Леността може да завладее всеки, но е важно навреме да се преборим с нея, за да не премине в хроничен стадий. Какви са последиците за мързеливците и как да се справят с проблема, ще кажем в този материал
Мнозина погрешно смятат, че мързелът е присъщ на хората със слаб характер или с недостатъчна силя на волята. Съвършено неочаквано леността може да споходи дори и най-силните и да се опита да ги задържи задълго в прегръдките си, застрашавайки ги с депресия или апатия. Затова е нужно да се борим с нея.
Борбата започваме с нещо банално – инвентаризация. Тоест, да се разберем точно какво ни мързи да правим. Правят се два списъка – на дейностите, които за нищо на света не бихме искали да извършим и на тези, които извършваме, независимо от обстоятелствата. След това срещу всяка дейност записваме имената на хората, за които тези дейности са изгодни. Тогава ще видим, че някои от нашите задължения могат да бъдат свършени и от други хора. Така че не е нужно да прекаляваме с усърдието си.
Важно е да правим нещата според силите си. Съставяйки ежедневния си списък, да не забравяме, че нашите ресурси са ограничени и можем да се почувстваме изчерпани след десетата изпълнена задача. Тогава няма да имаме усещането, че сме обхванати от мързел и да си дадем сметка, че това може да е простичка и банална умора.
Често хората изпадат в ленност, когато трябва да изпълнят дейност, предизвикваща у тях негативни емоции. Например, да потърсят подарък за юбилея на неособено приятен колега. Трябва да се стараем да избягваме такива задачи, за да не се налага да ги отлагаме във времето и за да не изпитваме неприятни чувства.
И най-главното – всяко нещо трябва да правим с любов! Ако се самозаставяме постоянно да угаждаме на другите и да вършим подвизи в тяхно име, това ще ни донесе ли удовлетворение и радост на самите нас? Да се постараем да правим само това, което ни харесва и това да бъде нашето тайно оръжие в борбата с леността.
Как да се справим с ленивостта?
