“Отдавна в медицината не съществува терминът “импотенция”. Вече говорим за “еректилна дисфункция”. Това е неспособността да се достигне и/или поддържа ерекцията, достатъчна за удовлетворяване на сексуалната активност. А също така нарушаване на оргазма и отслабване на половото влечение.
Стана ясно, че до 80% от случаите на еректилна дисфункция са свързани с едни или други телесни (а не психически) заболявания. Това са диабет, атеросклероза, хипертония”, казва руският кардиолог проф. Виталий Зафираки, д.м.н.
Относно лекарствата
Преди време препаратите против хипертония наистина имаха лошата слава, че водят до еректиилна дисфункция, макар и не всички. Преди петдесет години за лечение на хипертонията действително широко се използваха лекарства, нарушаващи еректилната функция. Например, пропраноло (анаприлин), дигоксин, клофелин – големи дози (до 100 мг в денонощие).
Сега всичко това остана в миналото. Съвременните лекарства се изучават щателно в клинични изследвания върху големи групи пациенти, в т.ч. и в сравнение с плацебо. Животът върви в своите релси. Хората боледуват, понякога дори умират. В т.ч. и тези, които са приемали плацебо.
Проф. д-р Чавдар Славов: Изкривяването на половия член често води до еректилна дисфункция
Така че, за някакъв реален негативен ефект от лечението може да се говори тогава, когато честотата на конкретното нежелано явление (еректилна дисфункция) по неслучаен принцип превишава неговата честота в групата с плацебо. Неслучайният характер на количествените различия се оценява с помощта на математически методи.
„Такива класове препарати за лечение на хипертония, като т.нар. калциеви антагонисти (амлодипин, лерканидипин), инхибитори АФ, както и сартаните – те оказват такова влияние на еректилната дисфункция, каквото и плацебото. Т.е., никакво.
Но пък големите дози на тиазидните диуретици, неселективните бета-адреноблокери, предизвикват еректилна дисфункция по-често от плацебото. Но и двата класа препарати в днешно време почти не се прилагат в кардиологията. В наши дни се използват малки този хипотиазид и високоселективни бета-адреноблокери (небиволол, бисопролол).
Интересно е, че лекарствата за лечение на атеросклероза и висок холестерол, т.е., статините, при болни с исхемична болест на сърцето в дългосрочен план дори повишават еректилната функция (съпоставимо с половин доза виагра, например). Това е така, защото именно статините подобряват състоянието на съдовата стена. Именно това, наред с психологическите фактори, определя качеството на ерекцията“, смята лекарят.
