Здравейте, уважаема редакция! Баба ми е на 83 години. Няма сериозни оплаквания за здравето (разбираемо е, че възрастта си казва своето, но като цяло баба ми е доста активна). Живее с майка ми. Проблемите ни започнаха преди около месец - баба стана много агресивна. И преди имаше пристъпи на агресия и непонятни страхове (ту някой иска да я отрови, ту й звънят по телефона и се опитват да я “зомбират”), но в последно време нещата станаха много по-сериозни. Заплашва, че ще подпали къщата, ще насече всичко с брадвата, ще се самоубие... Нахвърля се на майка ми, крещи й, налита да я бие. Категорично отказва да отиде на лекар, тъй като си мисли, че е здрава, но всички я “тормозят и се опитват да я изкарат извън нерви”. А като причина за истерия може да стане всяка дреболия, например повреденият телевизор.

Опитваме се да не й противоречим, да не й възразяваме, да се съгласяваме с всичко. Но това не помага. Неотдавна, например, ни обвини, че сме я затворили в килия, тъй като на първия етаж, на прозорците имаме поставени решетки. Моля ви, посъветвайте ни какво можем да направим в случай на пристъпи на агресия? В края на краищата, тя става опасна и за самата себе си, за майка ми, а и за всички нас. Разбирам, че тя не е виновна - възрастта й е такава... Но, ако трябва да съм честна, страхувам се. Благодаря предварително за отговора.

С уважение, Лидия Праматарова, гр. Варна

Близките роднини: родители, баби и дядовци - са важна и неразделна част от живота ни. Но понякога грижите за възрастните хора изискват не само сила от страна на роднините им, средства и време, но и огромно търпение и дори познания по психиатрия. В края на краищата сенилната агресия е много често срещана диагноза. Хиляди хора по целия свят се срамуват да потърсят помощ, не разбирайки какво се е случило с близките им, защо са станали толкова агресивни и какво да правят?

Неадекватно поведение, изразена агресия, загуба на ориентация в пространството и всекидневния живот, са характерни проблеми за пациенти в напреднала възраст, страдащи от болестта на Пик - атрофия на мозъка, болест на Алцхаймер - предстарческа деменция или сенилна деменция. Всички тези заболявания се характеризират с остър интелектуален дефект, изчезване на личността на пациента, загуба на умения и неадекватно поведение. За съжаление, при тези заболявания може само леко да се забави процесът на унищожаване на личността и да се осигурят на пациентите удобни условия на живот.

Старческата агресия се развива и се проявява постепенно. Близките хора обикновено не забелязват “първия звънец”, чудейки се какво се е случило с възрастния им роднина, защо е толкова раздразнителен, винаги е недоволен, задава много въпроси, или обратно - престанал е да общува със семейството си. Постепенно в рамките на няколко години се проявяват всички симптоми на патологията:

► подозрителност - един от първите симптоми на развиващата се болест. Болният престава да се доверява на другите, смята, че крият нещо от него, искат да му навредят с нещо, да го настанят против волята му в болница и т.н.; 

► ревност - започват да се държат като деца, изискват внимание, обиждат се от всяка забележка, непрекъснато се обаждат на децата си, настояват за ежедневни срещи и т.н.;

► алчност - обичайната спестовност и стиснатост могат да се превърнат в патологична алчност. Спират да си купуват нормална храна, да харчат пари дори за необходими неща или започват да събират опаковки, пакети, да носят вкъщи неща от контейнерите за боклук;

► небрежност по отношение на храната и към облеклото също е характерен признак на психопатологични състояния при възрастните хора;

► повишен апетит - често се развива и загуба на чувството за ситост и постоянен глад при деменция;

► загуба на ориентация в ежедневието - човек започва да забравя случващото се с него, губи навиците си за самообслужване, не може да отиде в магазина сам или където и да е другаде;

► агресивност - след всички гореописани промени или едновременно с тях възниква и старческата агресивност. Това състояние се характеризира с неочаквани изблици на агресия или постоянна готовност за караници, скандали или дори сбивания. При тежки психични разстройства агресивните действия могат да бъдат доста опасни, такива хора не могат да останат без надзор, тъй като са в състояние да навредят на себе си и на другите.

Лечение

За тези, които за първи път са се сблъскали със старческата агресия, най-важният въпрос е какво могат да направят в тази ситуация. Повечето роднини не са подготвени за такъв проблем и не разбират какво се е случило с близкия им човек и как да се държат в тази ситуация.

Първото нещо, с което трябва да започне лечението, е да консултирате болния с невролог, ендокринолог и терапевт. По препоръка на тези специалисти е възможно да се консултирате и с психиатър.

Лечението започва с промяна в режима на деня - препоръчва се двигателна активност, задължително посещение на различни мероприятия, общуване с повече хора и т.н. Много е важно да намери някакво занимание, с което да запълни времето си, да го накара да комуникира повече с хората, да излиза от дома си и да предприеме някакви действия.

Препоръчва се на всички пациенти да приемат витамини и съответните лекарства. Добър избор е и настойката от валериана и билката дяволска уста, витамини от група B и други.

При по-тежки случаи седативните невролептици може да се заменят с други лекарства, предписани от психиатър.

5 стъпки за овладяване на гнева на възрастния човек 

Стъпка 1. Не вземайте нищо присърце

Старческата агресия, както и всяка друга агресия, е много неприятен феномен. Не трябва обаче да забравяме, че болният човек я проявява несъзнателно. И агресията не е насочена към вас лично, а към всеки, който е наблизо. При човек, страдащ от психично разстройство, структурата на мозъка се променя, така че не може правилно и адекватно да реагира на външни явления.

Стъпка 2. Разработваме начини за реагиране на агресивни ситуации

Ставайки мишена на старческа агресия, не забравяйте, че реагирането с гняв е недопустимо. Пребройте до 10, преди да реагирате изобщо. Не спорете и запазете спокойствие, за да не влошавате ситуацията.

Пациентът, страдащ от старческа агресия, трябва да бъде убеден, че виждате чувствата му и се опитвате да му помогнете. Опитайте се да го разсеете от обекта на безпокойство.

При опит да прибегне до физическо насилие, имайте предвид, че е опасно за него да бъде на закрито. И отсега нататък се опитвайте да му осигурите повече пространство, да не сте в обсега му по време на раздразнени състояния.

Стъпка 3. Държим се както обикновено след инцидента

След проявата на сенилна агресия, болният може бързо да забрави причината, която я е предизвикала, но да остане в неспокойно състояние известно време. Поради това е по-добре другите да се държат така, сякаш нищо не се е случило. На помощ идват шегата и позитивното отношение.

Когато неприятните ситуации с изразена сенилна агресия стават по-чести, е необходимо да се консултирате с лекар. Може би има начини да се подобри ситуацията.

Стъпка 4. Фиксираме наблюдението и анализираме причините за реакцията

Трябва да се анализира всеки инцидент на сенилна агресия и да се търсят причините, които го причиняват. Важно е да разберете кои действия и събития водят човек до изблици на гняв. По този начин е възможно да се идентифицират факторите, които причиняват негативна реакция при пациента и след това да се избегнат.

Стъпка 5. Преодоляване на факторите на влияние

След като идентифицирате неблагоприятните фактори, които влияят на поведението на пациента със сенилна агресия, опитайте се да ги премахнете.

Имайте предвид, че пристъпите на сенилна агресия се случват по-често вечер, затова следете лампите да остават включени, за да сведете до минимум риска.

Милена ВАСИЛЕВА