Тиреоид-асоциираната офталмопатия (ТАО) е заболяване, наречено на ирландския хирург Робърт Джеймс Грейвс, който през XIX век за първи път описва изпъкналите очи при пациенти с повишена функция на щитовидната жлеза. По темата разговаряме с проф. д-р Александър Оскар.
Визитка♦ Проф. д-р Александър Оскар, д.м., има две медицински специалности – по неврология и по офталмология, както и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. От 2019 г. е началник на Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска“ и ръководител на Катедра „Офталмология“ на Медицинския университет в София. Председател е на учреденото през 2021 г. Българско дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика. Научните му интереси са в областта на невроофталмологията и детската офталмология. Специализирал е в САЩ и в Израел. |
- Проф. Оскар, какво представлява офталмопатията на Грейвс?
- В съвременната медицина се използва терминът тиреоид-асоциирана офталмопатия (ТАО). Заболяването е наречено на ирландския хирург Робърт Джеймс Грейвс, който през XIX век за първи път описва изпъкналите очи при пациенти с повишена функция на щитовидната жлеза. Немският лекар Карл фон Базедов описва заболяването независимо от Грейвс. В миналото състоянието е било познато като болест на Грейвс-Базедов.
- Да разбираме ли, че има връзка с т.нар. Базедова болест?
- Да, ТАО е автоимунно заболяване, което често съпътства Базедовата болест. ТАО обаче, може да възникне и при нормална, и при хипофункция на щитовидната жлеза. Организмът образува антитела, насочени срещу рецепторите на тиреоид-стимулиращия хормон (TSH), които освен щитовидната жлеза, засягат и антигени в меките тъкани на очната орбита, предизвиквайки възпаление и подуване.
- Кого най-често засяга това заболяване?
- ТАО рядко се среща в детска възраст, но често се диагностицира при млади хора, като честотата му нараства с възрастта. Жените са по-предразположени, като това се свързва с хормоналните влияния, които могат да засилят автоимунните реакции.
- Каква е връзката между ТАО и тютюнопушенето?
- Заболяването протича много по-тежко при пушачите. Цигарите увеличават възпалителните процеси в организма и правят пациентите резистентни към лечението Прилагаме терапия, но ефектът е слаб или липсва. Дори пасивното пушене може да утежни състоянието, затова пациентите с проблеми на щитовидната жлеза трябва напълно да избягват тютюневия дим.
- Наследствено ли е заболяването?
- Да, генетичната предразположеност играе роля. Пациентите с фамилна анамнеза за автоимунни заболявания – включително тиреоидни нарушения, са с повишен риск от развитие на ТАО.
- Кои са първите симптоми, които не бива да се подминават?
- Първите признаци са зачервяване на очите, чувство за сухота, дразнене и дискомфорт. Очите стават изпъкнали, а горният клепач се прибира нагоре, разкривайки повече от склерата (бялата част на окото). Мигането се разрежда, появява се усещане за чуждо тяло. В по-напредналите стадии могат да се наблюдават двойно виждане, повишено вътреочно налягане и дори нарушения в зрението.
- Как се диагностицира ТАО?
- Освен клиничния преглед, при който разпознаваме типичния вид на пациента, използваме и образни методи: ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – показва задебеляване на очните мускули, характерно за заболяването. Ехографията на орбитата помага за оценка на промените в меките тъкани на окото. Измерванията на очното налягане и подвижността на очите са необходими за оценка на тежестта на заболяването. Измерването на изпъкналостта на очите - т.нар. Екзофталмометрия, става с помощта на специален инструмент
- Възможно ли е заболяването да се сбърка с друго?
- Теоретично да, но по-често проблемът е в забавянето на диагнозата. Например, един от последните ми пациенти повече от три месеца е обикалял лекарски кабинети, без да получи правилна диагноза, защото при него заболяването засягаше само едното око, а не и двете – както е по-често срещано.
- Как протича заболяването?
- Различаваме три клинични стадия. Лека степен, която е с начални симптоми, без сериозни зрителни нарушения. Умерената степен се характеризира с повишено вътреочно налягане и нарушения в зрението, които изискват активно лечение. Тежката степен се нарича дистироидна оптична невропатия и е състояние, при което зрителният нерв се притиска и може да доведе до необратима загуба на зрение.
- Какви са възможностите за лечение?
- Прилагат се три варианта. Кортикостероиди във високи дози (пулстерапия) е основното лечение, което потиска възпалението, но има краткосрочен ефект. Хирургичното лечение е за по-тежките случаи и при него се извършва декомпресия на орбитата и корекция на кривогледството. Най-модерният подход е биологичната терапия, която таргетира автоантителата, причиняващи заболяването. В последната година имаме отлични резултати с това лечение, което потиска автоимунната реакция и спира прогресията на болестта.
- Колко ефективна е операцията и какъв е възстановителният период?
- Ефектът е дългосрочен, а възстановяването е бързо – пациентът може да се върне към нормален ритъм след ден-два, а след две седмици дори няма видими следи от интервенцията.
- Прилага ли се биологична терапия и в България?
- Да, в нашата клиника предлагаме най-съвременното лечение, което е регистрирано в САЩ и навлиза и в Европа. Очаква се съвсем скоро да бъде одобрено и в България. В момента предлагаме безплатно лечение на пациенти, които отговарят на критериите за терапия.
- Какъв режим трябва да спазват пациентите с ТАО?
- Здравословният начин на живот е задължителен: пълна забрана на тютюнопушенето, включително излагане на пасивен дим. Прием на селен като хранителна добавка – дозите се определят от лекуващия лекар. Умерена физическа активност – прекомерното натоварване може да влоши имунния отговор, но пълното обездвижване също не е препоръчително. Избягване на професии, изискващи добро зрение, при пациенти с тежки зрителни нарушения. Като цяло, 70% от пациентите имат лека до умерена форма на ТАО и могат да водят нормален живот, ако бъдат диагностицирани и лекувани навреме.
Мария ИВАНОВА
