“Хората изпитват недоверие, съмнение, дори страх до голяма степен поради липсата на информация за генеричните медикаменти. В същото време от липсата на ефективна лекарствена политика най-много страдат социално уязвимите групи като пенсионери, безработни и пр.“. Това заяви в интервю за в. “Доктор” Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Г-н Шарков има бакалавърска степен по “Социология” от УНСС и магистърска по “Публични политики” от Университета в Маастрихт. Работил е в сферата на европейските проекти, както и на устойчивото развитие. Експертизата му е в сфери като: икономика на здравеопазването, данъчно облагане и държавен бюджет.
В редакцията на в. “Доктор” постъпват запитвания по повод ефективността и ползата от генеричните лекарства, особено що се отнася до хроничните и автоимунните заболявания. Защо хората асоциират тези лекарства с недостатъчна ефективност, защо някои дори ги приемат за опасни и забавящи лечението? Каква е истината за тях и защо няма достатъчно информация за тяхната ефективност? Отговори на тези и още въпроси вижте в интервюто с г-н Аркади Шарков.
- Г-н Шарков, какво трябва да знаем за генеричните лекарства? По какво се различават от оригиналните? Защо са с по-ниски цени и в крайна сметка достатъчно ефективни ли са?
- За да бъде един медикамент наречен генерик, той трябва да получи одобрение от определени институции. В случая - от Изпълнителната агенция по лекарствата или от Европейската агенция по лекарствата. След като премине етапите на одобрение и бъде пуснат на пазара, той задължително трябва да има същата ефективност и взаимозаменяемост с оригинала.
- А защо много хора ги асоциират с нещо недостатъчно ефективно и дори безполезно? Сякаш се съмняват и дори страхуват? А може би са недостатъчно информирани?
- Хората изпитват недоверие и съмнение, дори страх до голяма степен поради липсата на информация. Определени пациентски, а дори и лекарски организации, използват страховете на хората, като ги лъжат, че след като един медикамент е по-евтин, той е и по-некачествен. Това естествено не е така. За да бъде произведен един генеричен медикамент, не е нужно той да минава през същите етапи на проучване, както оригинала. Оттам идва ниската цена. Именно тези няколко етапа на проучвания са
скъпата част от цялото проучване
Тъй като генеричните компании купуват лиценза за активното вещество на вече произведена и тествана молекула, за да произведат генеричен еквивалент. За да бъде едно лекарство генерик, то трябва да има абсолютно същото количество активно вещество като оригинала, както и да бъде взаимозаменяемо в своите терапевтични ефекти.
- Г-н Шарков, как е в по-развитите от нас страни? Изоставаме ли в тази област на лекарствената политика? Моля да посочите примери и статистика, ако може?
- Изоставаме по много критерии. Докато богатите държави в Европа са разбрали, че за да имат икономически и социално-ефективна лекарствена политика, тя трябва да е прогенерична, ние тук продължаваме да поддържаме едни остарели разбирания, че скъпото е най-добро. Проблемът с това е, че при ниският процент на реимбурсиране от страна на НЗОК, едно е да ти изпишат оригинал за 15 лв. и да доплатиш 10 лв., съвсем друго е да ти изпишат генерик за 8 лв. и да доплатиш 3 лв. От липсата на ефективна лекарствена политика най-много страдат социално-уязвимите групи, като пенсионери, безработни и пр.
- Как ще отговорите на аргументите, с които някои пациентски организации, а може би и лекарски, се обявяват против генеричните лекарства? Имат ли някакви основания за това?
- Не би следвало да има такива основания, по-скоро това се случва заради засегнати корпоративни интереси. Факт е, че лекарят знае с какво да лекува, проблемът в случая е, че
аргументите срещу генериците издишат,
когато на масата бъдат поставени множество научни и клинични проучвания, които сравняват ефикасността на двата типа медикаменти. Но такъв дебат в публичното пространство няма. Единственото, което се прави, е да се хвърлят обвинения и да се всява страх в пациентите.
- Какви биха били ползите от увеличаването на дела на генериците? Знаем, че всяка година бюджетът на НЗОК се увеличава, а качеството на здравните услуги не се подобрява.
- Говорейки за лекарствена политика, е хубаво да видим и какво сочат икономическите данни. През декември излязохме с анализ на група лекарства за лечение на сърдечносъдови заболявания. Данни за този анализ взехме от НЗОК. Анализът ни показа, че за 15 г. само от тази микрогрупа лекарства НЗОК е спестила към 10 млн. лв. Анализът също показа, че за всеки 1 лв. спестен от страна на НЗОК, пациентите са спестили по 5,70 лв. за конкретната лекарствена група. Т.е., от една страна, НЗОК спестява средства вследствие на генеричното навлизане, а пък основната полза е за самите пациенти.
- До каква степен Министерството на здравеопазването е склонно да провежда по-добра генерична политика?
- За всяка здравна политика трябва да има както политическа, така и
административна воля
От една страна, ние предложихме нашия анализ като модел за бъдещи проучвания, които НЗОК и МЗ могат да направят в тази сфера, за да видят реалните ползи и ефекти от провеждането на прогенерична политика. А и реално да я аргументират. Нека видим - новият екип на министерството разбира от финанси, икономика и здраве, дано се вслушат.
- Г-н Шарков, в заключение и като обобщение - как може да се повиши доверието на хората в генеричните лекарства?
- Информираността на пациентите е ключова в случая. Министерството на здравеопазването трябва да влезе и в своята реална роля - да информира обществеността за възможностите и ползите от генеричните медикаменти. Това не е иновативна политика, напротив - прави се от министерствата на Великобритания, Холандия, Германия, Франция, Дания и др.
В САЩ Администрацията за храните и лекарствата има даже специални инфографики, които разпространява като диплянки за ползите от генеричните лекарства. В закона са залегнали определени задължения, които по-скоро се възприемат като препоръки от лекарите. Време е да се помисли и за други мерки.
Яна БОЯДЖИЕВА
