„България се нуждае остро от изграждането на мрежа от центрове за дневна грижа на възрастни хора с деменция, където те могат да получават адекватни медицински и социални услуги”. За това настояха представители на пациентски организации на пресконференция, посветена на Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер, който се отбелязва всяка година на 21 септември.
„Късно диагностициране от специалист, закъсняло начало на терапевтичната интервенция, лош достъп или липса на такъв изобщо до асистиращи социални услуги”, като основни проблеми посочи изпълнителният секретар на Гражданско сдружение „Алцхаймер – България” Ирина Илиева. За пример тя даде факта, че към момента само двама болни от алцхаймер у нас – от Варна и Пловдив - ползват услугата „личен асистент”, и то са успели да се включат след неимоверни усилия и продължително чакане.
- Проф. Трайков, ще дойде ли време, когато алцхаймер ще стане напълно лечим?
- Напредък и надежда има в лечението на алцхаймер. У нас от това заболяване страдат около 100 000 души. Американската асоциация по психиатрия издаде новите гайдове за диагностика и лечението му, там официално се призна, че лечението трябва да започне 6-7 години преди да настъпи деменция. Това на практика означава, че пациентите ще получават терапия много преди идването на истинското проявление на болестта.
За съжаление пред медицината има все още много неизвестни в лечението на алцхаймер. Това е дегенеративно заболяване, за което не се знае причината и лечението е изцяло симптоматично. Знаем, че болестта настъпва от появата на един лош белтък - betaА4 протеин, който унищожава клетки в мозъка, защото е много токсичен. Науката работи в две направления, но засега още няма регистрирано лекарство. Едната идея е в синтеза на антитяло, което открива и заключва лошия белтък. Опитите при лемури се оказаха много добри и показаха, че накрая лошият белтък се изчиства, но при хората има голям токсичен ефект. Сега науката е на път да преодолее и тази пречка. Втората идея е за синтез на медикамент, който изобщо не дава възможност на лошия белтък да се образува. Тези лекарства са вид инхибитори, които потискат ензима, който помага за образуването на лошия белтък. Засега обаче и там все още текат проучвания.
- Има ли страната ни принос в лечението на болестта?
- България има принос в световната медицина и при лечението на алцхаймер. През 2001 г. доказах, че
нивалинът може да се използва успешно при пациенти с тази болест
Извършено беше проучване с 250 души у нас, а резултатите са признати от ЕМЕА. Производство обаче отново няма. За сметка на това няколко години по-късно швейцарска компания пусна изкуствено синтезиран нивалин и залива света.
Засега само в неврологичната клиника на Александровска болница е въведено изследването на ликвор с диагностична цел, но вероятно в близко време то ще се прилага и в други клиники у нас.
- Докъде стигнахте с изготвянето на национална концепция?
- В контекста на проекта за дългосрочна грижа за пациентите с алцхаймер, миналата година с екип изготвихме концепция. Тя сега отлежава някъде из шкафчетата на здравното министерство, а беше включена в дневния ред на министерството – просто не остана време, преди да си отиде. Имаха изисквания за корекции, направили сме ги и аз лично ги депозирах в министерството. От нас се изисква да „устоим” за грижата, но сами не можем да го направим – необходимо е участието и на другите социални институции. Така ще имаме, като всяка европейска страна, национална стратегия, касаеща болестта на Алцхаймер и придружаващите я заболявания. Не знам защо, когато говорим за социално-значими заболявания, у нас не стоят като такива.
Алцхаймер е третата по значимост и смъртност болест –
след онкологичните и съдовите заболявания. Следват когнитивните, идват деменциите, нарушенията на интелекта. Алцхаймер е бичът на 21 век! Преди време го бяхте нарекли „чумата” – не искам някой да си помисли, че е инфекциозно заболяване, защото не е.
- Ще се появят ли домове за обгрижване на пациенти с това заболяване?
- Има новина отпреди една седмица – здравната европейска комисия ще ни отпусне 1.5 млн. евро за борба с деменциите и по-специално с болестта на Алцхаймер. Не виждам по-добър повод да се обединим всички против тези заболявания. С проект се борим за създаване на мрежа от центрове за дневна грижа – нещо изключително важно за пациентите ни и техните близки. Участвал съм преди година в създаването на дневни центрове във Франция – това е начинът за обгрижване на болните. Сега Европа ще ни даде парите, от нас се изисква да участваме с труда си, не очакваме никакво заплащане за обучаване на медицински специалисти. Да, има надежда, има светлина в края на тунела – защото влязоха в употреба най-новите критерии. Специалистите, които стояхме малко встрани, само разработвахме критериите за ранна диагностика, не искахме да се месим в новите лекарствени средства. 140 нови молекули очакват своето крайно клинично изпитване – само в областта на алцхаймеровата болест. Ако те досега, към 60, бяха хвърлени в кошчето само защото бяха използвани късно, в момента имаме големия шанс с новите критерии да ги започнем рано и да се получат резултатите, които се очакват,
за да се пуснат някои от новите медикаменти в употреба
Днес съм малко повече оптимист от последните 2-3 години, когато се усещаше буксуването ни. Става дума за медикаменти, които ще чистят лошите белтъци от мозъка или ще спрат тяхното отлагане.
- След прилагането на новите критерии колко са болните с алцхаймер у нас?
- Официалната статистика е отпреди 4 години и е направена на базата на старите критерии. Нещата сега стоят съвсем различно. Новите критерии удвоиха броя – над 200 000 са болните с деменции, над 100 000 са само тези с алцхаймер.
- На каква възраст в България се открива най-рано това заболяване?
- При 50-годишни е изключително рядко страдание. Това са т.нар. наследствени форми, които се дължат на мутации. При хората след 65-годишна възраст заболяемостта от алцхаймер нараства рязко и достига до 30 на сто и над 30% при 85-годишните.
- Какъв е най-честият изход от болестта?
- Колкото по-рано се диагностицира, ние сме в състояние да забавим заболяването с поне 7-8 години. Ние можем и сме в състояние да поддържаме хората на възраст сами да се обслужват и да няма нужда ежеминутно до тях да има човек. Надявам се с приложението на новите групи медикаменти въобще да можем да спираме болестта и да върнем тези хора в нормалния живот. Това е голямото предизвикателство пред нас, невролозите! При положение, че българите живеят 10 години по-малко от останалите европейци.
Ирина Илиева:
Болните с деменция без нас ще изпаднат в социална изолация!
„Деменциите засягат огромен брой хора и грижите за тях падат основно върху семействата им, а това в много случаи е непосилно бреме, защото води след себе си такива последици като напускане на работа, намаляване на доходите, социална изолация.
Искам да помоля чрез вас, медиите, г-жа Минка Владимирова, директор на „Социални дейности” в Столична община, да не ни гони от приемната в жк „Св. Троица” и да ни предлага да отидем в старото, разнебитено училище на квартал „Кремиковци”. Повярвайте ми, по този начин ще се засили социалната изолация на семействата с болни. И тогава всички тези хубави думи, които си казахме за нови центрове, няма да се случат”, сподели с болка Ирина Илиева, изпълнителен секретар на Гражданско сдружение „Алцхаймер – България”.
Люба МОМЧИЛОВА
Проф. д-р Лъчезар Трайков: Алцхаймер е бичът на 21 век - 100 000 българи са болни!
Още не е открит медикамент за лечение на болестта
