Станислава Чуринскйене е специалист по ранно детско развитие, член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина и председател на Сдружение “Всяка дума”, което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието.
Тази година Сдружение “Всяка дума” представи свои проучвания на физиологичните аспекти на проблемите в детското развитие. Презентацията “Токсични метали при българските деца от аутистичния спектър” бе част от програмата на VIII конгрес по фармация (27 - 30 април) в София и на Международната конференция “Аутистичен спектър - съвременни диагностични и терапевтични насоки” (9 - 10 юни) в София. За ролята на токсичните метали в настъпването на проблеми в детското развитие Станислава Чуринскйене разказва специално за читателите на в. “Доктор”.
- Г-жо Чуринскйене, има ли физиологични причини за аутизма? Какви са новите изследвания, които правите, и техните резултати?
- Дълги години в Европа имаше сериозна съпротива срещу тезата, че разстройствата от аутистичния спектър и другите видове невроразвитийни разстройства имат физиологична причина с метаболитен, ендокринен и друг тип фактори. Затова в консервативна Европа с тези деца работи само логопед и психолог. За съжаление, все още се намират специалисти в областта на поведенческите, както и на медицинските науки, които твърдят, че няма доказателства за токсично претоварване с тежки метали при деца с аутизъм. Само че това не е вярно.
Повече от 15 години в САЩ и на други места по света се правят изследвания, които доказват категорично обратното. Всякакви платформи за научни изследвания отдавна са доказали връзката между определени метаболитни нарушения и проблемите в развитието. И ние от Сдружение „Всяка дума“, заедно с д-р Мария Савчева от „Биомедика“, проведохме такива изследвания.
Д-р Савчева е опитен медик, който разбира какво не трябва да присъства в детския организъм и предизвиква разстройство в развитието и какво липсва, а е необходимо за правилното детско развитие. Изследването, което представихме тази година на международни медицински форуми, беше за ролята на токсичните метали в проблемите с развитието.
Ние проучихме токсичното натоварване с тежки метали у български деца с проблеми в развитието. И преди сме правили изследвания за токсични метали, но в коса, на деца с аутизъм, което представихме на международна конференция по токсикология. Междувременно генетикът д-р Таня Кадийска започна да измерва количеството на токсичните метали и в урина и въведе тези изследвания в България. Затова в последните години се фокусирахме изцяло на изследване на токсични метали в урина при български деца.
- С какви проблеми бяха тези деца и какво показаха резултатите?
- Събрахме 50 деца от 2 до 14 години (45 момчета и 5 момичета) с умерена до тежка симптоматика на аутистичния спектър, като удостоверихме тежестта на разстройствата в развитието чрез международно сертифицирани тестове. Проследявахме тези деца от октомври 2020 г. до декември 2022 г. Измервахме нивата на токсичните метали в проба от втора сутрешна урина, без провокация, тоест без децата да приемат хелататор, който да накара токсичните метали да се покажат. Разбира се, тези деца нямат амалгамни пломби. Вече никой не ги използва.
Филиз Алендарова: Барокамерата има добър ефект при децата с аутизъм
Най-интересното в резултатите беше, че 48 от общо 50 изследвани деца се оказаха със значително повишени нива на волфрам – от 3 пъти до 80 пъти над нормата. Преровихме световната база данни по този въпрос и не намерихме никъде интоксикация с волфрам.
- Откъде се е взел този волфрам у българските деца?
- Волфрамът е токсичен, когато е над нормата в организма, но до скоро се смяташе, че не мигрира в почвите и във водите. По тази причина във военната индустрия, където е възможно, заместиха урана с волфрам. Оказа се обаче, че волфрамът не само мигрира в почвите и във водите, но и че в България се намира едно от най-големите миннодобивни предприятия за волфрам в Европа. С това може да си обясним наднормените нива на волфрам у български деца.
Попаднахме на изследване, което доказва, че след излагане на интоксикация с волфрам лабораторните плъхове изведнъж проявяват повишена потребност от движение и започват да извършват неволеви движения, които при човек бихме нарекли тикове или самостимулации. А проблемът на децата с някакъв вид проблем в развитието от аутистичния спектър е именно постоянно повтарящи се натрапчиви движения и голяма потребност от движение, която психолозите наричат хиперактивност.
Станислава Чуринскйене
В нашето изследване 48 деца деца се оказаха с повишен волфрам, 28 деца – с повишен никел, 15 – с уран, 15 – с цезий, 11 – с титаний, 11 – с олово и 11 – с живак. Едно дете показа наличие само на един токсичен метал. Най-много са децата с по четири токсични метала, имаме и 5 деца с наличие на 10 различни метала.
Такова задържане на токсични метали се случва само когато детето е генетично предразположено. На децата от извадката за наличие на токсични метали и в урина, и в коса сме установили мутации на гени, свързани с метилацията и извеждането на токсични агенти, тоест генетично нарушение на процеса на детоксикация
Искахме да разберем има ли връзка между броя на задържаните токсични метали в организма и тежестта на аутистичните симптоми и на други развитийни проблеми. Установихме, че децата с по-леки поведенчески разстройства задържат по-малко на брой метали. Колкото повече различни метали в организма, толкова по-голяма е тежестта на разстройство.
Тежките метали нанасят поражения и на здравето, и на развитието на човешките същества. Колкото по-рано в живота се натрупат токсични метали, толкова по-бързо наблюдаваме нежелани отклонения в развитието.
- Какви точно увреждания причиняват отделните метали?
- Например никелът е описан в световната литература като пряко свързан с регресивния аутизъм. От годинка и два-три месеца до две години при някои деца се наблюдава загуба на умения. Детето до този момент е сочило предмети и хора, казвало е думички и ги е повтаряло, махало е за здравей и довиждане, но в един момент е загубило очен контакт, не реагира на името си и т.н. Родителите на 23 от 28 деца, в които установихме задръжка на никел, съобщават за ранна загуба на вече постигнато развитие.
Всички метали забавят развитието на нервната система. Едни от първите американски изследвания показват, че живакът нарушава миелинизацията на нервите, тоест покриването им с миелинова обвивка. Но същия ефект има всеки метал, който е натрупан над нормата в организма на всяко дете с генетична невъзможност да детоксикира.
А когато металите в организма са повече, те взаимно потенцират ефекта си, тоест усилват го. Тогава наблюдаваме увреждане на нервната система, на червата и чревно-мозъчната ос, на невромедиацията, на циклите на серотонин, допамин и хистамин. Токсичните метали освобождават хистамина от клетките – те са хистаминови либератори. А хистаминовите изливи резултират в хиперактивност, нарушения на съня и др.
Токсичните метали влияят практически на всичко в детския организъм, включително и на функционирането на жлезите с вътрешна секреция, на червата, на централната нервна система и др.
Това, с което са особено зловредни токсичните метали, е нарушаването на минералния баланс, на витамините и други фактори, като растежния фактор на мозъка. Защото металите влизат в организма, използвайки пътищата на минералите. Това е така наречената йонна мимикрия.
Аутизмът се проявява различно при момичетата
Всеки токсичен метал, веднъж влязъл в организма, за известно време мимикрира – държи се като полезен микроелемент. Например кадмият от организма на родителите пушачи може да премине в детския организъм, да измести цинка и да се държи за кратко като цинк. Цинкът обаче е много важен за щитовидната жлеза, за управлението на инсулина и др. А липсата му директно уврежда важни функции на организма.
Трябва да уточня, че наличието на токсични метали не е единственият физиологичен проблем на децата с проблеми в развитието, но е централен проблем. Така че изследването на токсични метали може да се използва като диагностично средство за установяване на разстройства от аутистичния спектър.
- Има ли начин за детоксикация от тежки метали, въпреки че тези деца генетично имат проблем с детоксикацията?
- Има такива методи, благодарение на които не просто се подобрява състоянието на децата, а се възстановяват напълно. Но такова извеждане на повишени токсични метали от организма трябва да се прави изключително внимателно, от хора, които знаят какво вършат. Защото съществуват доста спорни практики, една от които е венозната хелация.
При тази процедура продължително време се вливат венозно хелатори, които се свързват с токсичните метали и ги извличат от организма. Проблемът е, че хелацията не е селективна и извлича не само токсичните метали, но и полезните минерали - цинк, селен, магнезий, натрий, калий. По този начин венозната хелация нарушава минералния баланс. Деца, подлагани на венозна хелация, след това влизат в някакъв вид регрес, настъпва допълнително връщане назад в развитието.
Има вариант да се дават на детето мънички дози хелатори за продължително време, но от опитен специалист. Паралелно с това се добавят минералите, които влизат в дефицит. По този начин не настъпва регрес в развитието на детето, а с облекчаване на токсичното натоварване има и прогрес в развитието.
Третият метод е най-съвременен и се практикува основно в Америка. Основава се на трудовете на учения Пол Ег и представлява нормализация на минералния баланс чрез даване на полезни минерали в хелатна форма, които принуждават токсичните метали да напуснат организма безвредно. Методът стигна и България, вече има много позитивен опит с него.
Ще дам пример с моя син, на когото миналата година психиатри официално свалиха диагнозата аутизъм. Даването на минерали в хелатна форма продължи при сина ми около година и половина и така решихме проблема с токсичните метали в организма му. Детето успя да си набави минералите, които му липсваха от много години, и да ги задържи в организма, защото бяха давани в правилната форма.
Изключително е важно обаче токсичните метали да се извличат при здрави черва. Разбира се, при децата от аутистичния спектър червата не могат да са нъпълно здрави, при положение че има токсично натоварване с тежки метали. Но трябва да изберем златния момент, в който чревната пропускливост е затворена и когато няма инфекции с клостридия и кандида.
Мара КАЛЧЕВА
