Проф. д-р Снежина Василева е ръководител на Направлението по автоимунни и булозни дерматози в Клиниката по кожни болести в Университетска болница “Александровска” и преподавател в Катедрата по дерматология и венерология на Медицинския университет в София. Автор е на над 200 научни статии, монографии и учебници у нас и в чужбина. Член е на борда на Европейската академия по дерматология и венерология и на Управителния съвет на Българското дерматологично дружество.
Специално за читателите на в. “Доктор” проф. Василева обясни какво предизвиква различните видове косопад (алопеция) и какви са възможностите за лечението им.
- Проф. Василева, какви са разновидностите на алопецията?
- Алопеция е сборен термин за много заболявания. Етимологията на думата произхожда от опадането на космите при лисиците (от лат. Alopex - лисица). Промяната в окосмяването, в обема на косата, в количеството на космите или цялостното им опадане се нарича алопеция.
Има най-различни видове алопеции. Това са голяма група хетерогенни заболявания, описани са над 20 вида - като се започне от косопад, който може да се счита за физиологичен, до такъв, който е проява на системно заболяване. Между тези два полюса съществуват различни причини за възникването на косопад, чийто медицински термин е алопеция.
Голяма група алопеции се дължат на нарушение на растежния цикъл на косъма. Друга голяма група алопеции се дължи на патологични промени в космения фоликул - там настъпват възпалителни промени и увреждат косъма.
Например възпалението при гъбична инфекция може да засегне косата и тя да окапе. При травма на главата се появява цикатрикс и също косата опада.
Има обратими алопеции, които са временни. Такова е кръговото опадане на косата. Но има и тотално необратими алопеции, които се наричат цикатрициални. Веднъж опаднала вследствие на патологичен процес, косата никога не може да се възвърне. При тези цикатрициални алопеции целта не е да излекуваме заболяването и да поникнат косми, а да спрем напредването на процеса. Много често тези алопеции са по окосмената част на главата (скалпът, който се нарича още капелициум). Колкото по-рано се приложи някаква терапия на патологичния процес, толкова по-ефективно ще го спрем и по-малко косми ще опадат.
- Кои са най-честите алопеции, които лекувате?
- Ние, дерматолозите, лекуваме всички алопеции. Тези заболявания са предмет на дерматологията. Най-честата алопеция е андрогенната - мъжкият тип оплешивяване. Но същият тип се среща и при жените. При това може да започне и в по-ранна възраст при момичета - още в пубертета. Максимумът на нейните клинични прояви е около 50-те години.
Жените имат малко количество тестостерон (андрогени) и едва в климакса, когато настъпят хормоналните промени, когато намалеят естрогените и прогестинът, настъпва пропорционален превес на тестостерона. Точно затова андрогенната алопеция се проявява най-силно след настъпването на климакса при жените. Изразява се обикновено в разреждане на косата на темето и отстрани над ушите (покрай слепоочието). Косата много изтънява, но рядко се стига до пълното й опадане, както се случва при мъжете.
Андрогенната алопеция при мъжете е много често явление. За него способстват генетични фактори, рецепторите на андрогените, които се намират в космения фоликул.
Ето как да преборим есенния косопад
- Какви са възможностите за лечение?
- Това заболяване се повлиява трудно. Но има лечение - препарати на базата на антиaндрогени при жените. Такъв е например препаратът спиронолактон. А препарат на базата на миноксидил може да повлияе мъжкият тип загуба на коса.
- Влияе ли стресът за появата на алопеция?
- Телоген ефлувиумът е пример за такъв тип алопеция. Това е състояние на дифузно разреждане на косата, което настъпва 2-3 месеца след различни стресови за организма състояния като хирургични интервенции, значителна кръвозагуба, остро фебрилно състояние (например грип с висока температура), силен психологически или емоционален шок, физическа травма, преумора и пр.
Понякога и сезонно косата се разрежда, например след летния сезон. След бременност се наблюдава опадане на косата, тъй като голям брой косми навлизат по едно и също време във фаза на покой. Това е свързано с промяна в растежния цикъл на косата. Телогенният ефлувиум е причина за безпокойство, особено при млади жени, подложени на повишено ниво на стрес, както хормонален, така и дължащ се на психо-социални фактори в работната или семейна среда. Понякога причината са диети, недоимъчно, небалансирано хранене с липса на витамини и микроелементи.
Загубата на коса се ускорява от тютюнопушене, алкохол и други токсични въздействия. Една форма на обратима алопеция, индиректно свързана със стреса и различните му прояви, е така наречената трихотиломания. Тя е разреждане на окосмяването от невротични жестове - въртене, усукване и подръпване на кичури от косата или веждите. Подобен вид алопеция се наблюдава, когато косата е хронично подложена на издърпване от прическа тип “конска опашка”.
Косопадът при химиотерапия пък е анагенен ефлувиум, предизвикан от цитостатици, използвани за лечение на онкологични заболявания. Химиотерапевтичните лекарства, както и някои тежки метали (талий, живак, арсен) увреждат анагенната (растежна) фаза в космения цикъл. Този вид косопад обикновено се възстановява няколко месеца след края на химиотерапията, дори се среща феноменът от права косата да стане къдрава.
- Може ли алопецията да бъде автоимунна?
- Кръговото опадане на косата - алопеция ареата, се числи към групата на автоимунните заболявания на кожата. Автоимунният процес засяга клетките в космения фоликул най-често в областта на скалпа, но също може да засегне брадата, веждите, миглите. Една от формите на алопеция ареата засяга абсолютно всички косми на тялото. За няколко месеца до няколко години пациентите загубват цялото си окосмяване. След няколко пристъпа по главата се появяват кръгловати обезкосмени петна. Този процес минава през цикли. При някои от пациентите алопеция ареата не може да се повлияе и прогресира до степен на алопеция тоталис, която засяга целия капелицум, а в други случаи се стига до алопеция универсалис, която засяга окосмяването на цялото тяло.
Около 20% от пациентите с алопеция ареата имат фамилна анамнеза, тоест някой от семейството е боледувал от същото заболяване. Друга част от пациентите имат съпровождащи автоимунни заболявания като пернициозна анемия (витамин В12-дефицитна анемия), диабет, витилиго, тиреоидит на Хашимото и други автоимунни болести на щитовидната жлеза.
- Има ли шанс за лечение на алопеция ареата?
- Лечението на този тип алопеция е голямо изкуство и зависи от естествената цикличност на заболяването. Когато прогресира опадането на косата, е много трудно да се преустанови. Обикновено цикълът е такъв - първо опада косата, това персистира няколко месеца и след това се възстановява. В съседство на старите петна се появяват нови. После на тези участъци отново се възстановява окосмяването. Често организмът естествено се преборва и окосмяването се възстановява.
Народната медицина също влиза в действие с естествено ревулсивни средства като чесъна. С тях се цели подобряване на кръвоснабдяването на скалпа. Други ревулсивни средства се приготвят в аптеките. Най-добре е тези препарати да се прилагат не чрез самолечение, а под наблюдението на специалист.
Използват се също локални кортикостероиди под формата на кремове или лосиони, както и интралезионелно инжектиране в кожата на обезкосмените участъци
Екземата и косопадът може да са следствие от стреса
Тези медикаменти често се прилагат в дерматологията заради противовъзпалителния им ефект. Те потискат локално автоимунния процес, без това да е свързано със системни ефекти.
Освен това се прилага препаратът миноксидил, а напоследък се лансират нови продукти - така наречената имунотерапия с медикаменти, принадлежащи към групата на янус киназните инхибитори. Това са инхибитори на специални ензими и цитокини в организма, което определя техния противовъзпалителен ефект. Тези лекарства се прилагат в ревматологията, но все още не са регистрирани за лечение на алопеция ареата.
- Кога се прилага присаждане на коса?
- При алопеция ареата не се прави присаждане (трансплантация) на коса. Докато при андрогенетичната алопеция това е възможно и ефектът е отличен. Трансплантацията на коса се прави в специализирани клиники, тъй като е високоспециализирана процедура, извършвана от добре обучен персонал. Ето защо и си заслужава високата цена.
- Кои са най-трудните за лечение алопеции?
- В нашата университетска клиника по кожни болести често се насочват пациенти с цикатрициална алопеция. Нейната диагноза и лечение са голямата тънкост на професията. Редица възпалителни заболявания на кожата може да доведат до цикатрициална алопеция, при която кожните промени са локализирани на скалпа. Такова заболяване е лупус ериматозус, което може да засегне само кожата, но е възможно да бъде и мултисистемно. Когато лезиите на кожния лупус са локализирани в областта на окосмената част на главата (капилициума), те водят до трайно опадане на косата. То може да се възстанови само ако се лекува в ранните фази. Тогава косменият фоликул не е напълно унищожен.
Склеродермията е друго автоимунно заболяване, чиято ограничена форма с локализация в капилициума води до цикатрициална алопеция. Заболяването лихен планус (плосък лишей) представлява възпалителна дерматоза и може да увреди в голяма степен окосмяването на главата, както и други области на тялото. Когато е уловено и диагностицирано навреме, лечението на това заболяване не е непостижимо. Най-честата терапия е с лекарства, потискащи възпалението. Това са кортикостероиди и прочулия се в пандемията с COVID-19 хидроксихлороквин.
Ние, дерматолозите, го познаваме и прилагаме от години, боравим с него при различни възпалителни дерматози. Хидроксихлороквин и хлороквин използваме за лечение на лупус еритематозус, лихен рубер планус, всякакви цикатрициални алопеции.
Това са основни лекарства както за дерматолозите, така и за ревматолозите. Много се изговори за тези “хининови” лекарства (антималарици) в пандемията, като че ли сега ги открихме. А ние имаме дългогодишен опит в прилагането им и се радваме на тяхното ефективно действие при автоимунни и възпалителни заболявания. Разбира се, дозите при COVID-19 са много по-високи - 800 мг на ден, а се започва с още по-голяма натоварваща доза до 2,4 грама за първите 24 часа.
Това действително са високи дози, които могат да дадат токсични ефекти върху сърдечносъдовата система и други странични ефекти. Най-честият страничен ефект на антималариците, с който ние, дерматолозите, винаги се съобразяваме, е очната им токсичност - за очното дъно и за зрителния нерв и ретината. Но когато тези антималарици се прилагат внимателно, в дерматологията и ревматологията те са изключително полезни.
Мара КАЛЧЕВА
