Екип от австралийски учени от Университета на Куинсланд и Мелбърнския институт провели изследване, в което анализирали разпространеността на менталните разстройства (депресия, тревожно разстройство, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и др.) у жители на континента от различни възрасти. 

Съответно, разделили участниците в изследването на две групи: първата – родени преди 1980 г.; втората – родени след 1990 г. Авторите на научната разработка стигнали до няколко любопитни извода.

• От една страна, станало ясно, че най-много психически разстройства се наблюдават в млада възраст, като пикът на проблема с менталното здраве е във възрастовите групи 15-24 години и 25-34 години. Докато при 65-годишните например тревожно-депресивните нарушения се откриват по-рядко. 

Учени откриха признак на психични разстройства

• От друга страна, изследователите определили, че при хората в начална средна възраст проблемите с психиката по принцип са повече. „Влошаването на менталното здраве е особено изразено сред т.нар. милениали (поколението У). И в по-малка степен сред тези, родените преди 80-те години на миналия век“, заявяват изследователите. И дори твърдят, че именно връстниците на новия век са с най-голям дял по отношение „очевидно влошаване на психическото здраве на ниво на населението като цяло“. 

Ето коментар по темата от популярния руски психиатър д-р Артьом Гилев:

При 1/4 от преболедувалите ковид се проявяват проблеми с психиката

- Как и защо възрастта влияе на психичните нарушения?

- Отдавна е известно, че най-тежките психични разстройства – шизофрения и биполярно афективно разстройство, стартират в млада възраст, основно до 30 години. Практически няма хора над 40 години, на които да е поставена диагнозата шизофрения, още повече тези на 50-60 години. Така че пикът на най-сериозните психични заболявания действително е на 16-17 или 25-30 години. Това се обяснява и с генетиката, и с особеностите на механизма на развитие на тези болести. 

- А каква е връзката с възрастта на най-разпространените нарушения – депресивните разстройства?

- Те не зависят пряко от възрастта, основна роля тук играят други фактори и на първо място – обстановката в страната и в света. Ако човек живее в много стресова среда и сложни икономически условия, броят на такива разстройства забележимо нараства. И това сега ясно се вижда. Вторият важен фактор е генетиката. Определени „счупвания“ в гените допринасят за развитие на депресивни и тревожни разстройства. Но все пак тези заболявания стартират именно заради външни условия, социални сътресения, кризи. А също и след епидемии. 

Вече се знае, че при почти 1/4 от преболедувалите ковид за първи път се проявяват едни или други психически нарушения. А при 1/4 от тези, които вече са имали тревожни, депресивни разстройства и други психически заболявания, след коронавируса те забележимо се обострят.

- А различава ли се устойчивостта при 30 и 60-годишните към сътресенията и стреса? В напреднала възраст организмът като цяло е по-слаб или с психиката не е така?

- В напреднала възраст по-висок е рискът от невродегенеративни заболявания – болест на Алцхаймер и на Паркинсон, съдова деменция. Но пък устойчивостта към нервните, тревожните разстройства много зависи от това до каква степен човек е бил подложен на стрес през живота си. Колкото повече е преживял до настоящия момент, толкова по-лоша е прогнозата. Привикване и адаптация са невъзможни. Всяко ново нервно сътресение оставя своята следа, разклаща психиката. 

Действа принципът на натрупване и преминаване на количеството в качество. Плюс това роля играе и генетичната предразположеност, същите тези „счупвания“ в гените. С една дума, напълно е възможно възрастен човек, преживял по-малко травмиращи ситуации през живота си и с „добра“ генетика, да се окаже психически по-устойчив, отколкото 30-годишен със сложна съдба.

- Някои специалисти смятат, че прекаленото увлечение по смартфоните и социалните мрежи, преходът към виртуално общуване, вместо реално, вреди на психиката на младежите. Вие съгласен ли сте?

- Аз не бих го твърдял еднозначно. Светът, обществото еволюират, променят се. На всеки период съответстват едни или други увлечения и форми на общуване. Сега за младите е много комфортно да ползват смартфони, да „живеят“ в социалните мрежи. Дори за младежите, които имат особености в психиката (не говоря за заболявания), е същинско спасение да общуват по този начин, отколкото на живо. Виртуалният формат позволява на такива хора да направят живота си по-наситен, да се развиват. Въобще не е конструктивно да се ругаят съвременните технологии и всеобщата цифровизация. Това са закономерни етапи от развитието. 

Психолог съветва как да предпазите децата си от депресия и други психични разстройства

Ние не се възмущаваме, че от конете се качихме на автомобили, че престанахме да перем на ръка и т.н., нали? Да, от една страна, екологията се влошава, зачестяват затлъстяването и другите болести на заседналия начин на живот. Но, от друга, така или иначе продължителността на живот на съвременните хора е много по-висока, отколкото на предците им. Времена, когато „всичко е било натурално“. 

- А непрекъснатият поток от информация и наситените с какви ли не видеа социални мрежи не претоварват ли мозъка, в т.ч. психиката?

- И в това отношение не бих драматизирал. Помислете: когато преди 2 века и повече са се появили книгите, хората започнали да ги четат, някои по 5 часа на ден не са вдигали глава от интересното четиво. Но никой тогава не е казвал: защо четеш толкова много, ще развиеш зависимост към книгите и трябва да се лекуваш. „Злоупотребата“ с четенето никога не се е смятала за проблем. 

Сега се появиха електронните устройства. Същото време, което сме прекарвали над книгите, днешната младеж прекарва с телефоните и социалните мрежи. От тях можеш да се сдобиеш с огромен обем данни, мозъкът може да усвои и преработи толкова информация, на колкото е способен. Иначе изследователите, които всеки ден изучават огромно количество данни, масово биха изгубили ума си. Но такова нещо не се наблюдава. 

Още повече, известно е, че хората с висше образование, които знаят два език, съхраняват по-дълго време ясен ум и живеят повече. Да, непрекъснатото прехвърляне на постове, видеа и прочее в социалните мрежи може да е признак на синдром на дефицит на вниманието, но това съвсем не значи, че сами по себе си те са породили такова нарушение.

То си е съществувало и по-рано, просто е нямало джаджи като поле за неговото проявление. Когато се говори, че психичните заболявания с едно поколение стават все повече, трябва да разберем следното: до голяма степен върху това влияе промяната в класификацията на състоянията. Това, което преди се смяташе едва ли не за капризи, „вреден“ характер, медицината с времето признава за заболявания. И това е добре, защото за разлика от „вредностите“ болестите се лекуват, на хората им се облекчава животът.      

- Как влияе на детския мозък това, че почти престанахме да пишем на ръка?

- Първото изследване от такъв род е разработката на проф. Одри ван дер Меър от Норвежкия институт по наука и техника, според която детският и юношеският мозък са по-активни в процеса на писане на ръка, отколкото на клавиатурата на компютъра. Но не всички учители в Норвегия, където обучението е изцяло електронно, подкрепят тезата на проф. Меър.

Според тях писането на ръка, докато детето усвои писането, правописа и граматиката, е огромен стрес за него. Опитните педагози казват, че лекотата, с която учениците усвояват клавиатурата, ги мотивира да се учат по-добре и да стават по-уверени в себе си. Когато децата работят на клавиатурата на таблета си или на телефона си, дори и на компютъра, могат да създадат по-дълги текстове и съчинения, и то без да се уморяват така бързо. Освен това така се развиват по-бързо мозъкът и паметта. 

В крайна сметка, ако при възпитанието на децата се сблъскваме с минусите на новите технологии, е удачно максимално да използваме именно плюсовете на тези технологии. И те да се прилагат при всяко дете и подрастващ с оглед на неговите индивидуални особености и интереси. 

Яна БОЯДЖИЕВА