Важно за здравето ни всъщност, е каква вода консумираме - като вид, качество и количество. Предлагаме ви коментарна статия на един от честите ни събеседници - ендокринологът д-р Красимир Хаджилазов, за да получите полезни съвети за това коя минерализирана вода е полезна и коя може да навреди на здравето ви.
От древни времена се знае, че там, където има вода, има и живот. „Но от всички живи същества, населяващи нашата планета, като че ли единствено човекът използва за пиене водата под различните й форми – натурална изворна, трапезна, чешмяна, минерална или пък под формата на различни разновидности от газирани и негазирани напитки.
Човек обаче използва водата и като среда за плуване, за различни спа процедури, балнеолечение, физиотерапия. Много хора редовно използват една и съща минерална вода и за пиене, и за балнеолечение. Задавали ли сте си обаче въпросът, защо една част от водите, използващи се за спа процедури, не се препоръчват за консумация?
И нещо повече – дори са противопоказни най-малкото при редица придружаващи заболявания или след определена възраст. За да стане още по-странно, предполагам трябва да добавя, че и количеството, и температурата на консумираната вода също имат значение“, обясни лекарят.
Как да си изберем вода за пиене?
Специална наредба на МЗ дефинира изисквания към бутилиращите компании етикетите на бутилките да съдържат информация за вида на водата, наименованието на водовземното находище, на мястото на бутилиране на натуралната минерална вода, данни от физико-химичния анализ на водата, определящи характерния й сертификат – съдържание на аниони, катиони и микроелементи, рН, електропроводимост, обща минерализация, номерът и датата на издаване на сертификата, данни за приложена обработка и др. На етикетите може да има само една от посочените видове вода:
• натурална минерална вода;
• изворна вода;
• трапезна вода;
• натурална минерална вода – естествено газирана;
• натурална минерална вода – догазирана с газ от водоизточника;
• натурална минерална вода – газирана;
• натурална минерална вода – напълно дегазирана;
• изворна вода – газирана или трапезна вода – газирана;
• сода.
На територията на България има над 240 находища с минерални води и на води с питейни качества. По своята физико-химична характеристика в България практически са застъпени почти всички познати в природата води: по-слабо и по-силно минерализирани хидрокарбонатни, сулфатни, хлоридни; натриеви, калциеви, магнезиеви; съдържащи лечебни газове – въглекисели, сулфидни, радонови; с биологично-активни микроелементи – силициеви, флуорни, йодно-бромни, желязосъдържащи и др. За голям брой и разнообразие от находища на минерална вода в България говори и фактът, че неколкократно по-големи от нея страни имат съответно доста по-малко находища.
Болести, от които ви предпазва водата
Например, Испания – 150, Англия – 97, Франция – 73. Най-често хората купуват и употребяват минерална вода. Какво означава обаче, една вода да се нарече „минерална”? Минерализацията всъщност, е една от най-важните характеристики на натуралните минерални води. Според нея водите се делят на:
• много слабо минерализирани – с минерализация до 50 мг/л;
• слабоминерализирани – с минерализация до 500 мг/л;
• високоминерализирани, чиято минерализация надхвърля 1500 мг/л.
Най-подходящи за ежедневна употреба са слабоминерализираните минерални води. Именно те преобладават в България (в Княжево, Горна Баня, Банкя и др.). Приети чрез пиене, те стимулират образуването на урина и увеличават уринирането, както и секрецията на стомашния, чревния, жлъчния и панкрератичния сок.
Стимулират и секреторната активност на лигавицата на дихателните пътища, на потните и мастните жлези. Значителна е ролята им за разтварянето, разреждането, транспортирането и елиминирането от организма на огромен брой отпадни продукти от обмяната на веществата, както и на получените токсини при възпалителни инфекциозни процеси в пикочните, жлъчните, дихателните пътища и др. А също и на токсини, попаднали с храната или от вдишвания въздух в организма.
Д-р Красимир Хаджилазов
„Затова слабо минерализираните води са подходящи при заболявания, като хронични пиелонефрити, камъни в бъбреците и жлъчния мехур (без да могат да ги разтварят), подагра, захарен диабет, бронхити. При артериална хипертония и исхемична болест 1-2 степен, стимулирайки диурезата, намаляват кръвното налягане и застойните отоци“, допълни ендокринологът.
За да се постигнат гореописаните ефекти, е нужен още един физичен фактор – нормалната температура на приеманата вода – 32-36 градуса. Когато температурата й е по-ниска (32-22-28 градуса, т.е., усеща се като студена), също може да се използва при посочените заболявания, но съчетано с различни форми на кинезитерапия – плуване, физкултурни упражнения и пр.
Когато пък температурата на слабоминерализираната вода е по-висока (37-45 градуса, т.е., топла), тя е походяща за заболявания на пикочните пътища, храносмилателния тракт, неврологични, гинекологични нарушения, както и такива на опорно-двигателния апарат.
Количеството на консумираната вода също е важен фактор. Когато се приема за поддържане на водната среда в организма, освен че е желателно да е по-нискоминерализирана, удачно е препоръчваното стандартно количество от 1,5-2 л на ден да се разпределя на порции от по 200 мл и да се пие бавно.
Когато се цели стимулиране отделянето на камъни от бъбреците или уретера, може да се приложи т.нар. „воден удар” – изпива се за 20-30 мин. Например 1-1,5 л на фона на прием на спазмолитик – Но-Шпа или бусколизин. В такива случаи дори е удачно и поставянето на топъл компрес или грейка.
Високоминерализираните води са с повишено количество на аниони (хидрогенкарбонатни, сулфатни, хлоридни), катиони (натриеви, калциеви, магнезиеви) или смесени. Могат да съдържат и газове, и микрокомпоненти (флуор, бром, йод и др.). Затова тези води трябва да се използват, съобразявайки точно какви заболявания има даден човек и дори в какъв стадий са. Внимателно трябва да се преценят като количества.
Например, при повишена киселинност на стомашния сок водата се пие 90 мин. преди хранене, бавно на глътки. Докато при нормална киселинност – 60 мин. преди хранене. Някои от високоминерализираните води дори не се препоръчват за пиене или употребата им е ограничена спрямо възраст, придружаващи заболявания и пр.
Пиете много вода? Може да се натровите!
Съответно такъв тип води се използват само за балнеопроцедури – басейн, вани, компреси и др.
Например, флуоросъдържащите води не могат да се използват като трапезни, особено за деца под 7 години. Иначе, съдържанието на флуор трябва да е до 1,5 г/л и да е ясно обозначено на етикета. Йод и бром съдържащите води не са показани за пиене при заболявания на храносмилателната система, дихателните пътища, тиреотоксикоза, хроничен пиелонефрит.
Но пък могат да се използват при атеросклероза, хипотиреоидизъм, обаче при строго спазване на предписани разреждания. Ето защо, като цяло, високоминерализираните води трябва да се използват след категорична преценка от лекар, особено когато се пият (дозата е по-малка, когато се прилагат през кожата).
Освен бутилирани, минералните води могат да се набавят и от лицензирани източници – обществени чешми. Важно е на видно място също да има поставена информационна табела, указваща пълния състав на водата, рН, електропроводимост, радиоактивност. И препоръки за кои заболявания е подходяща и за какви не (това с особена сила важи за високоминерализирани води и съдържащите повишена радиоактиност (такива са рядкост в България).
Съществена особеност на някои води от топли извори е, че при охлаждането им се изпаряват някои от съставките им, променя се и вкусът им – например така популярната в София минерална вода при Халите и Централна баня.
„Препоръчва се едно утвърдило се правило: не е желателно да се пие само минерална вода, а да се редува през седмица с трапезна или чиста чешмяна вода. По-удачно е също така слабоминерализираните води да са няколко различни вида и да се сменят, а не да се използва само един вид“, обобщи ендокринологът.
Яна БОЯДЖИЕВА
