Логопедът Габриела Христова: Екранните деца са с езикови дефицити

Имат нарушения и в ходенето, скачането, катеренето, бягането

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/logopedat-gabriela-hristova-ekrannite-deca-sa-s-ezikovi-deficiti Zdrave.to
Логопедът Габриела Христова: Екранните деца са с езикови дефицити

Изследванията на психолози и други експерти все по-задълбочено ни дават информация, с която обществото да разбира по-ясно рисковете от използването на цифрови устройства от деца и тийнейджъри. За вредите, които нанася дългото взиране в екраните, говорят зачестилите случаи при подрастващи с дефицити - с липса на умения за общуване дори вътре в семейството, със забавено развитие в речта и изблици на нервност. За проблемите, до които води времето пред екраните, разговаряме с логопеда Габриела Христова. 

Визитка

Габриела Христова е магистър логопед в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е сертифициран консултант в сферата на слуховите стимулации с програмата за слушане The Listening program. Преминала е обучения, свързани с изследването и създаването на програми за интегриране на примитивните рефлекси, по „Сензорна интеграция“ към Mode Le Roux Academy, както и такива с практическа насоченост. Доверен логопед е към Асоциацията за лицево-челюстни аномалии. Интересите й са свързани с работата с деца, лицево-челюстните аномалии и миофункционалната терапия. Включена е като автор в проект, съчетаващ научни източници, лични разговори с експерти и реални случаи от българската практика. По проекта предстои издаването на книгата "Екраните – заплаха за детското развитие".

 

- Госпожице Христова, през последните години често говорим за екранните деца. Какво всъщност обяснява понятието екранно дете?

- С понятието “екранно дете” обозначаваме дете, което прекарва прекомерно време пред електронно устройство - телефон, таблет, телевизор, компютър. Това време често се свързва с негативни ефекти върху развитието на децата. Нервната система на децата е все още незряла и употребата на екраните би допринесла за сериозни поражения. Възрастните също могат да развият екранна зависимост, въпреки вече зрялата си нервна система, но проявите са по-различни от тези при децата.

- Какви дефицити на развитието крие едно екранно дете?

- Децата, които прекарват продължително време пред екранни устройства, могат да имат различни дефицити в своето развитие. Някои от тях са:

• Нежелание за участие в съвместни дейности

• Липса на концентрация

• Късно проговаряне

• Езиков дефицит

• Проблеми със съня

• Хиперактивност

• Забавяне във физическото развитие

• Сензорни нарушения – хипо- или хиперчувствителност към определен стимул

• Стереотипност

• Нарушена памет

Проф. Стефка Петрова: Ниското тегло на  майката преди забременяване води до болести у детето!

• Нарушена пространствена ориентация

• Обучителни трудности

• Тревожност

• Апатия

• Асоциално поведение

• Агресивност

• Депресивност.

- Защо логопедите се ангажират с екранни деца?

- Причините за нашата ангажираност са свързани с езиково развитие и комуникативните способности на детето. Прекарвайки дълго време пред екран, едно дете няма необходимостта от общуване с околните. Развива асоциално поведение, липса на интерес към околния свят. Езиковото развитие се забавя поради липсата на комуникация. Логопедите им помагаме да развият способността за взаимодействие, изграждаме социални умения, говорене и слушане в реална среда.

Габриела Христова

- Какво сочи практиката ви - увеличават ли се тези деца?

- Моите наблюдения са, че в днешно време все повече се увеличават случаите на екранна зависимост в ранна детска възраст.

- Какви са причините?

- Те са най-разнообразни. С напредването на технологиите децата все по-често и по-продължително използват устройства като таблети, телефони, компютри. Те предоставят различни игри, видеа и платформи, които заинтригуват децата и всичко това е "на един клик разстояние". Лесният достъп до интернет също увеличава екранното време.

Искам да обърна внимание на важността от родителски контрол. Често родителите позволяват употребата на устройства, защото е по-лесен начин да се ангажира детето, и така “да откраднат” време за тях самите. От голямо значение е колко време ще бъде позволено на детето да прекарва пред екранно устройство и какво ще е съдържанието на екранния стимул.

- Как екранният престой влияе на детското езиково-говорно развитие?

- Дългият престой пред екрана има сериозно въздействие върху езиково-говорното развитие на децата. Тези деца имат по-малко време за разговори с връстници и възрастни. Намалява се концентрацията и вниманието. Технологиите предлагат много бързи стимули, които в реалния живот се случват по-бавно. Това е и причината на тези деца да им е трудно да задържат вниманието си върху една дейност и да се концентрират и са в непрекъснато търсене на стимули. Екраните забавят и формирането на основни езикови структури, правилната употреба на лексика и граматика.

- Какво е отражението на екраните върху деца, които още не говорят?

- Екранното време допринася за нарушения както в когнитивните, така и в моторните умения на децата. Освен че се забавя проговарянето и развитието на езика както в експресивна, така и в импресивна насока, така страда и цялата моторика. Наблюдават се нарушения в грубата моторика – ходене, скачане, катерене, бягане. Балансът и координацията са нарушени, затлъстяване, поради липса на движение. Прекарването на много време пред екран може да доведе до неправилна позиция на тялото, гръбначни изкривявания. Развитието на фината моторика също е забавено - рисуване, рязане с ножица, писане, манипулиране с малки предмети. 

- На каква възраст е препоръчително да се дава електронно устройство на дете? Има ли значение колко думи има в речника си?

- Моето лично мнение е, че в свят на технологии няма как да изолираме децата от екраните. Но нека екранното време бъде съобразено с тяхната възраст и съдържанието не бъде самоцелно. Учени съветват децата до 3-4-годишна възраст да имат 0 мин. екранно време. До 5-годишна възраст екранното време да е ограничено до 1 час, а до 18-годишна възраст да не е повече от 2 часа на ден. 

Относно съдържанието препоръчвам то да бъде полезно и образователно, което да насърчава креативността и нека то бъде на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.

- Кога родителите е препоръчително да потърсят специалист и какъв да е той?

- Консултацията със специалист винаги може да се осъществи и с цел превенция. Но ако са налице следните симптоми: детето на 2 години все още не говори, има проблем с храненето без участието на екранно устройство, проблем в социализацията, липса на интерес към съвместни дейности, обучителни трудности, агресивни прояви или депресивност е добре да направят консултация с логопед, психолог, екранен терапевт. Специалистите в тази област ще предложат стратегии за намаляване на екранното време и ще подпомогнат процесът на възстановяване на баланса в живота на детето и семейството.

Родители, не изпадайте в паника, ако детето ви има трудности с говора!

- Какво представлява терапията?

- В своята практика на първо време съветвам родителите да намалят времето пред екрани максимално. Като това да не се случва драстично, тъй като раздразнителността и тревожността на детето ще се увеличи. Също така препоръчвам колкото се може по-късно да се предостави устройство на детето, изключение правят видеовръзките с роднини, с които детето по една или друга причина не може да има жив контакт.

Основополагащо в практиката ми е изграждане на споделено внимание и след това формираме езиковите и комуникативни умения. Съвместната работа с психолог е от огромно значение за ефективността на терапията.

- Колко време продължава терапията и от какво зависи продължителността й?

- Продължителността на терапията не само при екранната зависимост, но и при всички останали нарушения зависи от индивидуалните темпове и особености на детето и от съдействие на семейството в процеса на преодоляване на дефицитите. Когато терапевтите и семейството работят в екип ефективността е много по- голяма.

-  Каква е крайната цел на терапията? 

- Екранната зависимост се придобива вследствие на прекомерна употреба на екранни устройства, но е обратима и чрез терапия детето може да достигне нормата на развитието си. Това е и целта на терапията 

- Какви са вашите препоръки?

- Преди всичко нека до 3-4-годишна възраст детето да няма екранно време, до 5 г. да не е повече от 1 час на ден, а до 18 г. - до 2 часа на ден. Семейството трябва да създаде граници и правила. И още:

• Подбирайте съдържанието на екранното време.

• Играйте с децата.

• Четете приказки.

• Спортни игри - осигурете на децата възможност за физическа активност на открито.

• Изслушвайте децата, насърчавайте ги да прекарват време с приятели.

• Не забравяйте личния пример - определете време, в което и вие няма да използвате устройства, например на вечеря.

Мария ИВАНОВА

Горещи

Коментирай