Ирена Славкова е дипломиран магистър-психолог и консултант в когнитивно-поведенческата парадигма. Дипломира се в магистърската програма “Психологическо консултиране”, ВСУ “Черноризец Храбър”, гр. Варна. Завършила е обучение по “Личен опит”, “Базови умения” и “Специализирани умения” в сертифициран център “Спектра” за обучение в областта на когнитивно-поведенческата терапия. Работи под супервизия.
Депресията и тревожните разстройства струват на глобалната икономика един трилион долара годишно. Всеки долар, инвестиран в разширяване мащабите на лечението на депресията и тревожните разстройства, се връща като печалба от 4 долара под формата на подобрено здраве и способност за работа. Това се доказва от ново проучване, проведено под ръководството на СЗО, което за пръв път оценява ползите от инвестирането в лечението на най-разпространените форми на психичните заболявания в световен мащаб не само за здравето, но и за икономиката. Резултатите от проучването, публикувани в престижното научно издание “The Lancet Psychiatry”, убедително свидетелстват в полза на разширяването на инвестициите в психично-здравните услуги в страни с всички нива на доходи.
- Г-жо Славкова, какво състояние е генерализираното тревожно разстройство?
- За да разберем какво представлява генерализираното тревожно разстройство, е необходимо да правим разграничение между тревожност и страх. Страхът е базова емоция, чиято функция е да сигнализира за опасност и да подготви човека за ответна реакция (“бий се или бягай”). Той се появява винаги по конкретен повод. За разлика от него тревожността е афект, който е породен от неясна и неопределена заплаха.
- Защо толкова много хора днес страдат от повишена тревожност?
- Причините са различни, но могат да се обобщят в две групи: индивидуални и обществени. В психологията отдавна е установено, че съществува пряка връзка между мисловните модели, вътрешния емоционален фон и телесните реакции. Всеки от нас е това, което мисли и чувства. Не си даваме сметка в каква голяма степен житейският ни път отразява това твърдение. Ако се опитате да проследите връзката между онова, което сте си мислели за себе си преди години, и сегашното си положение, ще установите, че последното е пряко производно на тогавашните ви мисли и чувства. Ако сте възприемали себе си като способен, деен и уверен човек, със сигурност днес разполагате с плодовете на такова мислене. Ако сте подхождали в живота с опасения, свръхпредпазливост и преподсигуряване, настоящият ви житейски момент е в ясна връзка с този начин на мислене и действане.
Когато човек има много опасения как ще се справи, дали ще се справи, какво ще кажат другите, какво ще стане, ако не успее и т.н., той изпитва страх непрекъснато. Този страх не е силен, но постоянен и действа във фонов режим. Това всъщност е тревожността. Тя е постоянен фонов страх, който въздейства върху тялото по неуловим начин. Тя го напряга, стяга мускулите, привежда раменете, превива гръбнака в очакване на някакви неблагоприятни събития. Така може да се живее години наред. Тревожната нагласа се придобива, но по-често се онаследява. Ако двамата или единият от родителите е по-тревожен, този модел се възприема от детето в процеса на възпитание. Защото какво е възпитанието, ако не предаване на родителския мироглед за света и как да се държим в него.
Ирена Славкова
- Кога тази тревожност преминава в тревожно разстройство?
- Когато тревожността пречи на нормалния живот, е налице тревожно разстройство. Но докато при фобиите (страх от животни, височини, летене със самолет, клаустрофобия, агорафобия, социална фобия) тревожността се проявява във връзка с определени обекти или обстоятелства, то при паническото разстройство и генерализираната тревожност тя се явява състояние.
При генерализираното тревожно разстройство, което се нарича още “страхова невроза”, тревожността е почти постоянна. Тук отсъстват пристъпите на силна уплаха, които са характерни за паническото разстройство, обаче е налице постоянен и неопределен страх, който не се влияе от обстоятелствата. Тоест човек непрекъснато си намира поводи за безпокойство и ако спре да се притеснява за едно, скоро вниманието му се прехвърля върху друго и страхът започва отначало.
- Какво е най-характерното за тревожния човек?
- Характерно за тревожния човек е фокусирането върху негативната интерпретация на събитията. От всички възможни варианти той предвижда най-лошия и това го държи в постоянно напрежение. Това са буквално черногледи хора, но не поради песимизъм или липса на борбеност, а тъй като им е трудно да допуснат или забележат, че съществува алтернативен, не толкова заплашителен сценарий. Така е устроено мисленето им.
Най-мъчителното им преживяване е свързано с неопределеността на бъдещето. Невротикът не е в състояние да се довери на течението на живота и да остави нещата да се случват, без да ги дирижира. Тъй като се страхува по принцип, неясното бъдеще му изглежда особено заплашително и той се опитва да се подготви, да го планира, да предвиди най-малките детайли, за да не се остави да бъде изненадан. Това са силно контролиращи хора, които са в състояние да стигнат до срив, ако бъдещето не се развие по техния план. Впрочем, както обикновено се случва. За да се подготвят за “опасността“, те я предвиждат в най-лошия вариант и я преживяват предварително в ума си, но това не ги прави по-подготвени, а ги изнервя и изтощава до степен, в която стават неспособни да контролират страховете и притесненията си.
Изобщо тревожните хора живеят в миналото, като се страхуват преживяното да не се повтори. На тях им е непознато какво означава да живееш “тук и сега“ и да се наслаждаваш на момента. Затова едно от най-важните умения, които се налага да усвоят, е да се научат да ценят и живеят в настоящето, където не ги заплашва нищо, което се е случило или може евентуално да се случи. Това силно облекчава тревожното напрежение.
- С кои характерни симптоми се свързва генерализираното тревожно разстройство?
- Обичайните симптоми, с които се свързва генерализираното тревожно разстройство, са лесна уморяемост, затруднена концентрация, раздразнителност, безпокойство или усещане за безизходица, мускулно напрежение и нарушения на съня като трудно заспиване или недостатъчен сън като време и пълноценност. Тялото се намира в постоянен стрес поради преживяването на преувеличени поводи за тревога, като с времето състоянието хронифицира.
- Кои са причините, които формират такава тревожна реакция?
- Причините за формирането на тревожна реакция може да са различни, но обикновено се свързват с унаследен родителски модел на тревожност, свръхопека от страна на родителите, които в желанието си да предпазят детето му внушават идеята за опасностите, с които е пълен светът, стресови травматични събития, несигурна привързаност в детството.
- Може ли и как да се променят моделите, които пораждат тревожността?
- С индивидуалните модели и вярвания, които пораждат тревожността, може да се работи и те подлежат на промяна. Отнема време, но резултатите са трайни. Лично моето мнение е, че ако страдате от повишена тревожност, от паническо или друго тревожно разстройство, което ви пречи да живеете комфортно, разполагате с голям шанс да оправите живота си. Колкото по-рано се е случило, толкова по-добре, защото няма да прахосате години наред в такива страхове.
- Какво имате предвид под “шанс”?
- На първо място, разполагате с ясно очертана посока, която да следвате. И второ - дискомфортът е голям, следователно имате силен мотив за действие и промяна.
Целта на терапията е да идентифицира онези вярвания, които лежат в основата на тревожната реакция и да работи с тях, за да се формира адекватна реакция на стимулите и нормална оценка на реалността. На по-следващ етап може да се работи с невротичната стратегия като цяло и с фокус върху самооценката.
Какви са проявите на това състояние?
Тревожността се проявява в четири посоки:
• телесни прояви - ускорен пулс, затруднено вдишване, изпотяване, отмаляване, тремор;
• емоции - безпокойство, нервност, напрежение;
• поведение - бурна или забавена реакция на стимула, натрапливости, избягване;
• когнитивни симптоми - вярвания от типа “няма да се справя”, “ще се проваля” и т.н.
Милена ВАСИЛЕВА
