Радослав Иванов е дипломиран юнгиански психотерапевт под супервизия и клиничен психолог. От 2009 г. досега е редовен член на Българското общество по аналитична психология “Карл Густав Юнг” в София. Обучавал се е в ПУ “П. Хилендарски”, ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” и БОАП “К. Г. Юнг”. Участвал е в множество семинари в областта на психологията, някои от които удостоверени със сертификат (консултиране при сексуални дисфункции, консултиране при рисково поведение, различни методики на работа). Има 13-годишен опит в провеждането на психотерапия и психологическо консултиране, най-вече в клиничната сфера и воденето на групи. Преподавал е психология в ПУ “П. Хилендарски” в продължение на пет години. Завежда кабинет “Психично здраве” в Технологичнния център по спешна медицина към Медицински университет - Пловдив.
Член и единствен представител за България е на Европейското общество за травма и дисоциация (ESTD).
- Г-н Иванов, каква е връзката между психичната травма и дисоциативното разстройство?
- Връзката е много конкретна, защото всяка травма се отразява сериозно на психиката като събитие. Първо е важно да се знае, че не обективните факти определят това дали дадено събитие ще бъде травма или не, а самото субективно преживяване на човека, изложен на травмата. Например, при катастрофа даден човек може да бъде травмиран дълбоко, докато друг - не. Затова и обективното събитие може да е еднакво, но субективното преживяване да е различно.
И когато имаме такова силно травмиращо събитие, тогава човек може да получи някакво дисоциативно разстройство. Така че травмата е вътре в дисоциативното разстройство. Защото самата дисоциация като термин води до разцепване, до разпадане - частично или пълно на съзнанието, на чувството за идентичност на личността. И тогава, когато човек изпадне в дисоциация, някак си се прекъсват връзките вътре в личността по отношение на мисли, чувства, преживявания, спомени. В едно дисоциативно разстройство, вследствие на някаква травма, тази дисоциация е толкова силна и това травмиращо преживяване е толкова голямо като интензитет, сила и устойчивост, че става неприемливо за самия човек, за неговото съзнание, понеже е застрашаващо.
Това става несъзнателно - психиката се защитава по този начин, влизайки в дисоциация, защото това събитие е много травмиращо. Дисоциацията е нормален отговор на травмата - начин човек да се дистанцира от тези тежки преживявания. И когато говорим за дисоциативни разстройства, е добре да имаме предвид, че това е конверзионно разстройство. Преди се е наричало хистерия или “голямата симулантка”.
- Защо се определя като “голямата симулантка”?
- Защото при хистерията точно това е характерно: имитира определени заболявания. Например, може човек да го заболи кръст, крак, може да стигне до пълна или частична загуба на зрението, но
без да има органични увреждания
А всичко това се дължи на определени психологични причини. И човек го боли действително, не се преструва, но е убеден, че има някакъв физически проблем. А тук става въпрос за проблем с психогенен характер.
Радослав Иванов
- Как да разпознаем дисоциативното разстройство?
- Първото задължително нещо, което трябва да се направи, е да се отиде при съответния специалист, за да се види дали наистина причината е физическа. След като се отхвърли тази възможност, остава психогенният характер на заболяването.
- В един чудесен филм на тази тема - “На парчета”, героят страда от дисоциативно разстройство и има 23 отделни личности. Това художествена измислица ли е, или е присъщо наистина на дисоциативното разстройство?
- Действително, при дисоциативните разстройства, имаме т.нар. множествена или мултипленна личност. Това е сравнително много рядко срещано разстройство. Характерното за него е, че съществуват две или повече личности, които са напълно диференцирани. В един момент се включва едната личност, в друг - втората, третата и т.н., като едната личност не знае за съществуването на другата. Те са като автономни една към друга.
- А като цяло дисоциативните разстройства често срещани ли са?
- Не са толкова често срещани и разпространени. И това е добре, защото са тежки разстройства. По-чести са дисоциативният ступор, амнезията - вследствие на травмата, човек не може да си спомни събитието.
- Всъщност трябва ли човек да си го спомни? Лечението цели ли възстановяване на спомените?
- Амнезията предпазва човека от травмиращите спомени. Дали трябва да си върне спомените човек, зависи от устройството на личността - няма общо правило. Основното лечение при дисоциативните разстройства е психотерапията и тук най-добра работа върши дълбинната терапия.
- Каква е същността на дълбинната терапия?
- Под дълбинна терапия имам предвид юнгианската и фройдистката терапия. А дълбинна означава, че се работи с несъзнателната част на психиката
Има различни терапевтични школи, които са признати от Българската асоциация за психотерапия. Някои от терапиите са по-леки, действат повече на повърхността - не могат да навлязат толкова дълбоко в самата личност. За разлика от тях дълбинните го могат и имат тези способи това да се случи, т.е., да навлязат в по-дълбоките слоеве на личността.
Както юнгианската психотерапия, така и юнгианската анализа, се основават върху откритието на Юнг, че във всеки от нас съществува център, който направлява нашето личностно развитие. Този център, който той нарича цялостна личност, ни изпраща символични съобщения, които, ако бъдат разбрани и осъществени, ни позволяват да станем цялостни, уникални и психично благополучни личности.
Такива символични съобщения се съдържат в нашите сънища, визии, образи и асоциации. Всички те са ни пратени, за да ни послужат като инсайти, които, ако бъдат взети в предвид, могат да ни направят по-цялостни, по-осъзнати и ни водят към по-добър и благополучен живот. Тези образи са от изключителна важност, защото имат силата да трансформират съзнанието.
За Юнг сънищата са ценни не защото зад тях се крият неосъзнати желания. За него сънищата са ценни, защото представят не отредактиран, чист израз на ситуацията на клиента от гледна точка на несъзнаваното. Сънищата са повече от причинно-следствено съобщения от миналото. Те ни предлагат да видим нашата ситуация от различна гледна точка, тази на несъзнаваното и по този начин допълват погледа на нашето съзнание. Ако сънищата бъдат разбрани, ние можем да разкрием неочаквани аспекти в нашата ситуация, които нашето съзнание не вижда.
Образите в сънищата са символичен израз на живата психика, която включва различни аспекти на нашата цялостна личност. Ето защо работата със сънищата подпомага процеса на индивидуализацията.
Юнгианската психотерапия и анализа е относително дълготрайна връзка между двама души, терапевт и пациент, и е насочена към изследване на несъзнаваното на пациента, неговото съдържание и процеси. Целта на терапията е да бъде облекчено някакво психично състояние, което не може повече да се понася, поради намесата му в съзнавания живот. Смущението може да бъде невротично по своя характер или проява на по-дълбоко заложена психотична тенденция. Важна характеристика на юнгианската анализа и психотерапия е разбирането за психопатологията, разстройството или на синдрома. Според Юнг патологията има цел или тя е част от процеса на изцеление. Симптомите не трябва да бъдат избягвани или отклонявани, защото изцелението включва осъзнаването на техния смисъл.
- От практиката ви кои травми най-често предизвикват дисоциативни разстройства?
- Това са честите и бурни семейни скандали, побоища, т.е., домашното насилие, както и сексуалното посегателство. Това е нещо, което влияе силно на личността, и то много жестоко. И, разбира се, тежките пътнотранспортни произшествия, ако животът е бил много застрашен. И колкото човек е в по-крехка възраст, толкова по-силно се отразява тази травма на психиката му.
Милена ВАСИЛЕВА
