Много заболявания протичат придружени с чувство на страх, много хора страдат и са измъчвани от страховете си, като това обстоятелство прави състоянието на страх проблем, важен не само в теоретичен, но и в практически план за медицината и в частност за психиатрията.
Във всичкси времена човек е изпитвал страх, но този страх през различните епохи е бил до известна степен различен. Съобразно промените в живота - политически, социално-икономически, културни и битово-психологически, страхът е менял своето лице, своя предмет и своята мотивация. Първобитният човек се е страхувал от природните стихии - бури, земетресения, наводнения, пожари, а по-късно и от отмъстителните богове. Вероятно страхът е бил и първоначалната причина за създаването на боговете. На по-късен етап човекът се е страхувал от войни и заразни болести, след това - от потисничество, безправие, конкуренция и фалит, а днес, освен от всичко изброено дотук, и от от ядрена война, катастрофи, безработица, самота, рак, инфаркт, психически заболявания и в най-ново време - от СПИН.
Освен изброените обективни заплахи, всеки човек си има и свои лични основания да се страхува от едно или друго лице, явление и събитие, значими само за него. Така че страховете, които изпитва човек, имат не само исторически обективни причини, но и интимно-личностни, които са богато индивидуално нюансирани.
Страхът се мени не само от епоха на епоха, но и от човек на човек. Той става многолик. Това обстоятелство прави разпознаването на страховете, които измъчват болния, трудна задача за лекаря, а от нейното успешно решение зависи и лечебният резултат.
Факт!
Страхът е неприятна човешка емоция, която възниква при реална или предполагаема опасност за индивида и се проявява като вътрешно напрежение, безпокойство и възбуда, стигащи понякога до паника. Животът без страх е повърхностен, защото в такъв случай човек живее с лъжливото, привидно чувство за сигурност, а в действителност постоянно е изложен на опасности. Само същество, което е свободно, може да се страхува и, от друга страна, същество, което е отговорно, може да чувства вина. Същество, което е дарено със свобода и отговорност, е осъдено на страх и вина.
Страхът най-често ръководи човека в ежедневието, като го кара да ходи с вдигната глава, с отворени очи и будно съзнание, а понякога, за щастие по-рядко, мълниеносно му нанася съдбовни удари, които променят и психиката, и съдбата му. Той винаги е мъчително чувство, но, когато е в по-лека форма, макар и трудно, извежда човека нагоре, на открит път, докато в по-тежките случаи блокира трайно творческите му намерения и пориви. Тогава страхът става медицински проблем.
Лечението е трудно, но не и невъзможно
Може ли човек да се излекува от страха? И ако да, как точно става това?
Зависи за какъв страх става въпрос, защото той се дели основно на нормален и болестен. Нормалният страх няма за какво да лекувате, него го има у всички нормални и адекватни хора. Колкото до болестния страх, съществуват два основни метода на лечение: медикаментозният и психотерапията.
По-принцип лечението на страховите състояния е сложно и трудно, но не е невъзможно. Като се има предвид все още непълната яснота относно патогенезата на тези състояния, както и многото фактори на личността и на околната среда, които си взаиомодействат при появата им, става ясно откъде идва трудноста при лечението. Докато изгледите за лечебно повлияване са по-благоприятни при шизофренията и депресията, страховите състояния се повлияват най-трудно при фобиите и натрапливостите и страхово-хипохондричната невроза.
Докато при психозите и по-скоро при симптоматичните психози, при шизофренията и депресията психотронните лекарства са водещи в лечебния процес, то при невротичните страхови състояния, като фобиите и натрапливостите, почти единондушно се приема, че най-важно значение има психотерапията.
Лекарството е лекарят, а не терапията
В какво се състои психотерапията, за която толкова много се говори?
Психотерапията може да се осъществява чрез различни методики за индивидуална и групова терапия. Всъщност за добрия ефект не е толкова от значение методът сам по себе си, отколкото продължителният контакт, който болният има с лекуващия психотерапевт. Както се казва в една крилата фраза, че за болния най-доброто лекарство е лекарят. Поради тази причина, при лекуване, особено на амбулаторно болни, от голямо значение е, преди прилагане на психотерапевтични методи, психологичният подход, който лекарят трябва да има още от първия контакт с болните, страдащи от страхови състояния.
В най-широкия смисъл на думата, психотерапия срещу страха би могла да се осъществява по много начини, като се започне от обикновеното окуражаване с думи, обещание за подкрепа в трудни моменти, общо успокояване чрез разясняване и поощряване на болния в опитите му да противостои на страха и се стигне до специалните психотерапевтични методи. В този смисъл не само поведението на лекаря, който би постъпвал по посочените начини, но и поведението на близките и познатите на болните биха могли също да въздействат психотерапевтично. Всъщност голяма част от страхово болните дълго време живеят и се подкрепят само от този вид, така да се каже, “семейна”, “неспецифична” терапия и едва когато състоянието стане неудържимо, болните прибягват до чужда, лекарска помощ. Този вид психотерапия обаче е с ограничени възможности. Тя помага да се преодолее по-лесно отделната страхова криза и напрежението, свързано с нея, но не може окончателно да лекува болния. За пълното и трайно излекуване е необходима добре обмислена стратегия, която може да включва различни методи и методики, като активна релаксация, автогенен тренинг, хипноза, сугестия, декапсулация, репродукция, рационална психотерапишя и др.
Фобиите трудно се преодоляват
Какво същностно представляват фобиите и може ли човек да не страда от никаква фобия?
Назнанието “Фобия” идва от гръцката дума “фобос”, което значи страх. Фобийното състояние се изразява в изживяване на необоснован, неадекватен или несъразмерно голям страх пред различни обекти: лица, животни, явления или ситуации, които за останалите индивиди не възбуждат чувство на страх, а и сам болният от фобия не е чувствал такъв страх, преди да заболее. Фобийният страх възниква най-често на принципа на условния рефлекс след преживяна психотравма, съпроводена със страхова емоция. По-рядко възниква без някаква видима връзка между предишните психотравмени преживявания и обекта на фобията. Когато не е в конфронтация с фобийния обект, болният е спокоен и самокритичен, оценява правилно обстановката, в която се намира, и постъпва адекватно, но винаги проявява стремеж да избягва фобийния обект или ситуация. При неочаквана или неизбежна среща с него възниква силно неовладяемо чувство на страх, съпроводено със силни вегетативни и двигателни прояви. Страхът също се изживява реално, макар и с по-малка интензивност, когато страдащият от фобия само си предствавя обекта, свързан със страха.
Фобията е наличие на силен страх у един индивид, когато той е в контакт с някакъв предмет, животно, лице или ситуация, които по начало не крият и не носят никаква опсност за него. Страхът се засилва с приближаването на страховия обект и намалява с отдалечаването и избягването му.
Колкото до това дали съществуват хора без фобии, отговорът е по-скоро да, макар че всеки човек има някакви страхове. Не е задължително обаче те да бъдат определяни като фобии, тъй като все пак това е болестно състояние.
Страхът има хиляди лица.Какви видове могат да бъдат фобиите?
По съдържанието си те биват: обектни, т.е. свързани с обект, предизвикващ страх, който може да бъде предмет, животно или определен индивид; ситуативни - когато фобийният страх е свързан с някаква ситуация, например природно явление, струпване на много хора, тъмнина, самота и др.; социални фобии, които възникват и се подхранват при социалните контакти на индивида, например участие в празненства, тържества, посещения при близки, хранене заедно с други лица - познати и непознати, посрещание и сервиране на гости и т.н. Обект на фобиен страх може да стане всякакъв предмет, лице или ситуация. Най-популярните видове фобии са клаустрофобията (страх от затворено пространство), аерофобията (страх от височини), страх от сърдечно заболяване, от раково заболяване, от открити пространства, от болести, от смъртта, от замърсяване, от психични заболявания, от остри предмети, от изпити, от животни - съответно кардиопатофобия, карциномофобия, агорафобия, нозофобия, танатофобия, мисофобия, алиено- или дементофобия, екзаменофобия, зоофобия.
Десет съвета за това как да бъдете смели
За да успеете да прилагате успешно т.нар. самоутвърждаващ тренинг, е необходимо да се опитвате да спазвате следните правила:
Съставете възможно най-изчерпателен списък на социалните ситуации, при които сте изпитали страх или сте се подразнили от недостатъчната увереност в себе си.
Разработете своя собствена програма, в която упражненията са степенувани по трудност.
За всяка отделна ситуация определете една или няколко алтернативни реакции, които да отговарят на добре обмислена увереност в себе си и с които можете да преодолеете страха. Обмислете предложенията си със своя най-близък приятел.
Упражнете се в тези нови начини на поведение, които досега не са присъствали във вашия речников и поведенчески фонд, като първоначално си ги представяте мислено. Докато си представяте начините на поведение, се отпуснете.
Повторете заплануваните начини на поведение - преди всичко онези с по-голяма степен на трудност, като си поделите ролите с някой партньор (в краен случай може и пред огледалото). Реакциите, които досега не сте изявявали, трябва предварително да се “изпробват”. Това улеснява прилагането им в критични ситуации.
За да се справите със страховите усещания при социален контакт (някои хора привикват към притеснителни жестове, например превзето покашляне, суетене около дрехите и т.н., които протичат предимно несъзнателно, но правят неприятно впечатление на околните), помолете партньора си да ви казва винаги какво точно му е направило впечатление, когато разигравате отделните ситуации.
Прегледайте съзнателно отделните ситуации на вашия план и ги упражнявайте в практиката. Ако не пристъпвате към тях припряно, вашето ново, обмислено поведение ще ви донесе социални успехи, а това повишава вероятността те да станат навици, каквито преди това са били преувеличените страхови реакции, стеснителното мълчание, боязливата отстъпчивост.
При самоутвърждаващия тренинг се концентрирайте последователно върху една от ситуациите на вашия план от степенувани по трудност ситуации. Ще установите следното: след като вече сте овладели един проблем, ще се почувствате ободрени. Успехът води до укрепване - ако сте посгигнали дори най-малък успех, той ще ви помогне да преодолеете другите ситуации.
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ пред страха, всеки го има. Понякога най-добрият начин да го победите е, като го гледате право в очите!