Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на Сдружението “Всяка дума”, което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието.
На базата на своя личен опит като майка на дете от аутистичния спектър и на професионалните си занимания в тази област, г-жа Чуринскиене описва за читателите на в. “Доктор” основните предпоставки за раждане на дете от аутистичния спектър и първите сигнали за проблем въобще в детското развитие. Идеята е да помогнем на родителите да разпознаят предупредителните знаци и да се обърнат навреме към специалист по ранно детско развитие за ранна интервенция.
- Г-жо Чуринскиене, заболявания на майката и бащата може ли да са рисков фактор за проблеми в развитието на детето?
- Да, това са рискови фактори. Още, когато една двойка реши да създава дете или настъпи изненадваща бременност, но партньорите искат да я задържат, трябва да осъзнаят предварително дали са налице рискови фактори за някакъв вид проблеми в развитието на бъдещото дете. Не говоря само за аутизъм и проблеми от аутистичния спектър, но и за нарушения в развитието в най-широкия смисъл.
Един от рисковите фактори е автоимунно заболяване на майката или на бащата. В днешно време много хора страдат от автоимунни заболявания, като коварното при тях е, че в първите години могат да протичат незабелязано.
Специално подчертавам, че автоимунно заболяване на бащата, а не само на майката, има значение. Към рисковите фактори спадат също ендокринни заболявания, особено проблеми с щитовидната жлеза, а също диабет тип 1 и тип 2. По време на бременност трябва да се следят стриктно и да се контролират с терапия щитовидните хормони и кръвната захар, за да се избегнат проблеми при детето.
- Какви проблеми по време на бременността също са предвестник на нарушения в детското развитие?
- Ранното кървене в първия триместър на бременността е един от предвестниците. Късното кървене в края на бременността също се отразява на детското развитие. Често става въпрос за проблеми с плацентата.
Бавното нарастване на плода също може да бъде знак за бъдещи проблеми в развитието на бебето. Друг сигнал е рязко наддаване на тегло (25 кг и повече) на жената в последния триместър на бременността. В такъв случай трябва да се направи изследване за гестационен диабет, високо кръвно, еклампсия, прееклампсия, които са значими рискови фактори.
Много жени забременяват, но бременността не се развива – това е така нареченото „кухо яйце“. Този тип проблеми може да са знак за тромбофилия, тиреоидит на Хашимото, дефицит на фолиева киселина и други важни вещества.
Много е важно, ако преди успешната бременност е имало неуспешна, да се следи внимателно настоящата. А най-добре е да се направят всички възможни изследвания веднага след неуспешната бременност, за да се извърши превенция на последващи проблеми.
- Какви са първите сигнали за проблеми в детското развитие веднага след раждането и в първата годинка?
- В първите дни гледаме дали детето има нужния мускулен тонус, за да може да засуче от гърда. Много родители си казват, че в болницата са хранили бебето с биберон и затова не засуква, или че не засуква заради плоски зърна. Това не е непременно вярно. Ако детето има нормален мускулен тонус, то ще засуче, въпреки че преди това са го захранили от биберон.
Често децата се раждат със стиснати юмручета, след кратко време ги отпускат. Ако обаче детето си държи с дни и седмици юмручетата все така стиснати, ако е прекалено възбудимо в първите седмици, не спира да маха с ръце и крака, ако усещаме на допир мускулите му втвърдени или напротив – прекалено отпуснати, това е сигнал за проблем.
Станислава Чуринскиене:
Притеснителен признак е и ако бебето връща мляко или често повръща на фонтан. Изключително се спекулира с обяснението „рефлукс“ и че всички бебета повръщат. Не, не всички бебета повръщат. Повръщането може да е признак на лошо преработване на белтъка на кравето мляко, включително при кърмените деца, чиито майки се хранят с млечни продукти, труднопреработваеми протеини и приемат храни с оцветители, консерванти и подобрители на вкуса. Трудното справяне на детския организъм с този тип храни има връзка с проблеми в развитието и това е доказано в много клинични проучвания
Същото се отнася и когато има запек при кърмачетата или при бебетата на адаптирано мляко до шести месец.
Друг притеснителен сигнал, че може да се стигне до проблем в развитието, са ранни проблеми с кожата – атопичен дерматит, зачервена, суха кожа и др.
Всяко бебе плаче и може да е неспокойно, но има бебета, които плачат денонощно, дори когато са нахранени, гушнати, обгрижени. При тях също трябва да се следи за изоставане в развитието.
Захранването при никого не е лесно, но има деца, при които е практически невъзможно да се въведат пюрета, обща храна и т.н. Те си настояват за млякото и отказват храна. Това е много сигурен предвестник, че нещо не се случва както трябва, особено ако е в комбинация с диарични или с по-кашави изхождания, или със запек, или с кожни проблеми.
Дора Георгиева: Деца отключват аутизъм при силен стрес
Понякога захранването върви нормално и изведнъж между първата и втората годинка детето стиска зъби, за да покаже, че повече не иска да яде обща храна, връща се към пюретата или яде само 2 – 3 неща, не може да го нахранят, без отвличане на вниманието с телевизия или видеа. Това също е притеснително и се отразява в постиженията на развитието.
Ако детето прави чести респираторни инфекции в първите шест до дванадесет месеца, особено без висока температура, или има бронхиолити и бронхоспазми, това също е сигнал. Например, моят син направи бронхиолит на тримесечна възраст и трябваше да се досетя какво ще последва. Разбира се, всичко това може да е просто особеност на организма на детето, но е възможно да бъде и признак за проблем. Затова трябва опитен специалист по ранно развитие да прецени конфигурацията от всички притеснителни сигнали и да направи оценка какво наистина се случва с детското развитие.
- Какви са основните постижения в развитието?
- Детето трябва да може да държи главата си изправена и стабилна около третия месец. Трябва да може да се обръща от гръб по корем и от по корем на гръб до шестия месец. Стабилно трябва да сяда около шестия – седмия месец, тоест без да се клатушка и подпира. През осмия месец, най-късно през десетия месец, детето вече трябва да може и да се изправи.
Прохождането се очаква на година до година и два месеца. В интервала между сядането и прохождането трябва да е имало поне два месеца хубаво пълзене. Не лазене и влачене по корем, а придвижване на четири крайника като паяче. Пълзенето на практика е много по-сложно движение на неврологично ниво от ходенето, защото съчетава координацията на четири крайника, а не само на два. Пълзенето е сред първите признаци за зрялост на нервната система.
Важно е около шести – седми – осми месец детето да започне да сричкува: та-та, ба-ба, ма-ма, което да не е просто гукане, издаване на звуци. При децата с проблем в развитието сричкуването започва след 10 –11 месец.
От 9-ти до 13-ти месец детето трябва да може да повтаря някаква част от думата, например първата или последната сричка, но да е по предназначение. Това е речева активност извън обичайното пищене и издаване на звуци.
Притеснителен сигнал е, ако детето не поставя предмети в устата си. Помня, че една майка беше пуснала в известния форум БГ-мама тема „детето ми не слага нищо в устата си“, когато беше на 8 – 9 месеца и потребителките се смяха на притесненията й. Точно след шест месеца това дете беше диагностицирано с много неприятен невроразвитиен синдром.
По същия начин сигнал за проблем е неизползването на ръцете в първата годинка. Още в четвъртия месец бебето трябва да започне да посяга към предмети. А от шести до осми месец вече трябва да може да си държи само биберона. Моят син например, успя да си задържи биберона със собствената ръка чак на една година. Но това е много-много късно.
Най-сигурният признак, че развитието на детето не върви в нормалното русло, е липса на инстинктивното сочене с пръст на предмети. Обикновено при децата, които имат значим проблем в развитието, на година все още липсва соченето с пръст на нещо, което на тях им е интересно.
Филиз Алендарова: Барокамерата има добър ефект при децата с аутизъм
Най-тревожният сигнал е, ако през девети месец и нататък детето не реагира, когато го повикаш по име. Това е много характерен признак за аутизъм и трябва да се следи.
Поотделно тези признаци може да не означават нещо тревожно. Ако се натрупат обаче твърде много от тях, търсете консултация. Няма нужда да търсим под вола теле, но е важно да не пропуснем предупредителните знаци и да реагираме възможно най-рано. В идеалния случай педиатърът трябва да насочи детето за изследване. В реалния случай педиатрите са прекалено заети, нямат нито време, нито капацитет да се обучават в тази насока.
Важно е родителите да намерят специалист по ранно развитие, който прилага обективни тестове. Проблеми в развитието се доказват със съвременни, обективни, международно сертифицирани тестове. Субективното наблюдение не върши работа. Ако се открие проблем, търсим лекар, който може да разбере какво се случва с нервната система и метаболизма на детето, и защо нервната система е незряла.
Всяко постижение на детето – да седне, да посочи, да пропълзи, да си сложи само лъжицата в устата – е въпрос на зрялост на нервната система. Много важно е възможно най-рано да се потърси причината за това състояние на нервната система и да се компенсира изоставането. По принцип, никога не е късно да се направи интервенция и на медицинско, и на поведенческо равнище. Разбира се, колкото по-рано се случи интервенцията, толкова по-голяма е гаранцията за 100-процентно възстановяване.
Случва се да ни водят дечица на по 5 – 6 години и да казват: „Чакахме да проговори. Какво да правим сега?“. Само че в този период нервната система е доста формирана и не толкова пластична. Наистина може да се направи страшно много, дори има шанс за пълно възстановяване. Но когато се започне интервенция преди втората година на детето, възстановяването е най-пълно.
По-късната възраст на майката рисков фактор ли?
„Практиката показва, че не е. От децата, с които сме работили, най-тежки проблеми в развитието са имали тези, чиито родители са на 20 и няколко години. Така че, раждане на млади години съвсем не е гаранция за успешно развитие на детето.
Към рисковите фактори трябва да прибавим тежкото раждане. Сега вече не се използва форцепс в родилните зали, но все още се ползва вакуум, скачане по корема на майката и други травмиращи методи, както и медикаменти, които предизвикват раждане. Усложненията по време на раждане също може да са рисков фактор за нарушения в детското развитие, тъй като е възможно да предизвикат асфикция, кислороден недостиг, увреда на централната нервна система. Ще направя уговорката, че когато бебето още вътреутробно е предразположено към проблеми в развитието, раждането често е по-трудно. В тези случаи трудното раждане просто е знак, че вече е възникнал някакъв проблем в развитието“, каза Станислава Чуринскиене.
Мара КАЛЧЕВА