Проф. Захарина Савова, д.м.: Култът към слабото тяло води до анорексия и булимия

Проф. Захарина Савова, д.м., е клиничен психолог и психотерапевт, преподавател във Факултета по обществено здраве. Директор е на Медицински колеж “Йорданка Филаретова” към Медицинския университет - София и е член на Управителния съвет на Института по неорайхианска аналитична психотерапия (ИНАП). Нейният дисертационен труд е на тема “Социално-медицински проблеми и подходи за превенция на анорексия и булимия”. 

Специализирала е “Аналитична психотерапия” в Швейцария и “Основи на когнитивно-поведенческата психотерапия“ към Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия (БАКПП). Специално за читателите на в. “Доктор” проф. Савова обясни подходите за превенция и лечение на хранителните разстройства.

- Проф. Савова, какво представляват като заболявания разстройствата в хранителното поведение?

- Хранителните разстройства са различни, като най-разпространени са анорексия, булимия и хиперфагия (преяждане). И при трите заболявания има нарушено отношение към храната и храненето. Хората, които страдат от анорексия, намаляват драстично приема на храна, вследствие на което теглото им става екстремно ниско, опасно не само за здравето, но и животозастрашаващо.

Проблемите при анорексия и булимия са както физически, така и психо-емоционални. Дават негативно отражение на цялостното  поведение и отношение към себе си, близките им и социалния живот.

Страдащите от булимия в повечето случаи са със сравнително нормално тегло. Те често приемат повече храна и след това я повръщат, за да намалят калорийния прием. По този начин се опитват да контролират теглото си. Нерядко, дори когато се хранят нормално или оскъдно, пак повръщат.

Момичета и момчета с ниско самочувствие са жертви на анорексията

Цялостното поведение и живот на страдащите от хранително разстройство са ръководени и подчинени на идеята за контрол върху количеството храна, за да бъдат слаби. И при анорексия, и при булимия, успоредно с непрекъснатото следене на калориите, килограмите, болните вземат диуретици и лаксативи,  физическата им активност е засилена - пак с цел поддържане на възможно най-ниско тегло.  Понякога се преминава от едното в другото състояние - от анорексия в булимия и обратно. 

При хиперфагията вече става въпрос за хора с наднормено тегло, които не могат и нямат контрол върху количеството храна и много често преяждат. 

- Какви са причините за тези заболявания?

- В повечето случаи заболяването е провокирано от психо-социални фактори, като водеща е идеята за постигане на слабо тяло, превърнало се в еталон за красота. 

Нерядко тези разстройства в хранителното поведение може да се отключат и вследствие на преживяно насилие, психо-емоционален стрес, морален тормоз, неочаквана раздяла с близък човек, драстични промени в начина на живот. 

Проф. Захарина Савова

- Може ли да се прави превенция на анорексията и булимията?

- Превенцията е насочена, от една страна, към изясняване на причините, които провокират появата на тези заболявания. В този смисъл е добре да се организират информационни кампании сред младите и хората на средна възраст, за да се запознаят със симптомите и причините.

Добре е разстройствата да бъдат разпознаваеми и да се знае, че те не са безобидни и имат сериозни последствия върху здравето. Има огромна разлика между здравословно хранене и диета. 

Целта е да се научим да се храним здравословно, а диетите тогава, когато са необходими, да бъдат препоръчани от специалист. Неслучайно и в борбата със затлъстяването и наднорменото тегло се обръща внимание на начина на живот, на физическата активност и на изграждането на здравословни хранителни навици, които да се следват цял живот. 

Друга превантивна мярка е запознаването със страданията, които съпътстват тези заболявания, и с това колко трудно се преодоляват. Чувала съм близки на болни от хранително разстройство да казват: “Защо се глезиш! Какви са тези капризи! Не можеш ли да се мобилизираш, да се стегнеш и да престанеш!”. Но това заболяване не може да се преодолее само с усилие на волята. Веднъж влязъл в капана на хранителното разстройство, не е лесно да излезеш от него без чужда помощ.

- Какво е най-ефективното лечение?

- Основното лечение е психотерапия. Нейната цел е да върне реалната самооценка и самовъзприятие на страдащите от хранителни разстройства. Това е свързано с промяна в моделите на мислене и поведение. Продължителността на психотерапевтичното лечение е индивидуална, в зависимост от тежестта на заболяването и от мотивацията на човека да се справи с проблема.

Резултатът идва по-бързо, когато страдащият твърдо е решил да се излекува и има подкрепата на своите близки. 

Когато здравето на болните е много влошено, е необходимо хоспитализиране. В някои случаи се налага прием на медикаменти, защото болните имат симптоми на депресия, на тревожност, на обсесивно-компулсивно разстройство. В такива случаи в лечението на разстройствата в хранителното поведение се включват и психиатри. 

- Как страдащите от хранителни разстройства осъзнават, че имат проблем?

- Най-трудно е човек да признае, че има проблем и мотивирано да потърси помощ. Хранителните разстройства може да продължават с години и болният да не търси помощ. При булимията симптомите са скрити и дори близките трудно могат да забележат нещо нередно. Докато при анорексията отслабването е толкова видимо, че не може да се скрие. 

- Споделете случаи от вашия опит на психотерапевт.

- Конкретните причини, които са провокирали заболяването, са различни. Но при всички страдащи има общи черти в поведението и в начина на мислене. Всеки от тях има изкривена представа за това как изглежда. Гледат се в огледалото, но виждат нещо различно от останалите хора. 

Д-р Радин Цонев: Диети причиняват анорексия и депресия

Имала съм случаи, при които хранителното разстройство се е отключвало след грубо физическо насилие. Други решават да преминат на драстично оскъдно хранене след обидни подмятания, че са дебели, от хора, които са значими за тях. В тийнейджърска възраст, когато желанието да бъдеш харесван е много силно, такова подмятане е травмиращо.

Помня особен случай на момиче с анорексия, чието хранително разстройство беше резултат от следване на специфичен хранителен режим. Целта й беше да бъде по-здрава, като дава на тялото си здравословна храна. Трябваха ми много усилия да я убедя, че това, което следва, и това, в което вярва, не е здравословно хранене 

А че е стигнала до хранително разстройство, с което живее вече три години. Причината момичето и родителите да ме потърсят бяха здравословни проблеми вследствие нарушеното хранене. 

В тази връзка ще спомена, че едно от хранителните разстройства е орторексия - стриктно спазване на здравословен хранителен режим. Фиксирането върху здравословното хранене лесно излиза от нормите и хората се вманиачават в това да избират и ядат само полезни храни. Тези хора рядко се хранят навън, защото там  няма подходяща за тях храна. Този строг контрол неусетно ограничава социалната им активност и живот.

- Как се стига до порочния кръг? 

- Много хора решават, че е добре да свалят няколко килограма. Дотук добре. Проблемът възниква, защото колкото повече се отслабва, толкова повече се засилва желанието за още по-голяма редукция на теглото. Хората, които са предразположени към хранително разстройство, имат своите специфични характеристики на мислене, поведение, нагласи. 

- Може ли да кажем, че има и генетична предиспозиция?

- Има данни от изследвания, търсещи генетична предразположеност към разстройствата на хранителното поведение. В някои случаи генетиката играе роля, но тя не е сред водещите фактори за развитие на тези заболявания. Най-важният фактор е психо-социалната среда и културалните особености, като например все още модерният култ към слабото тяло.

Дори да не стигат до патология, жените масово се стремят да бъдат по-близо до еталоните за красота, това сякаш им дава гаранция, че ще успеят и да се доближат и до успешно реализираната жена. Тялото се превръща в особено ценно качество, а други важни качества отстъпват на заден план в ценностната система. Промяната точно на тези обществени нагласи може да се окаже най-ефективната превенция на хранителните разстройства. 

Мара КАЛЧЕВА