Страхът от провал ни пречи да се изявим

- За какво мечтаеш? - попитах аз. Очите º заблестяха, усмихна се загадъчно и започна да разказва. Думите º рисуваха ясна, ярка, наситена картина на мечтата º. Усетих даже мириса на въздуха в пространството, което описваше. Когато приключи, я попитах: “Какво те спира да го направиш?”. 

- Отлагам... Страхувам се да започна, да покажа какво мога, защото не знам дали го мога... Страхувам се да покажа работата си пред хора, които са авторитети за мен... Страхувам се, че може да ме критикуват. Има още теми, по които не съм подготвена, а се притеснявам да поискам информация за тях... Срамувам се, че има неща, които не зная, не умея... Страхувам се да направя каквото и да е в желаната от мен посока, защото мога да сбъркам и да не успея... И затова отлагам действието... Сега дори се учудвам как се престраших да ти разкажа мечтата си...

„Корените“ на страха от провал
“Няма да те похваля, това не е достатъчно, постарай се още”. “Критикувам те, за да те мотивирам да го направиш по-добре”. “Има още неща, които не знаеш и не можеш!”. Хората на възраст между 40-50 години често са учили и работили в атмосфера с подобни послания. Даже и днес има хора на властови позиции, които използват негативни отзиви, критика, заплахи и/или катастрофални картини, за да мотивират подчинените си да постигат целите, поставени пред организацията (или институцията). Но вместо да мотивира, посланието, отправено към човека, че работата, която е свършил, не е достатъчно добра, постепенно го довежда до убеждението, че  каквото и да направи, няма да бъде в състояние да удовлетвори изискванията на конкретния човек и на ... околните. 

Детството и родителите
Страхът от провал идва и от ранна детска възраст заради прекалената предпазливост на родителите ни. Когато често (или постоянно) сме  чували “Не!”, сме станали прекалено предпазливи в действията си и сме се научили постоянно да се притесняваме дали всичко е наред. 

Тази предпазливост се превръща във вярване (“Внимавай! Бъди нащрек! Може да не се справиш! Едва ли знаеш и можеш всичко! Има по-добри от теб!) и това вярване, разбира се, работи срещу нас. 
За да е пълна картината, страхът от провал върви със своя  “спътник”, който се нарича “Какво ще кажат хората?”.

Усещането, че не сме се справили и не сме ефективни, независимо от това колко много се стараем, е потискащо и демотивиращо. Постоянната критика, която чуваме към себе си, довежда до това да спираме да опитваме, защото вероятността да успеем при такова отношение е никаква. А ако сте от тези, които не искат да се подчинят и казват: “Аз пък ще го постигна на инат!”, то сте влезли в “чуждата игра” по друг начин - въпреки критиките, съмненията и предупрежденията за опасност, извършвате поставената ви задача, но цената на успеха е начинът, по който сте го направили - без радост и удоволствие, без похвала за постигнатия резултат. 

Страхът от провал и талантите 
Всеки от нас е човек с талант и способности в една област, (а може и в няколко). Заради страха от провал вероятността да не предприемете стъпки и действия във “вашата посока” е голяма. Заради втълпеното ви вярване: “Не е възможно да си “най-добрият”, е възможно да спрете да действате и да не развивате заложбите си. А това води до пропускане на възможността да се чувствате осъществени, реализирани, разгърнати в собственото ви пространство.   

Още малко проучвания по темата
Даниела М. Пфабиган разказва на млади хора, които стартират свой бизнес, как да използват страха от провал в своя полза.

Мозъкът и стресовата реакция
Когато е изправен пред възможност за провал, дори и пред най-малката възможност за него, човешкият мозък включва “стресова реакция”. “Мозъкът се опитва да подготви човека да се справи с перспективата за провал, вниманието му е фокусирано, тялото е нащрек. Целта на реакцията е човекът да се справи възможно най-добре”.

Страхът от провал от гледна точка на еволюцията 
“Някога, през каменната ера, когато хората били изправени пред провал, това били ситуации, застрашаващи живота”. Простичко казано, хората не са могли да си позволят да се провалят, защото алтернативата на провала била смъртта. В наши дни провалът обикновено не е животозастрашаващ. Но се сблъскваме със социалната оценка, т.е. действията и решенията ни почти постоянно са подложени на разглеждане от околните, било то семейство, близки приятели, колеги, управители или напълно непознати хора. 

„Задушаване от напрежение“
Високият залог е ключов фактор за това колко добре се справят хората с напрежението и със страха от провал. “Невронаучни изследвания показват, че в ситуации с висок залог, при които човекът още не е спечелил високия залог, но има перспектива за това, в него се задействат процеси (висока възбуда и фокусирано внимание), които водят до влошена ефективност”.  

Пробив и излизане извън рамката на страха от провал 

Няколко въпроса за самоулесняване в тази посока:
Кое е най-лошото, което би могло да ми се случи, ако се проваля? - Честно описваме най-лошия сценарий, който имаме във фантазията си. После се питаме каква е вероятността наистина да се реализира.
Какво бих направил, ако наистина стане най-лошото? - След като си отговорим, си задаваме нов въпрос: “А какво бих направил след това? А след това?”... И така до момента, в който разберем, че каквото и да се случи, ще правим най-доброто, на което сме способни в момента, за да продължим напред.

Как бих могъл да се справя с болката и да продължа наред, ако се случи най-лошото? - Тук изброяваме всичките си ресурси, които имаме (приятели, спорт, творчество, пътуване, способност за рефлексия, учене и т.н.)
Какви са възможностите, които имам? 

Как мога да увелича шансовете за постигането на целите ми?

Защо да се освободим от страха от провал? 

Защото той пречи на нашата изключителност да се прояви.  Избираме да не се изявим, да не покажем своята уникалност, защото се страхуваме от това, което ще чуем за представянето си. С несигурността  в собствените си възможности, компетентности и умения ограничаваме развитието си.

Страхът от провал се преодолява, когато спрем да отлагаме и поемем отговорност за личното си развитие. Провалът е неизбежен, но временен. Ако искам да живея живот, пълен със страст, смисъл и цел, то приемам, че “провалът” (временният неуспех) може да е част от пътя към успеха. Няма нищо страшно и непоправимо в това да не успея сега. Ще опитам отново. Колкото повече действам в желаната от мен посока, толкова по-голяма опитност добивам, а след нея успехът не закъснява. Държа мислите си под наблюдение. Внимателен съм какво има в ума ми сега. Помня, че преди нещо да се е появило в реалността, то първо се е появило във фантазията на някого. Представям си бъдещето. Какво друго, освен това, което правя сега, бих искал да правя след три години? А след пет? Как би изглежал животът ми отвъд страха, че няма да се справя? Задаването на въпроси, свързани с бъдещето, не е бягство от настоящето. Когато им отговоря, постигам яснота, задавам си цел и започвам (още от днес) да предприемам действия, за да я постигна. Следвам страстта си - когато следвам това, което ме “пали”, съм склонна да погледна отвъд страха от провал и да го преодолея.

Преодоляването на страха от провал е толкова трудно, колкото си го направя. Когато се уплаша, че няма да се справя, е добре да си задам въпроса: “В страха ли искам да остана, или да направя още една крачка към успеха?”.

А по отношение на въпроса: “Какво ще кажат хората?” искам да ви припомня, че неговите корени са във фолклора ни. Когато на българина му се случвало нещо значимо (годеж, сватба, раждане, влизане в нов дом), той канил роднини и приятели и с нетърпение чакал думите на благопожеланията им. 

Ето оттук идва въпросът: “Какво ще кажат хората?”

Борянка БОРИСОВА, психолог