Проф. д-р Пенка Стефанова: Извадихме 5 кг тумор от 8-годишно момиче!

Частица от нас винаги умира с пациента, когато се случи непоправимото

Проф. д-р Пенка Стефанова: Извадихме 5 кг тумор от 8-годишно момиче!
 “На ваши колеги журналисти неведнъж към казвала: стига лоши новини! Дайте позитивизъм! Доброто е заразно!” Това заяви пред репортер на в. “Доктор” проф. д-р Пенка Стефанова, завеждащ Детска хирургия в Университетска болница “Св. Георги” в Пловдив. Поводът да я потърсим беше информация, според която преди няколко дни при операция, извършена от нея, са извадили 5-килограмов тумор от 8-годишно момиченце.

- Проф. Стефанова, казахте, че детето вече е добре, затова аз ще ви попитам друго: не е ли тревожно, че това се случва и на деца и не е ли притеснително, че такива случаи не са редки?
- Такива случаи винаги ще има. Не съм казвала, че нараства техният брой, но ги има.

- Това е една тревожна статистика?
- Не става дума за увеличаване процента на такива болни деца. Вижте, няма нищо неразбираемо и нереално в това, защото е съвсем естествено именно в центровете по детска хирургия да се занимаваме с такива случаи.

- Кои са най-честите ви малки пациенти?
- Детска хирургия е център за лечение на вродените аномалии, в т.ч. вродени съдови аномалии - това първо, а също и на спешната хирургия; на травматизма, на туморите, както е в случая. Затова не мога да кажа, че случаите на тумори при деца преобладават.

- Чести ли са такива случаи, каква е прогнозата, какво е лечението?
- В процентно отношение въобще не са чести. Искам именно тук да отбележа нещо, което наистина е съществено. Допреди 2-3 години всички ние, които лекуваме деца с туморни заболявания, не бяхме единни. А сега вече има създадена организация в това отношение. През това лято се постави началото на това начинание и другата есен ще ви поканим вас, журналистите, когато се съберем всички - и хирурзи, и педиатри, и онкохематолози, и радиолози, детски лекари, патоанатоми и генетици. Тогава ще поставим единното начало на поведение, което означава общ алгоритъм за лечение на туморите при децата. Това е много ценно - страната ни се обединява под една обща идея.

- Може ли да се говори за профилактика или превенция на такива заболявания при децата? Какви признаци и симптоми могат да подскажат за тези болести?
- Според мене навсякъде по света профилактиката е основата на всичко, върху което трябва да се съсредоточим. Не само по отношение на туморите, разбира се.

За съжаление неглижираме минималните симптоми в началото

Всяка майка, като погледне детето в очите си, разбира дали му има нещо. Затова не бива да се неглижират болка, тежест, порастване на коремчето или пък някакъв дискомфорт. Всичко това би трябвало да наведе на мисълта, че нещо се случва с детето. Всички знаем, че колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добре.

- Проф. Стефанова, с оптимизъм и с надежда говорите за своите студенти...
- Обожавам студентите си. Тридесет години съм преподавател и е нямало група, в която да няма хирург. Дано не прозвучи нескромно, но смея да кажа, че това е каймакът на обществото - студентите по медицина, те са готови да обрекат живота си в името на човека. Не е минала лекция, в която, когато те ме попитат дали да останат в България, или не, аз да им кажа - тръгнете. Защото аз подготвям доктори за България.

- Стряскат ни информации като тази - че 800 доктори са напуснали...
- Няма такова нещо. Вижте, който си е решил да напусне, ще напусне. Аз не смятам, че финансовият стимул е най-важният. Какво по-добро от това да даряваш на нацията си, на народа си и любов, и внимание. Ние до голяма степен занемарихме този критерий. Не може финансовата страна да е водеща в медицината.

- Малко хора от медицинската сфера изразяват подобно мнение.
- Аз съм оптимист, опитвам се да го предавам и на колегите си, които често казват: 20 години не се оправихме, как да ти повярваме, че ще се случи? На което аз отговарям: момчета, че в космически мащаб 20 години какво са - един миг! Не е така. Разбирам, че всички се уморихме,

разбирам недоимъка, беднотията...

Но смея да твърдя, че няма нация, особено българската, която да остави гладни децата си и докторите си. Няма такова нещо. И няма и да бъде. Доброто между всички нас е същественото, доброто е заразно.

- Права сте, но са малко хората като вас.
- Аз отскоро съм вицепрезидент на голямата хирургия, както ние се изразяваме. Знаете, че съм президент на детското хирургично дружество. И когато ме попитаха каква е моята програма, казвам: искам българските лекари и българските хирурзи да имат самочувствие.

Не да говорим само за ежедневието, а за това какво сме успели да постигнем, какво сме направили - ето за това искам да се говори. Защото, вижте, за съжаление аз много пъти го казвам: не ни е дадено да раздаваме души. Частица от нас винаги умира с пациента, когато, не дай си Боже, се случи. Аз обаче съм убедена, че няма доктор в света,

който да желае злото на своя пациент.

- Радвам се, че студентите ви ще вземат частица от вашия дух...
- Това е въпрос на вътрешно усещане. Човек е толкова щастлив, колкото се вижда самият той. Кажете ми, има ли по-красива държава от нашата? Един американец направи разтърсващ клип за България - велик народ, велика нация, дошла от вековете. Създаде песен, от която да ти настръхне косата. Защо тогава ние да не сме горди. Аз винаги ясно съм заявявала, че съм българка и че съм горда от това.

- Проф. Стефанова, вие сте права, но сякаш всички ние изпадаме в състояние да политизираме всяко нещо?
- Оставете политиката, оставете политиците да си вършат работата. Това е моята максима. Всеки да си върши своята работа. И да бъде перфекционист там, където е. И да не чака нещо наготово. Основен природен закон е - дай, за да получиш. А не да вземаш с двете шепи и да се правиш на ударен.

- Вие ме накарахте да се почувствам по-добре...
- Елате да видите колко е ведро сред децата. Аз за това казвам - има надежда, има бъдеще тази държава. Кой например не би се гордял с онези деца, които носят медали от световни олимпиади? Как да нямам самочувствие? Имам самочувствие, разбира се. Където не сме отишли по света, не сме ги били по математика, физика и прочие. Позволете ми пак да се обърна към вас и всички журналисти, които много обичам: вие сте тези, които можете да моделирате мисленето на народа. Искам да ви цитирам нещо, което преди време чух от Стефан Цанев: питат го защо толкова млади хора напускат България, на което той отговори с риторичния въпрос: ако вашата майка е на смъртно легло, вие ще отидете ли на Терминал 2, ще се качите ли на самолета?

Държавата ни е болна, тя има нужда от нас. Това е нашата майка, това е нашата Родина. Многократно съм се връщала от чужбина. Имала съм редица предложения, но съм ги отказвала, за да се върна. И не съжалявам ни на йота. И децата, които заминаха, и те ще се върнат, защото са кръв от кръвта ни. Бъдете сигурна! И пак ви казвам - елате при нас да се заредите, елате да видите бъдещето, както ние го виждаме.



Яна БОЯДЖИЕВА

Коментари