Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е прогресиращо и социално значимо заболяване, което засяга милиони хора по света и често остава недиагностицирано в ранните си стадии. Симптоми като задух, хронична кашлица и лесна умора нерядко се подценяват, докато болестта постепенно ограничава ежедневната активност и качеството на живот. Съвременната пулмология разполага с все по-прецизни диагностични методи и терапевтични стратегии, насочени към ранно откриване, правилно стадиране и по-ефективен контрол на заболяването. В интервюто с проф. д-р Венцислава Пенчева, началник на Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ “Александровска”, разглеждаме новите възможности за лечение на ХОББ в различните й стадии. Говорим за астмата и ХОББ през зимата - тънката граница между настинка и криза: как влияе студът върху белите дробове и хроничните заболявания и за какво трябва да следят пациентите с ХОББ в студените месеци.
Визитка♦ Проф. д-р Венцислава Пенчева завършва медицина в Медицински университет в София. Специалист е по „Вътрешни болести” и по „Пневмология и фтизиатрия”. Началник е на началник на Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ “Александровска” и ръководи Катедрата „Пропедевтика на вътрешните болести“ към МФ на МУ в София. Зам.-ректор е по „Международна интеграция и проектно финансиране“. Има магистратура по публична администрация със специализация по „Здравен мениджмънт” в УНСС. Притежава множество сертификати от международни курсове в различни сфери на пулмологията. ♦ Има над 100 научни публикации в медицински списания, по-голямата част от тях с импакт фактор или индексирани и реферирани. Участва в 2 монографии, 2 учебника и 4 ръководства, в поредица конгреси в страната и чужбина. Част е от екипа на 11 научни проекта, в 2 от тях като водещ изследовател. Ръководител е на 6-има докторанти, 3-ма от които успешно са защитили научната степен „Доктор”. |
- Проф. Пенчева, като специалист с богат клиничен опит, кажете ни кои са най-честите ранни симптоми на ХОББ, които пациентите подценяват, и кога е моментът задължително да се потърси специалист?
- Много често пациентите, особено пушачи, имат кашлица. За тях тя е нещо нормално, т.нар. „пушаческа кашлица“. С годините сред хората се е наложило убеждението, че пушачите е съвсем нормално, да не казвам направо задължително, да кашлят. И в случая имам предвид не острата кашлица, която е преходна и преминава за седмица-две, а хроничната, която трае месеци или години.
Въпроси като този, кога пациент със съмнение за хронична обструктивна белодробна болест трябва да потърси лекар, не би трябвало да стои на дневен ред в наше време. Трябва да говорим за превенция и питането да е как хора, които са с по-висок риск да развият заболяването, да предотвратят появата й. За съжаление, ние сме далеч от това. При продължителна кашлица, поява на задух, свиркане или хъркане в гърдите, особено в случай, че сме пушачи и над 40-годишна възраст, може да се подозира ХОББ с голяма вероятност.
- Какви диагностични методи използвате в ежедневната си практика за откриване и стадиране и кои от тях се считат за „златен стандарт“ в съвременната пулмология?
- В началото на всяка диагностика е снемането на анамнеза – разговора или разпита на пациента, при който ние се сдобиваме с информация за неговите оплаквания, придружаващи и минали заболявания, рискови фактори, фамилна обремененост и др. При прегледа на пациенти с ХОББ има и физикални находки, които да ни насочат към диагнозата. Но, разбира се, „златният стандарт“, който е задължителен, за да се потвърди диагнозата, е провеждането на спирометрия – изследване на дишането, с извършване и на бронходилататорен тест. Този тест не е нов, но е доказал своята значимост през годините.
- Предстои ли въвеждането в болницата на по-съвременни и усъвършенствани методи?
- УМБАЛ „Александровска“ е едно от най-старите и с утвърдени традиции лечебни заведения. Като основна университетска база, лекарите, които работим в нея, се стремим да сме в крак с последните новости в диагностиката и лечението. В нашата клиника разполагаме със съвременна апаратура, която дава възможност за ранна и точна функционална диагностика.
Разполагаме както със спирометри за извършване на спирометрии, така и с много по-сложни апарати, позволяващи оценка на статистичните белодробни показатели, състоянието на алвеоло-капилярната мембрана и т.н. Апаратурата се осъвременява непрекъснато, което ни дава възможност да се равняваме с другите европейски и световни клинични центрове. Част от апаратурата, с която разполагаме ние, се среща на много малко други специализирани центрове в страната.
- По какъв начин подходът към лечението се променя в зависимост от стадия на заболяването и индивидуалните характеристики на пациента?
- Разполагаме с международни препоръки за диагностика и лечение на ХОББ, които ни дават основните стъпки в лечението на болестта. На базата на клинични доказателства и натрупан опит, в различните стадии на болестта имаме набор от медикаменти, които да използваме. Разбира се, живеем в ерата на персонализираната медицина, така че подходът, колкото и универсален да е, при всеки пациент си остава и строго индивидуален. Имат значение възрастта, придружаващи заболявания, интелектуалния потенциал на пациента и т.н. Например, изборът на самото инхалаторно устройство трябва да е съобразен с това дали пациента ще разбере и запомни как да го употребява, дали ще има достатъчно сила, за да извърши правилно вдишването на лекарството и много други фактори.
- Кои съвременни терапевтични стратегии и медикаменти доказано подобряват контрола на симптомите и качеството на живот?
- Медикаментите, с които разполагаме, са доказали своите предимства и значение в контрола на симптомите, подобряване качеството на живот и забавянето прогресията на болестта с предотвратяване на екзацербациите. Всеки опитен пулмолог знае кои комбинации кога и при какви пациенти може да използва. Разбира се, това означава, че терапията при ХОББ следва да се определя от специалисти-пулмолози.
- За какво трябва да следят пациентите през зимата?
- Трябва да се съобразяват с различни фактори, които влияят на тяхното здравословно състояние през зимата. Един от основните проблеми е този, свързан с качеството на въздуха. Замърсяването с фини прахови частици е много по-голямо през зимата, а това влияе изключително лошо на пациентите. Много по-често има мъгли, които също не влияят благоприятно. Вирусни инфекции, засягащи дихателните пътища, също се срещат по-често през зимата. С повишено внимание трябва да се отнасят към своето здраве, особено по време на грипни епидемии. Това включва носене на маска, провеждане на ваксинации, избягване на събиране с много хора при зачестяване на грипните инфекции.
- Има ли сезонни инфекции, които особено обострят симптомите на заболяването?
- Инфекциите на респираторния тракт се срещат по-често през зимните месеци- грипни и риновируси, респираторен синцитиален вирус, които са и едни от основните причинители за внезапно обостряне при ХОББ. Заради това нашите препоръки, които съвпадат с международните, са пациентите да се ваксинират ежегодно срещу грип, да се прилагат и други ваксини, предпазващи от често срещани инфекции. При това състояние развитието на грип или друга вирусна инфекция е много по-опасно, отколкото при здрави хора, особено с напредване на възрастта. Може да се стигне до развитие на различни усложнения освен обостряне на болестта.
- Как се комбинират студът и вирусите за обостряне на симптомите и при останалите хронични белодробни заболявания?
- Тази комбинация е отговорна за влошаване на симптомите не само при ХОББ, но и при бронхиална астма, интерстициалните белодробни болести и др. Като цяло, всички хронични белодробни болести се влияят негативно от комбинацията студ и вируси.
- Как да различим обостряне на симптомите, например, при астма от обикновена настинка?
- Най-общо обикновената настинка предизвиква симптоми от страна на горните дихателни пътища – хрема, болки в гърлото, докато обострянето на астмата е свързано с прояви от страна на белите дробове – кашлица, задух, свиркане и хъркане в гърдите. Разбира се, понякога разграничаването е много трудно. Не бива да забравяме, че една обикновена настинка може да предизвика обостряне на бронхиалната астма.
- Кога е задължително да се потърси спешна помощ?
- Симптоми, като силно изразен задух, с невъзможност на пациента да каже цяло изречение, поради недостиг на въздух, висока температура, която води до промяна в съзнанието, поява на синкав оттенък по устните на пациента, силна гръдна болка, която се е появила внезапно и не намалява по сила, т.е. състояние, които свързваме с пряка заплаха за живота, изискват намесата на спешна помощ. Всичко друго може да се отложи за различен период от време, като изисква първоначално, например, неотложна помощ след преглед от ОПЛ и при нужда – от специалист от доболничната помощ.
- Какви са новите инхалаторни терапии и устройства, които показват по-висока ефективност и същевременно – по-малко странични ефекти? С какви предубеждения и неправилно разбиране за инхалаторната терапия се сблъсквате най-често в практиката ви?
- Инхалаторните устройства са много и различни видове на пазара. В последните години се работи по-скоро в разработването на т.нар. „Умни инхалатори“, които с помощта на добавени различни устройства, в това число и изкуствен интелект, дават възможност за по-добро придържане към терапията – подсещат пациента да приема лекарството, дават индикации за правилно/неправилно проведена инхалация, изпращат информация до лекуващия лекар и др. Все по-често се мисли и в посока „зелени технологии“. Появиха се разработки на нови носители или смесители на лекарствата, които причиняват нулеви вредни емисии при употреба.
Що се отнася до предубежденията, най-често е страхът от появата на странични ефекти от прилаганите медикаменти, особено кортикостероидите. Налага се да обясняваме многократно, че инхалаторното приложение няма системен ефект и тук почти няма странични ефекти или те са минимални. Все още някои пациенти изпитват страх „да не свикнат с лекарството“ и да станат зависими от него, избирайки да не се лекуват. Изумяват ме и тези, които пристигат на преглед, носят цяла чанта с инхалатори, защото ходят от лекар на лекар. Те уж търсят помощ и не са получили такава досега, а всъщност само вземат предписаните им медикаменти, без понякога дори изобщо да ги използват или инхалирайки ги няколко дни ги спират, защото, според тях, нямат ефект.
- Какво е значението на редовния мониторинг на белодробната функция?
- Доброто лечение изисква редовен контрол. Регулярното проследяване на белодробната функция ни помага да предвидим хода на болестта, необходимостта от промяна в медикаментите, за да постигнем по-добър терапевтичен ефект, спомагат за ранното регистриране появата на усложнения.
- Какви са препоръките ви за физическата активност през студените месеци при пациенти с хронични белодробни заболявания?
- Трябва да се избягва продължително излагане на студ, контакт с болни хора, събиране и струпване с много хора в затворени помещения. Необходимо е подходящо облекло, съобразено с времето, разходки и физическа активност през по-топлите часове на деня, носене на предпазни шалове, които са поставени на устата, при много студено време. Основната препоръка, която винаги отправям към моите пациенти, е да се вслушват в своето тяло. Когато пациентът се почувства изморен, или че „не може повече“ да прави нещо, например, да се разхожда на открито, е време да спре и да си даде почивка. При всички пациенти с ХОББ е особено важна и дихателната гимнастика, която подпомага отделянето на секрети, задържани в белите дробове, особено сутрин, след ставане от сън.
- Може ли да споделите случай от практиката ви, който показва как дори излагането на „малък студ“ може да предизвика голям проблем.
- За съжаление, не рядко „малките неща“ водят до „големи проблеми“. Много често пациентите с ХОББ са излизали за малко на студа, събрали са се с близки и приятели точно по време на пика на грипната вълна само да се видят за кратко, били са малко настинали и т.н., а се оказва, че това води до развитие на тежки пневмонии, обостряния на заболяването с прояви на дихателна недостатъчност, появата на много други заболявания, които не само че не са безобидни, но в някои случаи могат да завършат дори фатално.
- Кои ежедневни навици могат буквално да предотвратят обостряне?
- Грижата за собственото здраве трябва да бъде основен приоритет за всеки пациент с ХОББ. Това включва ангажираност към лечението, спиране на пушенето, спазване на всичко, което вече беше изброено, като това какво се прави при студено време, или как да се предпазим от настинка и грип. Ако пациентът сам не е готов да си помогне, нито съвременната диагностика, нито модерното лечение ще имат необходимия ефект!
Милена ВАСИЛЕВА
