На 15 март отбелязахме Световния бъбречен ден, като мотото тази година беше “Бъбречно здраве за всеки по всяко време”. По този повод в Пампорово се състоя Пациентска академия за трансплантирани и диализирани пациенти с участието на водещи специалисти в областта на нефрологията, травматологията, дерматологията и гастроентерологията.
Ето какво отговори на пациентите проф. д-р Емил Паскалев - началник на Клиниката по нефрология на Александровска болница и председател на Българското нефрологично дружество.
- Проф. Паскалев, какви пациенти основно лекувате?
- От 40 години с министерска заповед Втора нефрологична клиника на Александровска болница е определена за клиника по трансплантация, за да поеме грижата за трансплантираните. Така е и до днес. Нашата клиника освен това лекува пациенти от цялата страна с най-тежките бъбречни заболявания, гломерулонефритите. Имаме голям опит с имуносупресията, какъвто нямат в другите нефрологични клиники. Затова прехвърлят тези пациенти към нас.
Тези 13 продукта са истински спестители! Забравете за тежестта в корема и други проблеми!
Ние лекуваме и диализни пациенти с усложнения, особено тези на перитониална диализа. Още една клиника в София лекува тези пациенти - нефрологията в “Царица Йоанна”-ИСУЛ. В крайна сметка натоварването на нашата клиника е по-голямо, отколкото можем да поемем нормално. Освен това се занимаваме и с амбулаторно лечение и наблюдение на трансплантирани. Имаме и направление редки болести. Всеки ден работи приемно-консултативният ни кабинет, където колегите са ангажирани извън работното си време в клиниката, което е 160 часа месечно. Наистина са много натоварени.
- Колко бъбречно трансплантирани наблюдавате в клиниката и какво е тяхното състояние?
- В момента наблюдаваме 670 бъбречно трансплантирани, които са над 18-годишни. 61% от трансплантираните са мъже, защото те по цял свят боледуват по-често от бъбречна недостатъчност. Най-дълъг живот след трансплантация е 32 години и пациентът продължава да живее. Трансплантирани българки са родили 21 деца, някои от жените имат и две деца. Естествено, броят на бъбречнотрансплантираните мъже, които са станали бащи, е много повече.
Имаме пациенти, които са достигнали нормална преживяемост, каквато имат напълно здравите хора. Трансплантираните успешно се връщат в обществото. По наши данни 68% възстановяват трудоспособността си, работят, плащат данъци, включително здравните си вноски.
Проф. д-р Емил Паскалев
- Колко души са в листата на чакащите за бъбречна трансплантация и колко са на диализа?
- Бъбречната трансплантация в България е три пъти и половина по-евтина в сравнение с диализното лечение. Забележете обаче, че в листата на чакащите за бъбречна трансплантация са около 1050 души, а на диализа са около 4000 души. От тях почти всички трябва да са в листата за трансплантации, но по една или друга причина, не са. Когато бъбречната функция падне под 10%, се прави заместващо лечение с диализа. Пациентите обаче трябва да се подготвят за трансплантация още преди да минат на диализа, защото така е по-добре за тях. За трансплантация трябва да се готвят пациенти с 20 - 30% функция на бъбреците. Но това обикновено не им се обяснява.
Диетолози изброиха храните, които не трябва да се консумират студени
Честотата на хроничната бъбречна недостатъчност в България е 12,74%, тоест всеки осми българин. Над 4000 се лекуват по Здравна каса с еритропоетин, което означава, че са с около 15% до 30% функциониращ бъбрек. От което следва, че в листата за чакащи за трансплантация на бъбреци трябва да има 16 000 души. Само че в нашата здравна система никой не се грижи за подготовката на пациентите за трансплантация. Това е оставено единствено на тях. Ако имаше 16 000 души в листата за чакащи, разбирането на институциите за важността на донорството и трансплантациите щеше да е друго.
Преди 10 години първата ни цел беше пациентът с тежко бъбречно заболяване да остане жив. Тези заболявания за кратък период водят до бъбречна недостатъчност. Сега целта е пациентите ни да останат живи, но не на диализа. Вече работим по варианта диализата да бъде далечна перспектива.
- Тези 16 000 българи с различна степен на бъбречна недостатъчност знаят ли, че за тях най-добрата перспектива е да бъдат включени за трансплантация?
- По-голямата част от тях не знаят. Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) първа степен е при човек с нормален креатининов клирънс 70 мл на мин, без болка, само лабораторните изследвания показват белтък в урината или едно плюшче кръв. Пациентът все още не усеща нищо, нищо не го боли, но това е хронична бъбречна болест първа степен и е важно да не се пропуска. При хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) втора степен и креатининов клирънс под 60 мл на мин вече няма връщане назад, настъпила е необратима бъбречна увреда. Нефрологът може само да забави с лечението си този прогресивен ход.
Американски учени установиха как кафето и чаят причиняват рак
Нашата идея е да хващаме пациентите в първа степен, когато всичко може да се върне назад. От 60 до 30 мл на минута са първите изяви на заболяването.
Най-често се появява хипертония и пациентите отиват обикновено при кардиолози. Затова не знаят, че имат бъбречно заболяване. Под 30 мл на мин креатининов клирънс настъпват тежки изяви на ХБЗ и няма как пациентът да не стигне до нефролог. Тези пациенти вече трябва да са в листата на чакащите за трансплантация. Но това не се случва често.
- Има ли страх от трансплантиране у хората?
- Може и да съществува, но според мен пациентите трябва да се страхуват повече от диализата.
- Какво правите, за да се увеличи броят на трансплантациите в България?
- Само при живото донорство нещата опират до нефролозите. Ние, уви, нямаме отношение към откриването на трупни донори. За това е отговорна Изпълнителната агенция по трансплантации. От края на февруари 2020 г. тя няма да съществува самостоятелно. Това какво ви говори!? Според мен ще западне трупното донорство. То и сега е изключително ниско. Песимист съм на 100%, въпреки че изобщо не ми се иска да е така.
По отношение на живото донорство, ще продължаваме да работим при всеки пациент, който има възможност да намери подходящ роднина. Който няма такава възможност, може да се подложи на кръстосано донорство в някоя европейска страна. В България кръстосаното донорство не е разрешено административно. Не защото не можем да ги правим, а защото кръстосаното донорство е свързано с повече харчове. Институциите са заинтересовани само да се намали консумацията на финансови средства. Ако кажем, че едно лечение струва 5 лева, те искат да го направим 1 лев.
- Защо се налага потискане на имунната система при трансплантирани?
- За да може да функционира трансплантираният бъбрек, той трябва да бъде защитен от атаките на имунната система на гостоприемника. Колкото и донорът да е близък роднина - майка, баща, брат, сестра, включително еднояйчни близнаци, винаги организмът на гостоприемника атакува органа Затова трябва да разчитаме на имуносупресия. В България се използва цялата гама от съвременни медикаменти за потискане на имунната система при трансплантирани, с малки изключения (делатосепт, тъй като фирмата, която го произвежда, няма търговски интерес да го регистрира в България).
Професор от Хайделберг посочи 3 начина за предпазване от рак
И всички тези медикаменти - кортикостероиди, цитостатици и калциневринови инхибитори - са оригинални. Колкото и да се развива имуносупресията, тя не е идеална. Тя има много странични ефекти, които са по-тежки от самия супресивен ефект. Например някои водят до стомашно-чревни разстройства.
Заедно с имуносупресията върви и очистване на антителата, което става с плазмообмен (плазмоферезата в частност). По света най-широко се използва, защото е много ефективен. У нас обаче е забранено да го използваме в нефрологията. Използва се само в хематологията при някои малигнени кръвни заболявания.
Не ни разрешават също да изписваме моноклонални антитела, които струват десетки хиляди левове. Изписват ги други специалисти, за да стигнат до пациента./zdrave.to
Интересни факти
► Трансплантираният бъбрек е лишен от нерви и не боли, но има чувство за допир, натиск и т.н.
► Трансплантираният бъбрек, ако е десен на донора, се слага отляво на гостоприемника. И обратно.
► Има трансплантирани българи, приключили земния си път на повече от 80 години и с функциониращ донорски бъбрек (креатинин малко над 70). Те са починали по друга причина - най-често от инсулти, инфаркти, диабет.
► Жените живеят по-дълго с трансплантиран орган.
► Първата в света успешна трансплантация на бъбрек е през 1954 г. между еднояйчни близнаци, млади мъже.
► На 24 декември 1968 г. в Института за спешна помощ “Пирогов” е направена първата бъбречна трансплантация на дете. Донор е друго дете с несъвместима с живота малформация на мозъка. Бъбрекът не тръгва, защото е недоразвит. Една година по-късно, 1 март 1969 г., е направена първата успешна бъбречна трансплантация, 50-годишнината от която чествахме на 11 март. Трансплантираната е жена с балканска ендемична нефропатия, заболяване, от което България е била най-засегната и все още не се знае причината. В днешно време вече не се открива това заболяване. Донорът е мъж с тумор на мозъка и увреждане, несъвместимо с живота. Екипът, извършил трансплантацията, се е подготвял две години. Първата трансплантация - в Александровска болница - е успешна, тъй като започва бъбречна функция на графта (дарения орган). След втория месец обаче трансплантираната жена умира от пневмония. По това време пневмонията е била една от основните причини за смърт при всички хора, а трансплантираните са били обречени при пневмония.
Мара КАЛЧЕВА
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
