Педиатърът-пулмолог проф. д-р Пенка Переновска, д.м.н., ръководител на Клиниката по детски болести към Университетска болница “Александровска”, и д-р Полина Костова - педиатър в същата клиника, представиха лекция на тема “Експозом и влиянието му върху белодробното здраве”, която публикуваме. Презентацията бе направена на онлайн конференцията “Хомеопатия, екология, имунитет” по случай 25-ата годишнина от създаването на Асоциацията на лекарите хомеопати.
След секвенирането на човешкия геном се очакваше да се подобри разбирането за генетичните причини за редица заболявания. И макар че генетичният принос за възникване на отделните заболявания е доказан, оказва се, че не генетичните фактори, а условията от околната среда имат много по-голямо влияние, което в някои случаи може да достигне 90%. Доминирането на факторите на околната среда за развитието на редица заболявания доведе до появата на концепцията за експозома - околната среда, която променя гените
В най-широкия смисъл експозомът е съвкупност от всички видове експозиции (въздействия) на околната среда още от зачеването. Това включва въздействието на замърсяването, алергените, начина на хранене и на живот, инфекциите, човешкия и микробния метаболизъм. По-конкретно в експозома се включват комулативните ефекти от излагането на факторите на околната среда и свързаният с тях биологичен отговор на организма.
Изследванията показват, че макар генетични причини да определят развитието на белодробните заболявания, именно околната среда е решаващият фактор за тях.
Храненето и майчината микробиота оформят имунната система на новороденото. Още в утробата плодът е изложен на силно персонализираната микробиота и на храненето на майката. Майчината микробиота може да метаболизира хранителни компоненти, медикаменти и токсини, които се предават на развиващия се плод през плацентата или чрез кърмата на новороденото. Съставът на чревната микробиота в първите месеци след раждането има огромно значение за имунния толеранс, състоянието на храносмилателната система и здравословния метаболизъм. За съжаление, в наши дни бременната е изложена на много вредни фактори.
6-те основни причини за развитието на астма
Стресът отслабва нейния имунитет, намалява скоростта на производство на имуноглобулини и това намалява трансфера на имуноглобулини към плода
Други модификатори на имунитета са цигареният дим и алкохолът. Дори недохранването на майката намалява нивата на антителата, които преминават в плода. Това има дългосрочни ефекти върху развитието на В-клетките при бебетата и тяхната податливост на заболявания - включително алергични и автоимунни.
Основните фактори за колонизацията и оформянето на чревната микробиота на бебето са начинът на раждане и на хранене и употребата на антибиотици. При раждане със секцио се възпрепятства предаването на микробиотата. Друг пример за непълноценно предаване на микробиота между поколенията е широкото използване на антибиотици по време на бременността и след раждане. Въпреки огромните ползи от антибиотиците те оказват не само временно влияние на микробиотата, но може да доведат и до изчезване на някои микробни видове, които помагат на метаболизма.
Храненето с адаптирано мляко като заместител на кърмата също е проблем. Адаптираното мляко, макар да включва необходимите макронутриенти за здравословния растеж на бебето, не съдържа много от микроелементите, които насърчават оцеляването на наследствената полезна микробиота. Намаленото разнообразие на микробиотата на бебето води до по-голяма честота в бъдеще на имуномедиираните, на метаболитните и на злокачествените заболявания.
Кърмата освен макро- и микронутриенти съдържа хранителни антигени, получени от храната на майката и нейния микробиом. Неслучайно кърменето се препоръчва като основна превенция на алергичните заболявания. Кърмата влияе на чревния микробиом на бебето и води до намаляване на възпалителните процеси.
Влияние на замърсяването на въздуха
Праховите частици, азотният диоксид и озонът до земната повърност са трите замърсителя, които увреждат най-силно човешкото здраве. Според СЗО 92% от хората в света живеят в райони, където замърсяването на въздуха надвишава безопасните норми. 4,2 милиона смъртни случая настъпват всяка година в резултат от замърсяването на въздуха.
Примесите на въздуха представляват хидрогенна смес от твърди и течни частици, която варира по химичен състав от наличието на нитрати, сулфати, елементарен и органичен въглерод, органични съединения и метали. Фини прахови частици от въздуха с диаметър 2,5 микрометра могат да проникнат до най-малките дихателни пътища. Други частици са с диаметър 1 микрометър и достигат до крайните структури на алвеолите, където се осъществява газообменът, а ултрафините частици с диаметър 0,1 микрометър могат да преминат директно в кръвта. Излагането на фини прахови частици по време на бременността и кърменето има значение за честотата на астмата при децата. Уязвимите периоди са между 6-ата и 20-ата гестационна седмица, и 9-ата и 46-ата седмица след раждането.
Ранното излагане на замърсяване на въздуха води до промени в ДНК, наречени епигенетични модификации. Доказано е, че както острото, така и хроничното излагане на замърсители на въздуха на открито и закрито е свързано с увреждане метилирането на ДНК.
Проучване във Ванкувър (Канада) сред 65 000 деца, родени между 1999 и 2002 г. и проследявани 10 години, доказва развитието на астма вследствие излагането на мръсен въздух в перинаталния период.
Тези 3 храни ще ви помогнат да се спасите от астмата
14% от децата били диагностицирани с астма, от които 80% в предучилищна възраст. Рискът за астма и за раждане с ниско тегло се увеличава при деца на майки, живеещи по време на бременността в близост до магистрали.
Проучване от 2015 г., обхванало 194 страни, регистрира 4 милиона нови случая годишно на детска астма вследствие замърсяването на въздуха с азотен окис. 64% от тези случаи на астма са в градовете.
Ясно е, че излагането на замърсявания на околната среда в пренаталния период уврежда белодробната функция, растежа на тялото и имунното съзряване на новороденото. Немалка е ролята за честотата на респираторните заболявания, на астмата и на алергичните заболявания като цяло, от излагане на замърсявания и след раждането.
Какво можем да направим, за да намалим замърсяването на средата? На първо място, да се откажем от предметите за еднократна употреба - пластмасовите сламки, чашки, торбички. Когато купуваме от местни производители, спестяваме транспорта, преработката и опаковането на храната. Пазаруването на месо от ферми, в които не се използват хормони и антибиотици в отглеждането на животните, също помага.
Когато променим навиците си за транспорт и пътуване - да ходим, да караме велосипед или да използваме обществения транспорт, намаляваме значително личния си принос за замърсяването на средата. Когато намалим употребата на химикали и хвърляме правилно отпадъците, допринасяме още. А излизането сред природата редовно прави децата по-щастливи, по-здрави, по-умни и креативни. Децата са наша отговорност, затова трябва да имат възможност да дишат чист въздух, да ядат здравословна храна, за да достигнат своя максимален физически и когнитивен капацитет. Всичко, от което се нуждаем, за да бъдем здрави, вече е осигурено от природата. Остава да го открием.
Мара КАЛЧЕВА
