Всяка година около 500 деца в България се раждат с вродени сърдечни малформации. Това са най-честите вродени аномалии и засягат между 8 и 10 на 1000 новородени или 1,3 млн. деца годишно в света. За да пораснат децата с вродени сърдечни малформации и да създадат свое поколение, от изключителна важност е тяхното своевременно диагностициране, лечение и проследяването им през целия живот. Какви са съвременните способи в ранната диагностика на тези заболявания, как се изявяват те и какво е лечението им, на тези въпроси отговаря проф. д-р Анна Кънева, началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница (НКБ).
Проф. Кънева е завършила медицина през 1979 г. с отличен успех. От 1980 г. е асистент в Клиниката по детска кардиология в НКБ. Има две специалности - детски болести и детска ревмокардиология. През 2008 г. защитава дисертация на тема “Резултати от оперативното лечение на деца с подклапна аортна стеноза, оперирани в детска възраст”. През 2010 г. получава научното звание “доцент”, а от 2017 г. е професор. Оглавява детската кардиологична клиника в болницата през 2014 г.
- Проф. Кънева, разкажете ни малко повече за Клиниката по детска кардиология, която ръководите.
- Клиниката по детска кардиология е с почти 60-годишна история. Тя е ункална за страната структура, в която се диагностицират, хоспитализират, лекуват и проследяват децата със сърдечносъдови заболявания от цялата страна. Най-чести са вродените сърдечни малформации, но се лекуват и другите сърдечно-съдови заболявания при детето - болести на миокарда и перикарда, нарушения на ритъма и проводимостта, артериална хипертония, инфекциозни усложнения на сърдечносъдовата система и др.
- Кои са най-често срещаните вродени сърдечни малформации и каква е тяхната клинична картина?
- Спектърът на вродените сърдечни малформации е много широк. От една страна, тяхната честота е между 8-10 на 1000 живородени. Т. е. всяка година около 1% от родените деца са със вродена сърдечна малформация. В конкретни цифри за България всяка година около 500 българчета се раждат с вродена сърдечна малформация. Спектърът им е много широк. Има такива аномалии, които са много леки, които са незабележими и не предизвикват нарушаване на хемодинамиката.
От друга страна, между 15- 20% от новородените деца с вродени сърдечни малформации са в толкова тежко състояние, че решаването на техния здравен проблем трябва да стане в периода на новороденото. Това са т.нар. критични кардиопатии. По отношение на клиничния спектър най-общият разделителен признак е цианозата. При една част от вродените сърдечни малформации има смесване на венозна и артериална кръв и децата са със синкаво оцветяване на кожата. Другите са розови.
При тях се чува шум, може да има сърдечна недостатъчност, но това не се вижда на пръв поглед. А иначе като най-честа сърдечна малформация това е дефектът в междукамерната преграда.
Проф. д-р Анна Кънева
- Казахте, че невинаги наличието на сърдечносъдова малформация е видима. Какви са съвременните способи за ранната диагностика на тези заболявания?
- Изключително голям напредък има в диагностиката на сърдечносъдовите заболявания и специално на вродените сърдечни малформации. Основно място заемат неинвазивните - безкръвните методи на изследване, каквото е ехокардиографията. С помощта на ехокардиографията вродените сърдечни малформации могат да се диагностицират още вътреутробно - т.е. по време на бременността на жената, след 18-ата - 20-ата седмица. А след раждането ехокардиографията уточнява диагнозата и позволява проследяване на еволюцията - естествена, ако не са лекувани с операция или интервенционнални методи, или следоперативна, ако са оперирани, защото оперираното сърце не е здраво сърце.
Други неинвазивни методи, които широко се използват са 24-часовите записи на сърдечния ритъм и артериално налягане, оценката на поносимостта към физическо натоварване с кардиопулмонален стрес тест, ядреномагнитният резонанс. Без съмнение рентгеновите методи на изследване имат своето място - сърдечна катетеризация и компютъртомография.
Разбира се, голям напредък има и в лечението
Класическото лечение на огромната част от вродените сърдечни малформации е било и до голяма степен остава хирургичното. Но след 80-те години и особено след началото на 21-ви век все повече нараства относителният дял на неоперативните интервенционални методи на лечение - т.е. то се извършва в катетеризационната зала под рентгенов контрол.
- Каква е ролята на общопрактикуващите лекари и педиатри в диагностиката, лечението и превенцията на сърдечносъдовите заболявания при децата?
- Ролята е много голяма и аз бих могла да я разгледам в няколко аспекта. Първо, по отношение на вродените сърдечни малформации, които са най-честите нарушения на сърдечносъдовата система в детската възраст, педиатрите и общопрактикуващите лекари трябва да могат клинично да оценяват пациента. И второ, което е основно, трябва своевременно да го насочват за консултация и след това да спазват препоръките, които са дадени на база специалните и специфичните методи на изследване, когато е поставена точната диагноза.
Разбира се, общопрактикуващите лекари трябва да съветват пациентите за спазване на природосъобразен начин на живот, за избягване на рисково поведение и на рискови фактори за останалите сърдечносъдови заболявания, които могат да се изявят в детската възраст, каквото е например артериалната хипертония.
- В последните години се заговори за зачестилите случаи на артериална хипертония при децата. Какви са причините за това?
- За артериална хипертония в детската възраст се говори в последните няколко десетилетия, когато започва регулярното мерене на артериалното налягане с използването на специални маншети при деца
Повишеното артериално налягане може да е клиничен симптом на заболяване на друг орган или система. Това е т.нар вторична хипертония и тя се среща във всяка възраст, включително при новороденото дете.
Това, за което питате, са вероятно случаите на първична артериална хипертония. Т.е. хипертонията, при която не се намира друга причина за повишеното артериално налягане. Действително честотата й нараства в цял свят, включително и у нас и тя е от порядъка на 5% при децата над 10-годишна възраст. Една от причините за това нарастване на честотата е начинът на живот. Обездвижването, наднорменото тегло, фамилната обремененост са все фактори, които обуславят високото кръвно налягане в юношеството. Прекомерната употреба на консервирани храни, на сол, на кофеинсъдържащи напитки, рисковото поведение също води до повишено артериално налягане. Препоръките са артериално налягане при деца над 10-годишна възраст да е под 120/80mmHg.
- Във вашата клиника има ли ковид отделение и как стои въпросът със заразени с коронавирус малки пациенти, страдащи от сърдечносъдови заболявания?
- В Национална кардиологична болница има разкрити ковид отделения за възрастни пациенти. Децата, които са с доказано остра COVID-19 инфекция, се хоспитализират на други места - в Инфекциозна болница, в Специализираната болница по детски болести и в “Пирогов”. Така че ние не лекуваме остри ковид пациенти. Но започваме да лекуваме късните усложнения на ковид инфекцията.
Смяташе се, че децата не са засегнати от вируса или ако са, то това е в по-малка степен и това действително е така. Децата са не повече от 10% от заболелите и преболедувалите и огромната част боледуват леко. Но при част от тях инфекцията засяга много сериозно целия организъм. Отключва се патологичен имунен отговор, буря, която може да увреди освен бял дроб и сърце също така бъбреци и мозък. Всъщност такива деца попадат при нас. Вече сме хоспитализирали четири деца със сериозни сърдечни увреждания след прекарана ковид инфекция.
Румяна СТЕФАНОВА
