Раздразнен и уморен, съвременният човек често споделя, че е объркан и безсилен. Ежедневието изсмуква енергията му и той няма време за любимите си дейности и ценните хора. Едва смогва или пък не успява да свърши задачите си.
На всеки от нас е дадена жизнена енергия, с която да сбъдне целите си, да осъществи копнежите на сърцето си, да поеме и премине през съдбата си. Къде изтича енергията ни тогава?
Енергията ни изтича в няколко посоки: в недовършените дейности, в обещанията, които даваме „в повече“, в тайните, които пазим, в защитните механизми, в психологическите игри, в недоволството, в отлагането, в неприключилите отношения, в живот в миналото, в това да учим другите как да живеят, в сърденето, в непозволението да грешим, в разсейване и непланиране, в отлагане, в борба. Ще разгледам само някои от тях.
Представете си, че имате хубави дрехи и вещи, на които обаче им е минала модата, и са неподходящи за средата, в която живеете и работите в настоящето. Всяка сутрин (или вечер) ги прехвърляте, за да откриете сред тях дрехите, с които ще се чувствате удобно и на място там, където отивате. Тези дрехи губят времето ви, заемат и пространството в дома ви – също като всяко взаимоотношение, което е приключило и вече е минало. Ежедневното му актуализиране в спомена ви отнема от жизнената енергия и от пространството да влезете и развиете нещо ново.
Поемане на много задачи, даване на обещания
Ако работите като администратор на ден можете да обработите 10 кутии с документи. Но водени от различни свои мотиви - желание да помагате, да сте добър човек, да ви забележат, да ви изберат или предпочетат, да не отказвате, да се издигнете в йерархията, да получавате повече пари и т.н., поемате да обработите още три кутии. Вие обаче можете качествено да обработите десет. Какво се случва с другите три? Остават. За да спазите поетото обещание, работите допълнително, не спирате да го правите вкъщи, в почивните дни, работата ви затрупва и залива. Не казвате на себе си: „Стига! Край! Не мога повече!“. Не спирате да поемате нови задачи. Защо ли сте уморени?
Казвате си: „Животът ме залива и не мога да се справя. Имам много задачи“. Не е така. Заради нещо (неотработена тема, неразрешен вътрешен конфликт) не спираме, не извеждаме приоритет, не подреждаме, не планираме, не отсяваме и се самосаботираме. Не внасяме яснота в живота си. Заради болезнената тема не искаме да видим реалността. Затова предпочитаме да „затрупваме“ ежедневието и взаимоотношенията с всякакви дейности и теми, за да не остане време на болезнената тема да „излезе“.
Страховете
Страх от провал, страх от неуспех, страх от отхвърляне, страх да говорим по темите, които ни вълнуват и са важни за нас. Страх да чуем истината. Страх да видим реалността. Страх да кажем: „Не!“. Страх да кажем: „Да!“. Страх да се отпуснем и да се доверим. Страх да последваме себе си.
Представете си, че с ръце натискате под вода плажна топка. Нека тя е метафора на един наш страх. А сега си представете, че имате няколко страхове и се опитвате да ги потиснете. Тоест топките, които държите, са три-четири или повече... Къде отива енергията ви? Да държите топките или да осъществите действие?
Недоволството
Препускате през живота си със стиснати зъби, а около вас минават весели, ведри, усмихнати хора, които излъчват лекота. Дразнят ви нали? Когато не предприемаме действие в желаната посока, когато се вторачваме в пречките и липсата на възможности, когато очакваме от другите да реализират това, което искаме за себе си, тогава губим голямо количество от енергията си. Недоволството отнема от енергията ни. Търсенето и намирането на оправдания за бездействието ни – също.
Тайните
Тайните носим с много вина и срам. Те най-често са свързани с насилие, изневяра, кражба, причинена щета или вреда. Когато пазим тайна, енергията ни изтича в това, че се обвиняваме за действията си в конкретна ситуация. Поемаме цялата отговорност за нея. Забравяме, че в нея не сме били сами, че е присъствал и друг човек и заедно с него сме извършили действието. Поемаме отговорността и вината за случилото се сами. Когато носим тайна, се самообвиняваме в липса на достойнство и смелост, в извършването на едно действие и в неизвършването на друго. Тежестта на тайните е огромна. Добре е те да бъдат споделени в защитена среда, на човек, на когото имаме доверие, за да „откъснем“ вниманието си от тази свръхценна за нас тема, да релаксираме напрежението и да освободим енергия.
И за финал си представете река. Дълга, протичаща през цял един континент, с широко корито, плавателна, преминаваща през много градове, села и местности с интересна история и живописни гледки. Реката се влива в морето, обогатява и пълни басейна му. Вие сте влезли в реката и вървите срещу течението ѝ. Използвате цялата си сила и мощ. Упорити сте. Не се отказвате. Но когато поглеждате към брега, виждате, че почти не сте се преместили. И питате защо? Толкова усилия полагате?! Всичко от себе си давате!? Защо не успявате?! Реката е метафора на живота. Когато вървим срещу потока на живота и не се доверяваме, че течението му ще ни заведе с лекота и с минимални усилия от наша страна на мястото, на което ще се чувстваме добре, ние заставаме срещу естествените процеси на живота. Енергията ни отива в борба, в справяне с трудности и изтича заради липсата на доверие. Забравяме обаче, че ако сме твърдоглави и много упорити, реката може и да ни отнесе.
Българският народ има такава мъдрост: „Ако имаш кило брашно, дай го на майстор да ти направи баница“. За мен тя звучи така: „Когато „зацикля“, отивам на психолог“. В консултациите добивам яснота с кое си действие не съм ефективна, коя игра играя, кое вярване ме самосаботира, кой страх сега ми вменява, че е по-силен от мен, кое болезнено преживяване ме спира да продължа. И когато погледна в огледалото, виждам най-подходящия човек, който може да измисли стратегията как да реализирам следващата си цел. За себе си съм решила, че няма да водя война с него, а ще работим в екип.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Какво отнема от енергията ни
