Двойките, които са в дългогодишна връзка, често споделят, че с времето интензивността на секса намалява, в живота им настъпват дълги периоди, без сексуално общуване, или пък физическата интимност съвсем изчезва. Някои двойки приемат този факт за естествен, но други искат сексуалният им живот да продължи и търсят начините да се случва.
Възможно ли е сексуалното желание да се запази в дългогодишна връзка? Има ли как да желаем един и същи човек въпреки всичко, през което преминаваме заедно, въпреки всичко, което сме си причинили, въпреки личните промени, въпреки промените, които настъпват в другия, въпреки изкушенията, които предлага животът, въпреки трудностите, въпреки радостите?
Преди да намерим собствените си отговори
Съвременният човек сякаш среща трудност да комуникира в партньорските взаимоотношения, търси съвети как да постига равнопоставеността, как да задоволи потребността си от живот в семейство, как да се свързва, отдава, споделя, как да запази и отдиференцира себе си вътре в семейната група. В ролята си на партньори срещаме трудности в това едновременно да принадлежим и да бъдем отделени, да обичаме, да бъдем обичани, но и да запазим свободата си.
Както знаете, няма общовалиден отговор какво е това, което партньорите правят, вместо да практикуват секс. Всяка двойка е различна и има своя причина да изостави секса. Причините са индивидуални, могат да се изследват в семейна терапия и за всяка конкретна двойка да се открие както отговорът, така и работещото решение. В тази част от човешките взаимоотношения не можем да кажем: “Ето, тези и тези са десетте топпричини да спрете да правите секс”. Можем обаче да помислим върху друго. Ето върху какво.
Днес ние, съвременните хора, избираме партньорите си водени от любовта си към тях (родителите ни вече не ни избират партньор с прагматична цел като в миналото). И като избираме да създадем семейство с този, когото обичаме, отправяме към себе си и към него предизвикателство. То се състои в това във взаимоотношенията си да намерим баланса между любовта и омразата, гнева и радостта, властта и контрола, сигурността и отдаването, близостта и дистанцията, свързването и разстоянието, свободата и автономността, удоволствието и отговорността.
За да създадем дълготрайна връзка, са нужни любов, доверие, себеразкриване и себесподеляне, приемане на другия и не на последно място - уважение.
За да правим секс с някого, е нужна дистанция, несигурност, любопитство, пространство за преодоляване, обект за завладяване, интерес, загадъчност.
Изглежда противоположно и несъвместимо, нали?
Какво съхранява дълготрайните връзки? Какво убива секса?
Парадоксът
Любовта и желанието имат различна природа и за да се случат, имат нужда от различни условия.
Когато обичаме някого и сме обвързани с него, сме ангажирани с любимия, притесняваме се за него, грижим се за него, извършваме различни действия, за да му покажем, че го обичаме - опознаваме потребностите и привичките му, правим различни мили жестове, подаряваме му това, което обича, съгласяваме се да отидем там, където му е приятно, прекарваме празниците с хора, които са ценни за него, осигуряваме му тишина и спокойствие, партнираме му в различни дейности, грижим се да се чувства приет, сигурен, защитен, откъсваме се от нещата, които нас ни правят щастливи, но не и него, подкрепяме го, разбираме го. Създаваме общ дом, имаме едно домакинство, отглеждаме децата си заедно...
Това, казва Естел Перел в книгата си “Еротичната интелигентност“, е онова, което може да отдръпне партньорите един от друг в спалнята. Защо? Защото, обичайки се и грижейки се един за друг, партньорите се сближават, застават един до друг, стават едно и точно тази близост изземва онзи въздух, който е необходим на сексуалното желание да гори. За да съществува сексуален интерес към другия, той трябва да е далечен, до него да има разстояние за преминаване, да е загадъчен, интересен, непредсказуем, да държи в напрежение, да е автономен, независим от грижата ни, самостоятелен, непознат.
Динамиката на общуването
на сексуалните партньори е различна от динамиката на общуването на партньорите в живота.
В сексуалното желание има агресия, стремеж за доминиране, власт, контрол, разтоварване на натрупаното напрежение, желание за забавление и доставяне на удоволствие на тялото, пускане на контрола, липса на контрол, осъществяване на фантазиите, необузданост, дързост.
Изкуството на взаимоотношенията се състои в това да останем загадъчни и далечни за партньора си в същото време, в което отглеждаме заедно децата, грижим се един за друг, свързани сме, отговорни сме към общото, което създаваме.
Как да запазим сексуалното желание, как да сме далеч от другия, как да пазим пространството за преминаване, без да причиним болка на човека, когото обичаме?
Като и когато всеки във двойката разбере нуждата и запази свое лично пространство, в което да извършва дейностите, които го осъществяват, релаксират, удовлетворяват, зареждат, вдъхновяват. Това означава всеки от партньорите да запази това, с което е различен, да прави това, което му носи смисъл. Това уединение е паузата. И когато единият от двойката “натисне паузата“, другият чувства, че партньорът му изобщо не се нуждае от него, даже може да се усети пренебрегнат, тогава желанието се завръща. Другият става желан. Защото между мен и него е неговият свят. Вече има пространство за преминаване. Вече имам желание да го печеля отново.
Разбира се, тук не говоря за това единият партньор да се отдръпва и изневерява. Не става дума за този вид загадъчност и потайност, характерни за прикриване на авантюра. Говоря за това всеки да запази част от себе си за себе си, да има пространство, в което да се уединява, себесъхранява, развива и преоткрива, за да има какво ново да сподели с другия.
Борянка БОРИСОВА, психолог
