Проф. д-р Коста Костов: Мръсният въздух и пушенето са най-честите причини за емфизем

Характерен симптом на заболяването е задухът с различна тежест

Проф. д-р Коста Костов: Мръсният въздух и пушенето са най-честите причини за емфизем

Здравейте, уважаема редакция на в. “Доктор”. Аз съм ваша редовна читателка. Разчитам на вашата помощ и съвет. Имам белодробен емфизем от години, но тъй като не ми е предписано лечение с обяснението, че болестта е нелечима, реших да се обърна към вас. През последните години ми се появиха и други симптоми като отпадналост, изтръпване на краката, болки в рамото, устните и ноктите ми посиняват. Сутрин температурата ми е 35 градуса, а вечер - малко над 37.

Разбира се, консултирах се с лекар, но получих отговор, че това е от възрастта и няма нищо общо с емфизема. Конкретният повод да ви пиша е, че прочетох ваша статия за неспецифичните симптоми на белодробните заболявания в 50-и брой от 2019 г. Всички изброени симптоми имам и аз. Може ли наистина проблемите ми да се дължат на емфизема? Лекува ли се заболяването, въпреки че болестта се води нелечима, и как?

Радка Костадинова, гр. Дупница 

Проф. д-р Коста Костов е специалист по белодробни болести, консултант по белодробни заболявания на Университетска болница “Св. Анна” в София. Има 4 придобити специалности - вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия (белодробни болести), военнополева терапия и медицински мениджмънт. Специализирал е в Швейцария и Германия. Има завършен курс по лидерство в престижния London Business School.

Многогодишен лектор е по белодробни болести към Медицинския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, София.

Председател е на УС на БДББ в периода 2008-2012 г. Национален консултант по пневмология и фтизиатрия към НЗОК. Национален делегат на Световната инициатива за ХОББ (GOLD). Изборен член (FCCP Fellow) на Американския колеж на торакалните лекари (ACCP).

Проф. Коста Костов има общо над 200 публикации в български и чужди медицински издания и 4 авторски монографии.

Основател и главен редактор е на списание за респираторна медицина и вдъхновение INSPIRO и едноименната страница на списанието в интернет. 

Председател е на Управителния съвет на Фондация INSPIRO, консултант по белодробни болести на медицински център INSPIRO.

- Проф. Костов, какво заболяване е емфиземът? Отчитате ли повишаване на заболеваемостта и ако да, какви са причините за това?

- Емфиземът е промяна в структурата на белия дроб, която най-общо се характеризира със “свръхраздуване“ на дроба. Тази промяна може да бъде възрастова, т.е. биологична, свързана с естествената инволюция на структурата на белия дроб, и патологична - най-често свързана с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Проф. д-р Коста Костов

- До какви увреждания може да доведе болестта?

- Нарушената структура на белия дроб предполага и нарушена функция, което означава, че с течение на възрастта намаляват функционалните възможности на дихателната система, а при ХОББ това се случва още в началото на болестта, която се проявява най-често след 40-годишна възраст.

- Има ли разлика между ХОББ и емфизем? СЗО официално счита емфизема за остарял синоним на хроничната обструктивна болест. 

- Да, така е. Разликата е в това, че емфиземът е част от патологичния процес при ХОББ, който обикновено се състои от две части: емфизем плюс хроничен бронхит.

- Какви видове емфиземи има?

- Има различни видове емфизем, най-честите от които са: центрилобуларен, парасептален, панлобуларен и, разбира се - смесени форми.

- Има ли си характерни симптоми, с които се проявява заболяването?

- Да, най-честият и характерен за емфизема е задухът с различна тежест - от едва забележим в началото, до изразен при напреднал емфизем.

- Може ли замърсеният градски въздух да е причина за развитието на емфизем? Има хора, които никога не са пушили, но развиват емфизем. Ясни ли са причините за развитие на болестта?

- Да, категорично. Замърсеният атмосферен въздух, както и въздухът в професионалната среда и тютюнопушенето са най-честите причини за емфизем. При непушачи първите два фактора са достатъчни, за да се развие заболяването.

Лечението в солна стая облекчава астма и ХОББ

- Може ли емфиземът да протича с по-неспецифични симптоми вследствие на продължителния кислороден глад, на който е подложен организмът? Нашата читателка споделя за слабост, болки в краката, устните и ноктите й посиняват, сутрин температурата й е много ниска - 35 градуса, а вечер се повишава до 37,1?

- Телесната температура няма отношение към емфизема, но задухът, слабостта в крайниците, общата физическа слабост, отслабването на тегло, посиняването на устните, ноктите на крайниците и върха на носа са симптомите на напреднал емфизем.

- С какви нови диагностични методи разполагате по отношение на емфизема? Създава ли трудности своевременното му диагностициране? Идват ли при вас пациенти с оплаквания, но с неуточнена или погрешна диагноза?

- Диагнозата се основава на два диагностични метода: функционално изследване на дишането (достъпната спирометрия) или бодиплетизмография - за по-голяма прецизност на оценката и рентгенологично изследване - стандартна рентгенография на гръден кош или компютърна томография, която дава повече и по-прецизна диагностична информация.

- Може ли съвременната медицина да постигне пълно излекуване на заболяването? Намира ли приложение например така модерната напоследък таргетна терапия?

- Тук няма място таргетната терапия. Лечението включва, на първо място, спиране на тютюнопушенето, извеждане от вредната професионална среда, а при ХОББ и инхалаторни бронходилататори (разширители на бронхите), в отделни случаи комбинирани с инхалаторни противовъзпалителни медикаменти (кортикостероиди). В най-тежките случаи на ХОББ, които са стигнали фазата на тежка дихателна недостатъчност, се прилага и единственото дефинитивно лечение на емфизема - белодробна трансплантация.

- Прилага ли се в България поставянето на клапи (спирали) с ендоскопски методи за лечението на емфизема?

- Преди няколко години в клиниката, която ръководех, поставихме няколко клапи, но това лечение не намери почва в България, защото клапите са твърде скъпи и не се поемат от НЗОК. Освен това прилагането на този метод изисква високоспециализиран екип и скъпа апаратура. Всички фактори вкупом правят този терапевтичен метод непопулярен в България. 

- Ако не се лекува заболяването, какви са прогнозите за пациента?

- Ако емфиземът е патологичен, т.е. свързан с болестта ХОББ, при недобро лечение и продължаващо тютюнопушене прогнозата не е добра и се стига бавно до хронична дихателна недостатъчност.

- Може ли емфиземът да повиши риска от развитие на рака на белия дроб?

- Да, болните с ХОББ и придружаващ емфизем имат повишен риск за развитие на белодробен рак.

Нелекуваната ХОББ неминуемо води до дихателна недостатъчност

- Доколко достъпно е лечението на емфизема за българските пациенти? Имам предвид какво покрива НЗОК при диагностиката и лечението на тези пациенти?

- НЗОК покрива лечението на болните с ХОББ, за по-голямата част от медикаментите напълно.

Какво е бодиплетизмография?

Така се нарича функционалният тест, който по отношение на техниката на изпълнение и някои определяеми показатели има сходства със спирометрията, но я превъзхожда информативно.

При провеждане на изследването може да се установи:

• Общ капацитет на белите дробове - максималното количество въздух, което може да се намира вътре в органа

• Остатъчен обем - количеството въздух, което остава в белите дробове след издишване

• Витален капацитет на белите дробове - количеството въздух, което човек може да вдиша колкото е възможно повече след пълно издишване

• Функционален остатъчен капацитет на белия дроб - обем на въздуха след спокойно издишване

• Разтягане, еластичност на белодробната тъкан

• Бронхиално съпротивление.

Сравнявайки получените данни, лекарят получава информация за естеството на белодробната патология и нейните особености.

Изследването се извършва в кабинет по функционална диагностика. Процедурата не причинява дискомфорт, тя е безболезнена и почти безконтактна.

Пациентът влиза в кабината (т.нар. боди камера), седи на стол и следва инструкциите на лекаря, вдишва и издишва в специална тръба (мундщук). В този случай е необходимо да се спазват всички искания на лекаря, за да се получат надеждни и достоверни резултати.

В някои случаи функционалните тестове за плетизмография се извършват след приемане на бронходилататорно лекарство (то разширява долните дихателни пътища). Това позволява да се оцени потенциалната ефективност на лечението и обратимостта на бронхоспазма при пациента.

Милена ВАСИЛЕВА

Тагове :

Коментари