Мария Каменова е завършила психология и когнитивно-поведенческа терапия в Бремен (Германия), а в България специализира когнитивно-поведенческа психотерапия. Има над 10 години опит като психолог и психотерапевт. Основател е на център за развитие “Моето слънце”, където консултира родители за пренатално и перинатално възпитание и ранно детско развитие.
Помага често на деца за преодоляване преживяванията на травма. Прави и индивидуална и фамилна терапия, но основният й интерес са най-малките деца и пренаталната психология. Ето какво сподели Мария Каменова специално за в. “Доктор”.
- Г-жо Каменова, какво привлече интереса ви към пренаталната психология?
- Бременността и раждането на второто ми дете. Забременяването ми съвпадна с много стресова ситуация покрай големите отговорности в работата. Получих стягане на коремната стена и бях убедена, че е от стреса. Започнах да свалям нивата на стреса, като излязох от работните взаимоотношения, правех упражнения за релакс, работех с различни утвърждения и визуализации и се концентрирах върху изграждането на пренаталната връзка с бебето, което растеше в утробата ми.
Четях новостите в научната литература и започнах да използвам методологията на Томас Верни за пренатално възпитание и развитие. Научих, че майката предава възприятията и емоциите си на бебето. Това се случва по химичен път – хормонално. Плацентата е комуникационен център. През плацентата детето получава не само хранителни вещества, но и хормони и невротрансмитери, които организмът на майката отделя в отговор на преживяванията й.
Така всички емоции на майката преживява и бебето. Когато майката е стресирана, организмът й произвежда адреналин и норадреналин, които през плацентата стигат до бебето. То изживява стресовата ситуация по същия начин, както майката. Разликата е, че тя има заучени системи да се освободи от стреса и след около час нивото на тези трансмитери в организма й намалява. Докато при бебето това може да се случи само благодарение поведението на майката.
Когато тя успее да се освободи от стреса и да изпита положителни чувства, при което се отделя хормонът на щастието – серотонин, бебето получава серотонин и едва тогава невротрансмитерите на стреса се изчистват от него. Ако майката не може да се освободи изцяло от напрежението, това влияе на бебето през цялото време.
Чисто биологично може да доведе до грешно развитие на ембриона през първия триместър, понякога дори до изхвърлянето му. А може да промени настройката на поведението на бебето. Организмът му реагира на големите дози адреналин и норадреналин и след раждането бебето е по-стресирано, плаче повече, провокират го и малки неща. Проучванията доказват, че дори на 8 – 10-годишна възраст продължава да се вижда остатъчна реакция от пренаталния свръхстрес.
- Как бременната може да общува с детето си и да помогне за правилното му развитие?
- Трябва да се промени разбирането, че бременната е бъдеща майка. Реално, тя е майка още от зачеването на бебето. От една страна, бременната трябва да приема добавки, да яде полезна храна и да избягва алкохол, цигари, наркотици. От друга страна, бременната жена трябва да поеме отговорност за своите емоции и да се научи да ги преработва. Например, като прилага релаксация и визуализации, за които помагат да изпадне в състояние на спокойствие или щастие. Така ще даде на детето си хормоните, от които то има нужда, за да се развива правилно.
Бременната може да се свърже и сензорно с бебето си. Още след третия месец всичките му сетива са развити в определена степен и майката може да активира тези сетива, за да се свърже с детето в утробата си. Може да погалва корема си, да му говори, да му пее, да танцува, да се движи. Една бременна има нужда от редовно движение, защото в противен случай не се развиват достатъчно вестибуларният апарат и кинетичната система на детето.
Когато майката целенасочено се свързва с детето си и комуникира с него с любов и внимание, се изгражда пренаталната връзка между тях. За това много помагат и визуализациите. Освен това пренаталното общуване е предпоставка за изграждането на пълноценна връзка между детето и майката след раждането. Друг вид подготовка е изчистването на проблемните връзки на майката през бременността.
Ако тя се притеснява, че не се разбира със свекървата например и трябва да живее с нея в една къща, цялото това притеснение се наслагва и предава на детето. Тревожността на бременната увеличава риска от преждевременно раждане и от ниско тегло на новороденото. А едно неоткрито и нелекувано депресивно състояние на бременната води до рискове за развитието на детето. Ако не се хване навреме, следродилната депресия става по-тежка.
Когато майката не успее заради депресия да изгради пренатална връзка с бебето и в първата му година след раждането, става много по-вероятно това дете да развие психични заболявания. Детето не може да живее без любов и когато няма изградена привързаност и любяща връзка с майката или с друг възрастен, който се грижи за него, това води до последствия за организма и за психиката на детето.
Мария Каменова
- Какви съвети давате на бременните?
- Стремя се майките да разберат, че носят отговорност за децата си, която не е причина за страх, а им дава шанс да бъдат полезни за поколението си. Например, слушането по един час на музика, която харесват (препоръчвам класическата музика, защото хармонизира сърцето и влиза в неговия ритъм), успокоява майката.
Ако тя слуша еднаква поредица от музика в моменти, когато е стресирана, още на десетата минута, организмът вече е свикнал и влиза в състояние на релаксация. Така майката помага и на своето бебе да се справи със всичкия стрес и стресовите хормони, които му е пратила през плацентата. След като бебето се роди, тази музика ще бъде от помощ, защото бебето също ще се успокоява от нея.
Бебето различава гласовете на майката и на другите близки, защото всеки глас звучи с различна честота. Бебето свиква с гласа на майката, на бащата, на по-големите си братя и сестри и реагира на тях. А след като се роди, песни, стихотворения или приказки, които е слушало през бременността, успокояват детето и то веднага усеща сигурност. В последните години у нас стана известен белият шум, който всъщност е шумът, който бебето чува в утробата и му внушава сигурност
По същия начин сигурност може да внуши хубава музика, гласът на майката и песничката, която е пяла на детето в корема си.
Общуването развива мозъка на бебето. Мозъкът по принцип се развива от употреба, а не с времето. И за това развитие е ключова стимулацията на сензорите – на слуха, зрението, тактилните усещания.
Имам развита цялостна програма, която включва и готови упражнения. Така е по-лесно за жените. Но всяка майка интуитивно може да усети, че като глади коремчето си, като го почуква в шести-седми месец, когато бебето е по-активно, то започва да й отговаря. Жената ще усети и как бебето се успокоява от нейното пеене.
Много е важно майката да се справи с нерешените си конфликти преди раждането, защото след това ще бъде прекомерно натоварена и ще й бъде много по-трудно да ги разреши. А те могат да доведат до преумора, отчаяние, депресия и майката, заета със своите нужди, да неглижира емоционалните нужди на бебето.
- Какви са най-честите грешки при отглеждането на бебетата?
- Битува остарялото разбиране, че през първата година за бебето е най-важно да бъде нахранено и да му сменяме памперсите. Само че най-важното, което можем да дадем на детето си, е пренаталната връзка и общуването, което се случва през бременността и в първата година на живота му. Основата на когнитивното и социалното развитие на детето се полагат в тази връзка между майката и бебето.
Ако е положена правилно тази основа, каквото и да се случи насетне, за детето и за майката е много по-лесно да се адаптират. Затова съветвам всички бременни да четат и да се информират, да търсят начини за развитие на детето чрез пренаталната връзка, която могат да изградят помежду си. И да търсят начини и да полагат усилия да овладяват стреса и тревожността през бременността.
В тази връзка много помага диалогът с партньора – да има изслушване, без обвинения, едно истинско споделяне на всички притеснения и на единия, и на другия.
Мара КАЛЧЕВА
