Българското дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори организира специално събитие в помощ на жените, диагностицирани с рак на гърдата. Пред пациентки, които са със злокачествени образувания и преминават терапия, психологът Вера Спирова представи своята презентация във връзка с темата. Тя се фокусира върху това как да се върне нормалността в интимните отношения след диагнозата рак.
Визитка♦ Вера Спирова е магистър по психология на здравето от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и магистър по здравен мениджмънт и обществено здраве от Медицинския университет. Завършила е курс на обучение по когнитивно-поведенческа терапия в Института за психично здраве и развитие в столицата, както и интегративна психотерапия и сексология и сексопатология в Медицинския университет в Пловдив. Има следдипломна квалификация за здравен консултант към НБУ. Вера Спирова е ръководител на Центъра по психосоматика и психология на здравето в София и практикува когнитивно-поведенческа терапия и други терапевтични методи в своя кабинет. |
- Г-жо Спирова, какво се случва със сексуалните отношения след диагнозата рак на гърдата?
- Ракът на гърдата е най-често срещаното онкологично заболяване при жените. Над 4 милиона жени живеят след такава диагноза. Това означава, че изключително много жени не просто оцеляват, а продължават да живеят след лечението и се стремят да водят пълноценен живот. Но дали качеството им на живот е добро и дали се чувстват добре в тялото си!? Има някои видими и някои не толкова видими неблагоприятни ефекти от лечението. Един от невидимите проблеми е сексуалността, защото настъпват промени в тъканите и загуба на чувствителност.
Сексуалното здраве е неразделна част от качеството ни на живот и влияе на много нива – как се чувстваме и как се свързваме с другите. Ще цитирам американско изследване, което си е поставило за цел да разбере какво реално преживяват жените с рак на гърдата, как разбират сексуалността, какво значение има тя за тях, как се променя след лечението и дали изобщо се говори за това с онколозите.
Лечението на рак на гърдата директно засяга части от тялото, които играят роля в сексуалното преживяване. Но за това почти не се говори. По-често се разискват проблемите със забременяването, въвеждането в медикаментозна менопауза, но не се обсъжда какво се случва със сексуалното желание.
Прави впечатление колко широко жените разбират сексуалността. Много от тях, когато са претърпели мастектомия, си казват, че вече не могат да правят нормален секс. Но сексуалността има много форми. 50% от анкетираните казват, че най-важното не е самият секс, а интимността, близостта.
- Какво тогава означава интимността, близостта?
- За много жени сексът е начин да изразят любов и привързаност, свързаност. А когато се появи болка или липсва желание, това не е просто физически проблем, а се усеща като загуба на близост с партньора. Точно затова травмата е толкова значима. Удоволствието също е важно и жените, лекувани от рак, и си го признават директно. Но те споделят с реализъм, че невинаги удоволствието се получава, невинаги е както преди. Тогава се появява разочарование, чувство на вина към себе си и към партньора.
Почти никоя от жените, участвала в проучването, не е била подготвена за проблемите със сексуалността й след лечението. Това е напълно разбираемо, защото след диагнозата рак фокусът се насочва само към лечение, оцеляване и справяне. Сексуалността просто изчезва от дневния ред – не защото не е важна, а защото в този момент има нещо друго, което е много по-спешно и по-важно. Проблемите със сексуалността често идват по-късно и изненадата е голяма.
Вера Спирова
- Доколко една жена с рак може да пита открито за сексуалните си проблеми и да получи информация?
- Много жени се оплакват, че никой не ги е предупредил за сексуалните проблеми след лечението. Или пък са били силно стресирани по време на разговора с лекаря и почти не си спомнят какви неблагоприятни последици за секса ще има лечението. Жените споделят, че според тяхната възраст получават различна информация. Някои лекари смятат, че на жена над 60 няма нужда да се споменава каквото и да било за проблем със секса.
Но всеки човек има право на пълна информация, независимо от възрастта, от това дали има или няма партньор или партньорка. Сексуалността не изчезва с възрастта и не става по-маловажна. Да, може да бъде блокирана за някакви периоди, но не изчезва.
- Какво е въздействието на някои медикаменти върху сексуалността?
- Да вземем антидепресантите, които в някакъв момент се налага на жените с рак на гърдата да взимат. Антидепресантите намаляват желанието, либидото, сексуалните фантазии, които са свързани с пълноценен секс. На второ място, те намаляват възбудата, а също създават дисфункции и в самия полов акт. Но откритият разговор с лекаря може да доведе до смяна на антидепресанта или до намаляване на дозата, защото не всеки от тези медикаменти ще се отрази отрицателно на либидото.
- Какво усещат или не усещат жените след лечение?
- След лечението се променя желанието, тялото, усещанията, понякога се променя и самото отношение към интимността и към партньорската връзка. Повечето жени с рак на гърдата споделят за намалено или липсващо желание за секс. Понякога това е свързано с промените в тялото, понякога с хормонален дисбаланс. Но въпреки преживения страх и травма много от тези жени продължават да бъдат интимни с партньорите си. И то не защото толкова им се иска, а защото връзката с партньора е важна за тях.
Те намират за изключително важно да я поддържат чрез секс. Разбира се, това си има цена. Понякога поражда напрежение и вътрешен конфликт у жената, която в момента няма сексуално желание. Някои жени изпитват срам, неудобство, че нещо не е наред с тях, което още повече затормозява психиката и задълбочава затрудненията в секса. Промените във външния вид имат огромно значение за сексуалното преживяване. Понякога жените започват да се отдръпват, да губят самоувереност и това директно намалява желанието за близост.
- Какво друго причиняват диагнозата и лечението?
- Настъпват промени в усещанията – зони, които преди това са носили удоволствие, стават източник на неутрални или дори на неприятни усещания. Това е много объркващо за жената, защото тялото й вече не реагира по познатия начин. Понякога трудно се достига до оргазъм или такъв липсва. Това може да доведе до отказване от секса, до убеждението, че няма смисъл повече да се опитва.
Човек се чувства сам в тази ситуация и има нужда от разбиране, а не от допълнителен натиск, който генерира допълнителен дискомфорт и затруднения. 70% от жените с рак гърдата изпитват някаква форма на сексуална дисфункция – по време или след лечението. Дори жени, които отдавна са завършили лечението си, примерно след 10 години, продължават да имат сексуална дисфункция. Времето не подобрява това преживяване, а напротив – влошава го, когато не е обърнато внимание на проблема и не е потърсена помощ.
- Какво точно може да помогне?
- Някои неща може да се подобрят. Жените може да бъдат подкрепени от партньорите си, от специалистите, за да преодолеят сексуалните си затруднения. Понякога помагат съвсем практични неща – лубриканти и помощни средства, като вагиналните дилататори, вибраторите, които са не само за удоволствие, но и да стимулират чувствителността и кръвообращението.
Освен това трябва да се създаде специално пространство за интимност. Тя не може да се случва между другото и набързо, а е нужно спокойствие, достатъчно време, усещане за сигурност. Просто тялото на жената има нужда от време. По-дългата любовна игра не е просто екстра, а необходимост, защото позволява на тялото постепенно да се отпусне. Може да помогне също откровеният разговор с партньора или разговор със сексуален консултант. Лекарите онколози и специалисти по психично здраве също може да дадат някакви решения.
Мара КАЛЧЕВА
