Най-честите причини за посещение при педиатър в предучилищна възраст са инфекциите на горните дихателни пътища, острите гастроентерити и кожните инфекции. В тези ситуации родителите често са объркани – едни категорично отказват антибиотици, а други ги дават на своя глава. Педиатърът д-р Ивана Филипович споделя своите професионални наблюдения и съвети за златната среда, която пази детския имунитет.
Тя подчертава, че е най-важно да се разбере, че настинката не изисква антибиотик. Повечето остри респираторни инфекции, проявяващи се с хрема, кашлица и болки в ушите, са причинени от вируси.
Антибиотиците действат само срещу бактерии и в тези случаи нямат никакъв ефект, въпреки че в практиката все още често се изписват „за всеки случай“ при висока температура или продължителна кашлица.
При децата между 70% и 90% от инфекциите на дихателните пътища са вирусни, а бактериалните са значително по-редки и изискват ясни диагностични критерии, отбелязва сръбският "Телеграф".
Антибиотиците унищожават бактериите или спират тяхното размножаване, но вирусите нямат структури, върху които тези лекарства да въздействат. Употребата им „на сляпо“ при вирусни инфекции не съкращава и не облекчава болестта.
Нещо повече – неоправданото им прилагане води до развитие на бактериална резистентност, алергични реакции, диария и нарушаване на чревната микробиота.
Най-големият проблем е, че бактериите стават устойчиви и лекарствата губят ефективност, когато наистина са необходими. Те трябва да се използват само при потвърдена бактериална инфекция, като стрептококова ангина, бактериална пневмония или инфекция на пикочните пътища.
При повечето настинки лечението е симптоматично – течности, почивка и температуропонижаващи средства, като трябва да се знае, че кашлицата и хремата могат да продължат от 7 до 10 дни.
По отношение на стомашните проблеми д-р Филипович обяснява, че острият гастроентерит при децата най-често е с вирусен произход (ротавируси и норовируси).
Антибиотиците не са показани при воднисти изпражнения без кръв или леки симптоми, а основата на терапията е орална рехидратация и диета.
Те се включват само в специфични случаи – при съмнение за бактерии като Shigella (придружени с кръв), тежки форми със системни симптоми или при рискови групи като новородени и деца с компрометиран имунитет.
При кожните инфекции повечето случаи са леки и се лекуват успешно с локални средства. Системни антибиотици се прилагат само при бързо прогресиращи инфекции, температура, дълбоки засягания или локализация около очите.
Особен подход изискват новородените през първите 28 дни от живота. Поради риск от сериозни усложнения, антибиотиците при тях често се започват емпирично, но състоянието им трябва да се преоценява ежедневно.
Според световните препоръки, терапията се спира след 36-48 часа, ако кръвните култури са отрицателни и няма клинични признаци на инфекция, тъй като излишното им продължаване крие сериозни рискове.
Превантивно антибиотици се дават само при специфични показания, като хирургични профилактики или при деца с тежки сърдечни пороци.
В практиката си лекарката често среща деца с гъст зелен секрет от носа и лека температура, при които родителите настояват за антибиотик. Съвременните изследвания обаче, чрез проследяване на специфични протеини (MxA), ясно доказват кога инфекцията е вирусна.
Рутинното вземане на носен и гърлен брис при обикновена хрема не се препоръчва.
Въпреки че в носа на децата в детските градини често се изолират бактерии като пневмококи или хемофилус, в повечето случаи е достатъчно локално третиране с капки, за да се предотврати разпространението им.
Тест е необходим главно при съмнение за стрептококова ангина, скарлатина в групата или при усложнен и необичайно дълъг ход на заболяването.
