Проф. д-р Ива Христова, д.м.н., е директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Тя е професор, доктор на медицинските науки, с 30-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията, имунологията. Има богат опит в клиничната микробиология, епидемиология на предаваните с вектори инфекции, разработване на молекулярни и серологични методи за диагностика, въвеждане на генетични методи за диагностика, акредитация на лаборатории, стандартизация на лабораторни методи. 

По време на научната си кариера проф. Христова има редица публикации и участия в 11 проекта, от които 4 европейски и 7 български. През трудовата си кариера тя има 9 специализации, от които 5 в САЩ, 2 в Германия, една в Холандия и една в Румъния. Удостоена е с 8 награди от национални и международни научни организации, вкл. награда Morrison Rogosa на Американската асоциация по микробиология за принос в медицината. 

Проф. д-р Христова е зам.-председател на Българската асоциация на микробиолозите; член е на Съюза на учените в България; на Българското медицинско дружество по микробиология; на Българското микологично дружество;  на Българския лекарски съюз; на Европейското дружество по клинична микробиология и инфекциозни болести. Председател е на Експертния съвет по вирусология към Министерството на здравеопазването.

Както всяка година по това време, припомняме основното и характерното за кърлежово-предаваните инфекции. По темата разговаряме с проф. д-р Ива Христова, д.м.н., директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). 

- Проф. Христова, променя ли се кърлежовата активност всяка година или винаги следва един и същ ритъм? 

- Като цяло кърлежовата активност в страната е най-висока през пролетта и есента – месеците май и септември. Малки вариации се наблюдават през годините във връзка с по-ранно или по-късно настъпване на благоприятните за развитието на кърлежите температура и влажност. Но това е времето на максималната кърлежова активност. А иначе кърлежите се активизират дори и при няколко слънчеви дни, още в края на зимата, и остават активни до края на годината.

- Къде най-често се впиват кърлежите и защо не можем да ги усетим?

- Не можем да ги усетим, защото впиването на кърлежа е абсолютно безболезнено, тъй като той отделя болкоуспокояващи вещества заедно с тези, които го задържат здраво за тялото ни. По принцип гостоприемници за малките кърлежи са мишки, лалугери, костенурки, таралежи - все горски животинчета. Всъщност ето по този начин се поддържа инфекцията, или по-точно - това са редица инфекции, които циркулират между кърлежа и неговия гостоприемник. 

Впоследствие заразените кърлежи пренасят инфекцията нататък. И още нещо съществено: за да предаде инфекцията, на кърлежа му трябва време. Той трябва да престои не половин или една минута върху тялото на човека, дори не няколко часа, а много часове наред – 6, 7, 8. Затова винаги апелирам за следното: излязъл си сред полето, случило ти се е точно на теб да се залепи кърлеж: сваляй го сам или отивай в болница! Кърлежът не трябва да се оставя на тялото. 

Ако човек обаче се намира в планината, в кошарата, по-добре е да опита да се справи сам, макар че кърлежът не трябва да се скъса. Още нещо полезно да кажа на вашите читатели: когато отскоро се е запил, кърлежът пада много лесно. Ако седи по-дълго време, тогава е по-трудно да се премахне. А когато е седял много дълго време, отново пада лесно, защото вече се е нахранил и като го бутнеш - пада, но това става след 2-3 дни. Най-добре е да се случи в първите часове, лесно излиза. 

Ето това е моят съвет към хората. Кърлежите най-често се впиват в задколенните ямки, в задната част на главата, в косата или в подмишничните ямки. По принцип кърлежът не се забива там, където отначало е попаднал, той пълзи активно и си търси по-тънка кожичка, където по-лесно да стигне до капилярите. Нали затова е кръвосмучещо. При децата по-чести са ухапванията по главата, а при възрастните по-скоро пролазват по крака. 

- А кой е най-безобидният и удачният начин да се свали кръвосмучещото от тялото?

- Най-безобидният начин е с пинсета или с метална бримка. Ако не иска да излезе, защото вече е седял там едно денонощие, доста се е свил, тогава се прилагат различни хватки за умъртвяване. Смята се, че ако се намаже с мазнина, с масло, кърлежът се умъртвява, но истината е, че при това положение той  все едно повръща.

Защото се задушава и това, което не е успял да предаде, т.е., ако борелиите, които са в червата му и които причиняват лаймска болест, не са успели да стигнат до слюнчените жлези и той да зарази човека, този пасаж от червата се ускорява и може да се предаде заразата.  Затова, ако видите, че не се получава, че не успявате, тогава тичайте за медицинска помощ, защото там разполагат с много добри варианти. 

Проф. д-р Ива Христова

Освен това в аптеките се продават едни специални бримки за сваляне на кърлежи. Хората, които имат кучета, са вече много сръчни в свалянето на кърлежите с такива бримки, тъй като те успяват да хванат кърлежа съвсем в кожата. А това е много важно - не да се тегли за края, а да се хване основата му. Има и други способи, например приспособление като кози крак. Прилича на вилица, но само с два бода. С него всъщност се натиска кожата навътре и с дъното на тази „вилица” се заклещва кърлежът. И съответно се измъква. 

- Как могат родителите да предпазят децата си от ухапване? 

- Искам да предупредя родителите, че ако искат децата да си поиграят на тревата, а малките да лежат по полянките, то на всяка цена да използват по възможност много голям и светъл чаршаф, с идеята кърлежът да бъде забелязан като минава, за да може максимално да е отдалечено детето от него. Това е много важно. Искам да отбележа още нещо много важно, непрекъснато го повтарям на моите пациенти - не се страхувайте. 

Да, бъдете внимателни, но не изпадайте в излишна паника. Няма смисъл да се нагнетява напрежение. Да, избягвайте проблемните места, премахвайте кърлежите, като ги забележите по тялото, но не изпадайте в паника наистина. Не си мислете - ох, ухапа ме кърлеж, ще умра. Не бива да се изпада в паника. 

Да, кърлежите не са безобидни, но няма опасност. Имайте предвид, че само 10 на сто от запилите се върху нас кърлежи успяват да предадат инфекцията. При нас в лабораторията се правят изследвания и на пациенти, и на кърлежи, заразени с борелии. Виждам, че дори и да е заразен кърлежът, не е задължително той да предаде инфекцията на човека. Най-общо казано: сериозна инфекция, която налага внимание, но не и паника. Не всеки кърлеж е опасен, а и не всеки заразен кърлеж предава инфекцията.

7 митове за ухапването от кърлежи: Тази информация ще запази здравето ви!

- Проф. Христова, да припомним основните елементи на профилактиката.

- Основната профилактика се изразява първо в това да не се допусне възможността човек да бъде ухапан от кърлеж. Това е най-добрият вариант. Знаем, че в парковете и градинките има най-много кърлежи, но е важно да ходите по алеите - колкото по-широки, толкова по-добре. А не по малките пътеки край храсталаците. Ако пък сте на вилата, поддържайте тревата окосена, да няма влага, слънцето хубаво да я напича, защото кърлежите не обичат жегата. Не им е добре да ги напича слънцето. На тях им допадат гниещи клонки, места с влага. Искам специално да отбележа, че много кърлежи има по гробищата. 

Нека хората, които ходят там, да знаят, че ще има много кърлежи. И да вземат съответните мерки. Кожата да е плътно завита с дрехи. Жените да са с чорапогащници, панталони - хубаво загащени, стегнати, както и със загърнати добре ръкави. На мъжете се препоръчва да слагат панталоните в чорапите, колкото и да не им харесва това. Това е начинът човек да се предпази. Има и репеленти за кърлежи, т.е., вещества, които ги отблъскват от кожата, от дрехите, те са ефикасни също. Със специални смеси се напръскват и поляните. 

И в крайна сметка, ако не сте предприели тези мерки, ако така или иначе не сте направили нищо, за да се предпазите, то след като се върнете у дома, оглеждайте всяка бенка, всяка брадавица да не би да се окаже кърлеж. И за да разберете как да ги различите, запомнете: бенките са на нивото на кожата, брадавиците са на краче като гъбка, а кърлежите се забиват под ъгъл близо 45 градуса, седят косо и като се вгледа човек, вижда, че крачетата на кърлежа са събрани под тялото му.

Лаймската болест е сериозно заболяване

„Най-характерната проява в ранната фаза на Лаймската болест е т.нар. мигрираща еритема. Започва с едно червено петно, което обаче нараства много бързо и се появява обикновено една-две седмици след ухапването. Малкото зачервяване, което се появява веднага след ухапването, още в първите ден-два,  като раничка от кърлежа, не е лаймска болест. Тя има инкубационен период.  Минава един „светъл период”, както го наричаме, през който няма никакви оплаквания на мястото поне седмица, 10 дни, 2 седмици. И чак тогава се появява, и то изведнъж, зачервяване, което е доста голямо. 

Изведнъж на мястото на ухапването се появява петно, голямо поне 3, 4, 5 см. Започва да расте с милиметри на ден, така че за няколко дни то видимо нараства. Затова се нарича мигрираща еритема, защото тя все едно се разхожда. И тази еритема всъщност е възпалителният процес в кожата от постъпването на борелиите в нея. Това е битката на нашия организъм, на нашите левкоцити с борелиите.  

Това е първият стадий на болестта. Нарича се ранна локализирана еритема, защото е ранен стадий и все още е локализирана в кожата. Това е идеалният момент за лечение. На такъв ранен стадий дори само 2 седмици или най-много 15-20 дни антибиотици са достатъчни за излекуването.

Ако тази еритема не се лекува или се третира неадекватно, тя расте, расте и понякога става огромна. Може да достигне до 30-40 см в диаметър. Но... в един момент изчезва! Обаче борелиите влизат в кръвта. Всъщност те винаги влизат, когато еритемата не е толкова голяма и тогава организмът се справя. 

Но, ако не се лекува дълго време, борелиите вече влизат в голямо количество и организмът няма как да се справи сам. А като навлязат в организма, те си имат „любими” места, към които обикновено се насочват. Едно от тях е нервната система, която включва както периферна нервна система, т.е., невроните, нервните влакна, така и централната нервна система, т.е., главния и гръбначния мозък. Където съответно борелиите причиняват възпаление. 

Ефективни начини да се предпазите от кърлежи и какво да правим при ухапване

Другата „мишена“ са ставите - коленните, лакътните, глезенните и тези на китката. И там вече лечението трябва да е постоянно, с няколко курса антибиотици. Освен това не е сигурно дали ефектът ще бъде на 100%. И третата „мишена” е кожата, но, така да се каже „атакувана отвътре”. Появяват се червени петна, но те не са следствие от ухапването, а са възникнали по кръвен път. Характерното е, че тези зачервявания са с големина 3-4 см, но вече са много на брой, поне десетина и най-често се появяват по гърба. Възможно е също така засягане на очите и сърцето.

По отношение на ставите се появяват болки в коляно, глезен, лакът, рамо, обикновено несиметрично, например засегнато е само едното коляно. Не са болки, появяващи се вечер от натоварването на коленете през деня, с една дума – не са от артроза. Възпалението най-често засяга не всички стави, в началото може да са само една или две. Тези болки в ставите не се успокояват буквално от нищо освен от антибиотици. 

Относно нервната система: по-често при децата се появяват менингит, миелит също - това е възпаление на гръбначния мозък. Може да се появи и възпаление на черепно-мозъчните нерви, което се изразява в парализа на лицевия нерв, среща се при деца и при възрастни. Всъщност имаме доста случаи на такава изолирана парализа на лицевия нерв. Минало е доста време от ухапването, или пък въобще не е било забелязано такова. Но в крайна сметка се открива, че е Лаймска болест и тогава състоянието се повлиява от антибиотици. 

Относно периферната нервна система, болките се проявяват по-често при възрастни хора и наподобяват страданието при ишиас - по хода на седалищния нерв, както при дископатия. Проявява се плексит например, възпаление на неврона.   

Поне 2/3 от случаите, ако не и 3/4 са ранна Лаймска болест. Вторият стадий възниква месеци - от няколко седмици, до няколко месеца след заразяването. Тук е мястото да изтъкна, че първите два стадия подлежат на перфектно излекуване. Третият стадий, или късна Лаймска болест, възниква години след заразяването. И тук това, което е засегнато, понеже е хронично възпаление, траело дълго време, остава необратимо.

Т.е., говорим за хроничен артрит, това са едни вечно уморени и болни хора. Лечението е много трудно, но с една активна терапия състоянието на такъв човек все пак ще се подобри на 30%, дори може и на 50%, зависи колко е напреднало заболяването. Официално регистрираните заразени с Лаймска болест са около 500 годишно, но се смята, че заразените са 10-20 пъти повече. Всяка година правим статистика, но, както вече казах, регистрираме само тези случаи, при които хората са се обърнали към лекар“, обясни специалистът.

Яна БОЯДЖИЕВА