсърдно мъждене също се увеличава.
Нарушеният ритъм насърчава образуването на кръвни съсиреци, които достигайки до мозъка предизвикват инсулт. В дългосрочен план как ще се развива ендокардитът зависи от ранната диагностика и ефективното лечение. Ако терапията на ревматичния ендокардит започне своевременно, до голяма степен могат да бъдат избегнати както остри увреждания на сърдечните клапи, така и хронични вторични увреждания, причинени от повтарящи се възпалителни процеси. При острата форма на бактериален ендокардит смъртните случаи са от 30 до 40 процента, дори в ерата на съвременната медицина.
Кога лечението му изисква хирургична интервенцияНай-важният стълб на терапията е прилагането на антибиотици, дори още преди да бъде открит патогенът. Продължителността на терапията се определя индивидуално и обикновено трае между четири и шест седмици. При ревматичен ендокардит антибиотичното лечение трябва да продължи по-дълго, за да се предотврати рецидив, като се дават и аспирин и кортизон. При тежки остри форми и при хронични непоправими последващи увреждания на клапната система често се налага сърцето да се оперира и възпалената или хронично деформирана сърдечна клапа да се замени с протеза. Това ефективно премахва източника на възпаление и отново подобрява работата на сърцето. Изкуствените протези обаче имат два недостатъка: техният живот е ограничен и изискват доживотно лечение за разреждане на кръвта. Понякога хирургът може да поправи дефектната клапа, като я затегне или разтегне, така че да не е необходимо поставянето на изкуствена. Трансплантацията на сърце също може да е част от лечението, но се разглежда като крайна мярка при тежка сърдечна недостатъчност. Ако ендокардитът се появи като съпътстваща реакция на други сериозни заболявания на организма, като хроничен полиартрит, лечението трябва да е насочено към елиминиране на основния проблем, в този случай - автоимунното заболяване. Ако веднъж сте имали ендокардит, обикновено сте изложени на по-голям риск да го развиете отново. Това е причината както болните, така и пациентите с изкуствена сърдечна клапа и в тежко състояние, да получават превантивно антибиотици преди всяка планирана диагностична или терапевтична медицинска процедура, при която микроби могат да попаднат в кръвния поток. Такива са например ваденето на зъб, гастроскопия, колоноскопия, различни операции, включително и в назофаринкса. За да се гарантира, че заболяването няма да се влоши, препоръчителни са редовните контролни прегледи при личния лекар и кардилог, по време на които при необходимост да се коригира лекарствената терапия. …. |
Денис МАРТИНОВ
