По повод световната седмица на кърменето проф. д-р Стефка Петрова от Националния център по обществено здраве и анализи коментира основните принципи на здравословното хранене при бременност и кърмене.
- Проф. Петрова, защо е важно храненето на жената още преди да забременее, както и по време на бременността?
- Пълноценното хранене на жената преди забременяването и по време на бременността и на кърменето е ключовият фактор за раждането и развитието на здраво дете. Оттук започва превенцията и профилактиката на хроничните заболявания у поколението. Майката създава най-ранната среда за развитието на организма на детето. Така че нейното хранене, нейното тегло и темповете на наддаване на килограми по време на бременността оказват пряко влияние върху плода.
Трябва да се знае, че поднорменото тегло на жената преди забременяване е рисков фактор за забавено развитие на плода, за раждане на дете с ниско тегло (под 2500 грама), а оттук и за метаболитно програмиране на хронични заболявания. При тези дечица има висок риск от коремно затлъстяване, коронарна болест на сърцето, диабет тип 2 и метаболитен синдром.
Наднорменото тегло, с което жената стартира бременността, пък води до увеличен риск от затлъстяване на потомството, както и до гестационен диабет на майката и преждевременно раждане. Раждането на детенце над 4000 грама не трябва да е повод за радост. Високото тегло на детето създава риск от инсулинова резистентност и метаболитен синдром в зряла възраст.
- Има ли специална диета за бременни?
- Всички проучвания в последните години показват, че не е нужно жената да има специален модел на хранене. Важно е да се храни балансирано, пълноценно и да не минава границите на нормалното тегло. Първо, храненето трябва да бъде разнообразно – всеки ден да се приема по един представител от отделните групи храни – плодове, зеленчуци, зърнени храни, белтъчни храни (месо, риба, яйца, ядки, мляко и млечни продукти).
Бременността не е болест и не изисква специално хранене. Трябва да се знае обаче какви рискове създава за здравето на майката и на бебето липсата на някои вещества.
Сериозен проблем е дефицитът на витамина фолат. Той се намира в малко продукти, и то в малки количества. Това са тъмнозелените зеленчуци, пълнозърнестите храни, яйчният жълтък. Но увеличените потребности от фолиева киселина през първия месец на бременността, когато майката понякога още не знае, че е бременна, се явява много критичен период за развитието на невралната тръба на плода. Невралната тръба представлява костния канал, където се намират гръбначният и главният мозък. При дефицит на фолат този канал не може да се затвори и
се ражда дете със спина бифида
Този дефект води до инвалидност. Дефицитът на фолиева киселина може да доведе и до аномалии, несъвместими с живота. Ето защо всеки педиатър, акушер-гинеколог и джипи трябва да препоръчва прием на фолиева киселина на жени в детеродна възраст, които имат желание да забременеят. Фолиевата киселина е синтетичната форма на този витамин, която се усвоява много по-добре от естествените фолати. Фолиевата киселина под формата на хранителна добавка може да се приема с години и това няма да навреди изобщо на жената. Препоръчват се по 400 микрограма на ден. Трябва да се приема задължително преди забременяване, но и след като жената установи, че е бременна. Защото дефицитът на фолат по време на бременността може да доведе до отлепване на плацентата и спонтанен аборт, преждевременно раждане, забавено развитие на плода, поднормено тегло на бебето.
- Трябва ли бременната да яде за двама?
- Потребностите от енергия по време на бременността са увеличени, но жената не трябва да яде за двама. През първия триместър на бременността няма реално увеличение на енергийните потребности. Това става през втория – с 300 килокалории, и третия триместър – с 500 килокалории. По-важно е тези повишени енергийни потребности жената да удовлетворява чрез приемане на полезни храни. Не да се тъпче с мазнини или с въглехидрати – сладко, шоколади, пастички, а да наблегне на белтъчните храни. Това означава да приема повече мляко, сирене, месо, риба, бобови храни и т.н.
Ниското или прекомерното наддаване на тегло на бременната става причина за хронични заболявания у детето. Препоръчителното и най-благоприятно наддаване на тегло зависят от изходното тегло на майката в началото на бременността. Когато майката е с поднормено тегло, препоръчителният диапазон е доста по-широк – от 12 до 18 кг. При нормално изходно тегло се препоръчва наддаване от 11,5 до 16 кг. Когато има свръхтегло, т.е. индексът на телесна маса на жената е между 25 и 30, трябва да наддаде от 7 до 11 кг. Ако вече има затлъстяване – от 5 до 8 кг. Индексът на телесна маса се изчислява така: теглото в килограми, разделено на ръста в метри, на квадрат.
- Какви други дефицити трябва да се избягват?
- Много е важно по време на бременността жената да приема така наречените Омега-3 полинаситени мастни киселини. Те имат голямо значение за
нормалното развитие на нервната система на плода
за развитието на мозъка. Потребностите от тях се удовлетворяват от прием на риба два пъти в седмицата. Но някои риби, богати на полинаситени мастни киселини, са опасни заради натрупването на живак. Такива са големите риби, като риба тон, акула и др. Добре е да се яде сьомга, но не пушена, мерлуза, херинга, сардина и пъстърва. Също трябва да се консумира ленено семе, сусам и масла от тези семена.
Дефицитът от йод също може да се отрази зле върху развитието на бебето. През бременността има повишени нужди от йод. Затова жената трябва да приема йодирана сол. В последните години стана модерна хималайската сол. Тя е по-вкусна, защото съдържа повече минерали, но не съдържа йод. Затова в никакъв случай бременните не трябва да заменят българската йодирана сол с хималайска.
Дефицит от витамин D може да доведе до нарушения в имунитета, забавено развитие на плода, ниско тегло при раждане. Основният източник за образуване на витамин D в кожата са ултравиолетовите лъчи. Достатъчно е да се правят ежедневни разходки на чист въздух, а също и прием на някои храни, богати на витамин D, като прясното мляко.
Желязодефицитната анемия е много сериозен проблем по време на бременността. Тя се открива при 18 – 20% от бременните в индустриално развитите страни. В България проблемът е още по-сериозен. Анемиите засягат между 20 и 40% от жените в детеродна възраст у нас, особено разпространени са сред ромските жени. Потребностите от желязо се увеличават по време на бременността с развитието на плода, с допълнителните изисквания за синтез на еритроцитите – червените кръвни клетки.
- Какви са последствията от железния дефицит?
- Преждевременно раждане, ниско тегло на плода при раждане, ниски запаси от желязо у детето, нарушения в имунитета, когнитивни нарушения – на вниманието и паметта. Потребностите от желязо могат да бъдат покрити от добре построена диета, но само ако запасите от желязо са достатъчни. Ако жената забременее и има ниски запаси от желязо, и най-добрата диета не може да компенсира този дефицит. Тогава задължително се взима желязо като хранителна добавка. В САЩ се дават на жените по 30 милиграма желязо след 12-ата седмица от бременността.
Кърменето топи излишното тегло
Кърменето е естественият начин жената да намали теглото, което е повишила през бременността. През първите 6 месеца се смъкват до 1 кг на месец заради тази енергия, която се отделя за секретирането на майчината кърма.
Майката, която кърми, обаче не трябва да избягва алергенни храни, а да ги включва в малки количества. Така се намалява рискът от алергични заболявания. Самата кърма протектира детето от алергии. Но когато не се кърми, на бебето с алергичен риск, при който поне един от родителите или братята и сестрите са с алергия, трябва да се дават адаптирани хипоалергични млека.
Мара КАЛЧЕВА
Проф. Стефка Петрова: Ниското тегло на майката преди забременяване води до болести у детето!
С анемии са между 20 и 40% от българките в детеродна възраст
