Вече месеци наред светът живее в зловещата сянка на COVID-19. Да, карантината е вдигната, но медици предупреждават, че пикът на заразата тепърва предстои. Как пандемията от COVID-19 се отрази на психичното здраве на българина? Как устояват на стреса и напрежението медиците на първа линия? Защо зачестиха случаите на домашно насилие? На тези въпроси отговаря началникът на Клиниката по психиатрия на Александровска болница проф. Вихра Миланова.
Проф. д-р Вихра Миланова, д.м.н., завежда Клиниката по психиатрия в Университетска болница “Александровска” и е национален консултант на България по психиатрия. Завършила е медицина в София.
Проф. Миланова има над 40 години стаж като психиатър. Специализирала е във Великобритания, Ирландия и Гърция. Проф. Миланова има над 220 публикации в реномирани рецензирани издания, а научните й трудове са с над 6000 цитирания в български и чуждестранни списания.
- Проф. Миланова, какъв отпечатък остави COVID-19 върху психичното здраве на българина?
- Това, което всъщност е важно да се знае, е, че тази, така да кажем, криза все още не е преминала. Ние не познаваме докрай проблема. Не го познаваме, защото просто не е достатъчно времето, за което да се изучи не само неговото директно, но и индиректно въздействие.
Все още е валидна препоръката за т.нар. три “Д” - Дисциплина, Дистанция, Дезинфекция. В началото беше доста трудно да се спазват, но някак си с времето се приспособихме и аз мисля, че много по-дълго време ще трябва да се съобразяваме най-малкото с тези три “Д”. Да се научим да живеем въпреки присъствието на COVID.
- Въпросът ми беше през този период, а и след отпадане на карантината, увеличиха ли се хората с психични разстройства?
- По отношение на големите болести, за които много често става дума, като шизофрения, психози, афективни разстройства, техният брой остава постоянен. Една голяма част от тези хора, които боледуват, преди да се появи тази пандемия, те като че ли някак си остават настрани. Болестта им се развива независимо от епидемиологичната обстановка. Така че големите болести не са се увеличили. По-скоро се наблюдава тенденция към други психични разстройства като тревожност, страхове, депресивни състояния, особено сред тези, които претърпяха финансови неблагополучия.
Най-общо можем да групираме хората в зависимост от това до каква степен са потърпевши от тази ситуация по следния начин - медицински работници, заболели от вируса, и техните близки, обща популация. Една особено рискова група това са медицинските работници, които бяха на първа линия. Те дълго време са изолирани не само социално, но и от близките си.
Проф. Вихра Миланова
Стресът при тях може би е най-силен. И трябва да ви кажа, че една голяма част от тях издържаха на напрежението, но тепърва ще наблюдаваме последствията от това. При предишни подобни епидемии се оказва, че една трета от медицинския персонал, който е бил ангажиран, е показал някакви психиатрични симптоми. Най-често те се изразяват в депресия, тревожност, разстройство на съня за дълъг период от време.
- Може ли в случая да говорим за синдрома Burnout?
- Burnout е по-друго. Синдромът на професионалното изпепеляване се отключва от комбинация от фактори, свързани със структурата на личността и на работната среда, от неудовлетвореността от това, което професията и условията ти предоставят. В случая по-скоро говорим за посттравматично стресово разстройство, в което се преживява един стрес и след няколко месеца това оказва вече по-изразено влияние. Симптомите се появяват приблизително до около 6 месеца.
Те също се изразяват в тревожност, нежелание за общуване, за упражняване на професията, умора, изтощение. Много често при посттравматично стресово състояние хората търсят “спасение” в алкохола или в психоактивните вещества, което само усложнява състоянието им.
- И когато говорим за последствията върху психиката на медицинските работници от първа линия, какво показаха изследванията, които направихте в Клиниката по психиатрия в Александровска болница?
- Да, наистина, по време на карантината направихме изследване за психичното здраве на медицинските работници от първа линия в отделенията в Александровска болница и в “Царица Йоанна-ИСУЛ” и мога да ви кажа, че около 1/3 от персонала имаше психични симптоми - тревожност, нарушение във вниманието, нарушение в концентрацията и в съня, но истинската цена, която ще заплатят за всеотдайността си, както вече казах, тепърва ще видим.
Хомеопатията лекува успешно психични заболявания
Затова препоръката ни към тях е при нужда да търсят специализирана помощ - и психиатрична, и психологична. Но това, което искам да кажа на всички останали хора, е, че ние трябва да се адаптираме към тези условия и да приемем това, което се случва. Не бива да се тревожим за неща, които не зависят от нас. Разбира се, лесно е да се каже, но не е лесно да се изпълни, и все пак нашето поведение трябва да се автоматизира.
Т.е. да спазваме нужната дистанция, дисциплината на обществени места и вкъщи, редовно да си мием ръцете. Всички тези неща трябва да станат част от нашия бит и ежедневие. Така ще се намали тревожността ни. Тук е моментът да припомня една мъдрост, която е гравирана на Соломоновия пръстен: “И това ще мине”.
- Всички се надяваме на това. Има обаче една друга група хора - тези, които преболедуваха или боледуват в момента от COVID-19. Как заболяването се отразява на тяхната психика?
- Вече се появиха доста доклади и съобщения за това, че самият COVID-19 уврежда органите на човека, включително и мозъка. При 40% от тези болни се наблюдават и психиатрични симптоми като нарушение в концентрацията, безсъние, тревожност, нарушение в паметта. Това се дължи на директното токсично действие на вируса върху организма, което тепърва ще изучаваме.
В нашата практика - тук в Александровска болница, имаше сравнително малко пациенти с COVID-19, които се нуждаеха от специализирана психиатрична помощ.
- Обезпокоителни са данните за нарастваща агресия между хората, за домашно насилие. “Изтрещя” ли българинът през тези месеци, проф. Миланова?
- Абсолютно съм съгласна, че тази пандемия има някакви психични последствия, и то в световен мащаб. Ние също наблюдаваме това в контакта не само с пациентите, но и с техните близки - хората са настроени изключително агресивно.
Да, много от тях имат проблеми - и материални, и емоционални, но липсва елементарна толерантност в човешките отношения и това го виждаме навсякъде. Все пак мисля, че е много важно да се научим да контролираме нашето емоционално състояние, а не за всичко да търсим вина във външни фактори и обстоятелства. Разбира се, когато това не ни се удава, на помощ идват психолози и психиатри, така че да можем да управляваме и страховете, и емоциите си.
- На този фон зачестяват ли самоубийствата?
- Дотук не мога да ви кажа, аз лично нито имам данни, нито доказателства, че са зачестили самоубийствата
Но при предишни такива епидемии данните казват, че да, има увеличение на суицидното поведение. Особено в някои от рисковите групи. Това са хора над 70-годишна възраст с хронични соматични заболявания, които преди това са имали проблеми, включително и финансови, и са самотни. Това са рискови фактори, които могат да усложнят състоянието и съответно да доведат до мисълта за самоубийство.
Параноята - симптом на няколко психични заболявания
- Лятото е в разгара си и не мога да не ви попитам има ли зависимост между високите температури и психичното здраве на човек?
- Всички резки промени, включително и климатичните - от топло към студено и обратното, не могат да не се отразяват на психиката на човек. Особено това нещо беше видно в предишни години, когато летата бяха по-дълги и много горещи. Тогава много хора трудно се адаптираха към високите температури. Обикновено продължителното горещо време създава проблеми със съня, нервно напрежение, раздразнителност. Тези ефекти на жегата могат да се усилят при хора, които по стечение на обстоятелствата се намират в житейска криза - безработица, промяна на семейното положение, загуба на близки.
- А как действат горещините на хора с психични заболявания?
- Когато има продължително време горещи дни, обикновено тези заболявания се обострят. Затова нашите съвети са в часовете с високи температури те да не излизат навън. В тези дни трябва да бъдат с по-малко натоварване, да не си поставят непосилни задачи.
Румяна СТЕФАНОВА
