Проф. д-р Атанас Йонков: Ракът на дебелото черво се „подмладява”

Ракът на дебелото черво е сред най-коварните и смъртоносни заболявания, което всяка година покосява хиляди хора в България. В продължение на десетилетие той може да остане скрит, а когато се появят първите симптоми, е напреднал значително. Въпреки това лечението е трудно, но не и невъзможно. Кои са първите “сигнални лампички” за колоректалнен карцином, как се диагностицира той и какво е неговото лечение - на тези въпроси отговаря проф. д-р Атанас Йонков, началник на Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия в Александровска болница. 

Проф. Йонков има две специалности - по обща хирургия и онкология. Специализирал е съвременна противотуморна терапия в Австрия и чернодробни трансплантации във Франция. Участвал е в над 90 чернодробни трансплантации и експлантации от кадаверичен донор. Член е на Българското хирургическо дружество, Българската асоциация на хирурзи, гастроентеролози и онколози. 

- Проф. Йонков, какво представлява ракът на дебелото черво?

- Ракът на дебелото черво или колоректалният карцином е едно от все по-актуалните онкологични заболявания на новото време и е свързан най-вероятно с вредните  фактори на околната среда - въздух, вода, вредни лъчения, храна. Поради което той измества вече рака на белия дроб или си съперничи с него по първенство в надпреварата на онкологичните заболявания. Най-често се обхваща правото черво и останалите отдели на дебелото черво.

- Каква е честотата на заболеваемост от този карцином и има ли той предпочитание към възраст и пол?

- За съжаление, възрастовата граница спада и вече е в рамките на третата и четвъртата декада от живота на човек.  По отношение на пола предпочитанията, ако това може да бъде някаква метафора, е към мъжете. Предполага се, че физическата активност и свързаният с нея неправилен режим на хранене, а вероятно и с други вредни фактори в начина на живот, води до по-честата заболеваемост на мъжкия пол.

Данните за честотата на заболяване в момента е трудно да се определят точно, тъй като през последната година световното страдание от ковид пандемията нарушава статистическите показатели, понеже инфекциозният показател е на преден план. Много от хората, които са пострадали от ковид и са носители също на такъв рак, загиват, но няма как да се направи точна преценка коя е водещата причина за фаталния изход. Поради това не можем да кажем колко се е увеличила честотата на заболяването.

- Споменахте вредните фактори на съвремието като причина за поява на рак на дебелото черво, но доколко наследствеността е рисков фактор за заболяването? 

- Безспорно наследствеността винаги има значение, тъй като вече в модерната медицина генната предразположеност и откриване на гени носители при хора, предразположени към рак на дебелото черво, си е рисков фактор. Но той сам за себе си не може да обуславя появата на рака. За да се появи, е необходимо и въздействието на преки физически и химически фактори, които идват от околната среда.

Самото слънчево греене, което е наситено със страшно много ултравиолетови лъчи, тъй като естественият слой на въздуха, който ни защитава, е все по-рядък и по-рядък - унищожен от промишлената дейност и от парниковия ефект, е причина да се появяват вече много кожни промени, които водят до появата на циркулиращи свободни радикали, които  могат да бъдат в основата на възникването на рака. Т. е. и неочаквани вече причини възникват за него.

Иначе стандартните, основните причини за колоректалния карцином са храната, консервантите в нея, продукти, които предразполагат към повишаване на секрецията на вътрешните органи на храносмилателния тракт. Т. е. прекалено много пикантни храни, свързани със специални овкусители и соли, които се прибавят в храната като сбор от много и най-разнообразни изкуствени химически подправки. 

- Какви са симптомите, първите “сигнални лампички” на заболяването?

- За съжаление, в латентния, началния период на рака няма никакви симптоми. Пациентите се чувстват прекрасно и не биха могли и в бъдеще време да се досетят, че нещо се случва с дебелото им черво. Обикновено, когато възникне някаква начална дискретна проява - това е необосновано леко подуване на корема, необосновано гадене, съвсем незначително отслабване на тегло, промяна в ритъма и начина на посещение в тоалетната, пациентът търси консултацията с лекар. 

Червеното месо увеличава риска от рак на дебелото черво при жените

Това са леки диспептични смущения, което ще рече, че по някакъв начин приемането на храната и ритъмът на хранене на този пациент както и оплакванията, свързани с поемането на най-разнообразна храна, са неспецифични и със сигурност са нехарактерни за ежедневието му.

За съжаление, ако в този период пациентът не си обърне внимание, а те трудно ще му направят впечатление, освен ако не продължат по-дълъг период от време, и при съвременното ни всекидневие, при забързания начин на живот е много трудно човек да осъзнае, че нещо се случва с него. Чак когато се появят характерните за едно злокачествено заболяване симптоми - слабост, немощ, побледняване, отвращение към някои храни, непоносимост към други, нарушение на ходенето по голяма нужда, регулярно появяващи се признаци на изразено неразположение, тогава той обикновено търси лекарска помощ.

И по вече медицинските симптоми и изяви на болестта, свързани с анемия, се диагностицира, че пациентът страда от предполагаемо злокачествено заболяване, което с методите на модерната медицина бива много бързо открито. 

- Как се поставя диагнозата?

- В модерните гастроентерологични и хирургични клиники арсеналът от диагностични методи включва абсолютно всички съвременни средства за образна диагностика. Като се започне от директното визуално наблюдение - или огледът на дебелото черво с помощта на фиброоптични уреди, и се премине през индиректното наблюдение чрез ядрено-магнитен резонанс, компютърен томограф, различни контрастни методи. С тези методи за диагностика може да се достигне до откритието на туморна маса с много малък обем, но, за съжаление, често вече с разсейки в други органи. 

- Повечето пациенти се притесняват или страхуват да си направят колоноскопия...

- Колоноскопията е златен стандарт за скрининг и диагностика на рака на дебелото черво. Истината е, че според законите на нашата държава не се изисква анестезия по време на изследването, но според правилата за добра лекарска практика, които са приети от Българския лекарски съюз и които са част от морално-етичния кодекс на всеки лекар, тъй като тези изследвания са болезнени - имам предвид гастро- и колоноскопия (оглед на стомаха и директен оглед на дебелото черво), те се извършват с упойка. Така че няма от какво да се притесняват пациентите.

- Операцията ли е единственото спасение при рак на дебелото черво?

- Хубавото е, че лечението на рака на дебелото черво може и в днешно време е съвкупност от три вида методи за лечение, като хирургичният винаги е основен, но отдавна вече не е на първо място. Това са методите на химиотерапията - т. е. повлияване с противотуморни средства в огромен обем да се спаси тялото от заболяването, ако то вече е взело надмощие; премине се през методите на лъчетерапията - облъчване с рентгеново лъчение, което даже в най-модерната медицина има свои подразновидности, които, за съжаление, са доста скъпи, но изключително ефективни.

И, разбира се, на трето място е хирургичният метод на лечение, който при помощта на другите два метода може да бъде в много висок процент - над 80%, радикален. Т.е. да се създаде възможност да бъде “изчистен” организмът на пациента от раковата тъкан.

- Какво трябва да бъде поведението на пациент, претърпял такава операция? Нормално ли е неговото всекидневие?

- При повечето локализации на рак на дебелото черво, т. е. тези, при които с операция или без нея е стопен туморът, но е запазен чревният пасаж, какъвто нормалната анатомия на човек познава, всекидневието му е абсолютно нормално. Пациентът е 100% работоспособен преди и след операцията. Проблемът са пациенти, при които се налага  чревният пасаж да бъде прекъснат преди неговото естествено анатомично прекратяване и тогава вече, за съжаление, тези операции инвалидизират пациентите и нарушават тяхното качество на живот. 

Това са пациентите със стоми - т. е. с извеждане на дебелото черво преди неговия естествен завършек, когато раковият процес е обхващал края му и, за съжаление, той е трябвало да бъде отстранен изцяло. В тези случаи е нарушен комфортът на живот, но пък за сметка на гаранцията. При правилно извършена операция, при добре стикована терапия - т. е. при използване на т. нар. мултидисциплинарен подход, такива пациенти имат преживяемост над 10 години и те отпадат от отчет в онкологичните диспансери. 

- Има ли профилактика срещу рака на дебелото черво и какъв съвет бихте дали на хората, за да не стигат до вашата клиника?

- Първият съвет, който бих си позволил да дам, е да бъдат по възможност, въпреки трудностите на всекидневието, по-критични към своето здраве. В България една от най-добрите страни на здравеопазването ни е възможността на всеки отделен здравноосигурен пациент при добро желание да достигне до личния си лекар много бързо и оттам до съответния специалист - също доста бързо. Т. е. в рамките на няколко седмици той може вече да попадне при добър специалист. Което, повярвайте ми, в близките до нас изключително развити държави в Европа не е възможно.

- Т. е. профилактичните прегледи са в основата?

- Най-малкото профилактиката, която може личният лекар да направи, което обаче няма да се случи, ако пациентът не преследва такава цел.

- А кой е вторият съвет?

- Вторият съвет е да се търси упорито помощ. Обикновено пациентите много бързо и лесно се съгласяват, когато чуят добра дума най-често от рода на: “Нищо ти няма!”. Нищо му няма, но човекът чувства, че има някакъв проблем и очевидно не е удовлетворен от “Нищо ти няма!”. Тогава трябва да потърси консултация и с друг специалист, ако се наложи и с трети, които може би ще имат друго мнение по въпроса. 

Фруктозата причинява рак на дебелото черво

Най-важното нещо на раковото заболяване, пак казвам, на първо място е профилактиката, на второ място - диспансеризацията и проследяването. 

Голяма част от пациентите неглижират заболяването и по една или друга причина не искат да посещават диспансерите. Тези пациенти губят възможността периодично да бъдат проследени, проверени за развитие на разсейки или за рецидив на заболяването, или за ново заболяване на друго място, което е проблем на модерното ежедневие. 

- Казахте, че ковид пандемията е причината много хора да не се диагностицират, да не се лекуват навреме. Но какво е поведението на ковид при вече болни ваши пациенти?

- И в момента имаме такива пациенти. В нашата болница се създаде ковид хирургично отделение,  което се занимава с онкологична хирургия на дебелото черво. То обслужва два типа пациенти - оперирани, след което са открити симптоми на ковид, и те попадат в зоната на носители на два типа заболявания - своето онкологично, което е разрешено по хирургичен начин, и съответно - ковид инфекцията.

И другият вариант е, ако пациентът е с ковид и е носител на онкологично заболяване. Той също бива хоспитализиран първично в ковид отделението за подготовка и ще бъде опериран там, ако няма начин да се забави операцията, поне докато се излекува от коронавируса. И това е един от плюсовете на нашата болница, че може да си позволим да обслужим паценти с ковид, които са и носители на онкологично заболяване.

- Препоръчвате ли на вашите пациенти, преживели операция или друг вид лечение от рак на дебелото черво, да се имунизират?

- Задължително. Най-доброто лечение на инфекциозните заболявания е имунизацията, така че да се създадат антитела в организма на човек срещу съответния вирус. Това най-бързо и най-ефективно се създава с ваксина. При пациентите, носители на онкологично заболяване, дори и тези, които са на химиотерапия - т. е. с компроментиран имунитет, се препоръчва ваксинация.

Искам да кажа, че няма никакъв доказателствен материал, че ако си избереш ваксината на “Пфайзер” или на “Модерна”, или на “АстраЗенека”, то в единия случай ще получиш по-висока сигурност, отколкото в другия. Няма такава зависимост. Разликата е само в имунологичното действие като интимен молекулярен механизъм. Но иначе ефектът е един и същ. 

Румяна СТЕФАНОВА